20 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА ТРОЯНСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И ГАЛЕРИЯ "СЕРЯКОВА КЪЩА"

НАЧАЛОТО

         6 юни 1991 година

Денят, в който се осъществява една дългогодишна мечта на поколения троянски художници. В залата на Община Троян се учредява Дружество на троянските художници – самостоятелна юридическа организация с идеална цел. Учредителите приемат Устав на новото дружество. Избрано е и първото ръководство – председател Христо Йонков, зам.-председател Александър Димчев, секретар Дочо Терзиев и членове Енчо Ганковски, Йорданка Петрова и Янко Индерлийски. Председател на контролно-ревизионната комисия е Христо Радев.

         Само след няколко месеца по решение на Общински съвет – Троян на Дружеството е предоставена за стопанисване и галерийна дейност сградата на ул. „Ангел Кънчев” 6. След реставрация отваря врати  Художествена галерия „Серякова къща” – една безспорна необходимост за културния живот в Троян.

         Превръщането на занемарената сграда – паметник на културата, в дом на изкуството става възможно благодарение на усилията на тогавашния кмет Марко Табаков – също художник, и с помощта на фирмите „Лесопласт”, ХФЗ, „Трояна” и „Машстрой”.

Художествената галерия разполага с 5 изложбени зали. В сградата се намира и клуб за приятелите на изкуството и културните дейци в града.

         На 4 октомври 1991 г. се открива първата изложба в галерията. Представят се 36 автори с 97 творби – живопис, графика и скулптура. Изложбата е открита лично от Виолета Василчина – научен сътрудник в Института по изкуствознание на БАН, известен изкуствовед, автор на изследвания в областта на декоративно-приложното изкуство и художествените занаяти, член на Дружеството на троянските художници.

В словото си г-жа Василчина заявява: „Дружеството се очертава ситуирано по много интересен начин в една провинциална среда. От гледна точка на представянето на различните видове изкуства това е най-хармонично изграденото дружество, което му дава шанса много пластично да реагира на възникващи ситуации и да намира много разнообразни форми на изява.”

         След първата изложба се завърта калейдоскопът на пъстрия живот в галерия „Серякова къща”…

ПЪРВАТА ГОДИНА…

         Още през първата година от съществуването си галерията организира 9 изложби – 3 самостоятелни (на Васил Главлешки, Христо Радев, Марко Табаков), съвместни изложби на Милко Тодоров и Веселин Шошков, на Иван Хаджийски и Цветан Донковски.

През м. юли е организирана изложба живопис от колекцията на Музея на занаятите. По стените на галерията грейват платната на Иван Шошков, Бочо Донев, Пенчо Балкански, Иван Пеевски, Цвятко Дочев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Светлин Русев, Йоан Левиев, Теофан Сокеров.

През м. ноември Музеят на занаятите излага образци приложно изкуство от своята колекция. Показани са творби на съвременните художници-керамици Георги Бакърджиев, Венко Колев, Йова Раевска, Здравко Манолов, Емилия Рачева, Енчо Ганковски.

         По повод на първата година от своето основаване Дружеството на троянските художници открива изложба в галерията на ул. „Шипка” 6 в София. Изложените в четвърта зала 158 творби от 45 автори достойно представят нивото на пластичната култура на троянските творци в областта на живописта, графиката, скулптурата, декоративно-приложното изкуство.

ИЗЛОЖБИТЕ

Всяка пролет в навечерието на Възкресение Христово творците от града подреждат в галерия „Серякова къща” Великденска изложба.

През м. октомври, когато на Петковден е празникът на град Троян, в галерията традиционно се открива есенният салон, който има статут на конкурс. Участието на творците винаги е голямо, като рекордно е през 1997 година. На есенния салон се представят повече от 70 автори със 129 свои творби – живопис, графика, скулптура, керамика, дизайн, художествена фотография и приложни изкуства. Наградите, връчвани на есенния салон, са диференцирани в различните жанрове – живопис, графика, скулптура, пластика, иконопис, керамика, дизайн. В годините са присъждани и награди за перспективен млад автор, за дългогодишна творческа дейност (Стефан Дачев, Иван Пеевски), за запомнящо се участие в художествения живот на дружеството (Григор Първев, 1997).

В навечерието на Рождество Христово Дружеството на троянските художници организира Коледен базар с произведения на майстори на народните художествени занаяти и художници-приложници.

През 1993 г. в галерията излагат своите произведения от дървостругарство, копаничарство, пирография и дърворезба потомствените майстори Лальо, Марин и Милко Лалеви.  

През 1994 г. Коледният базар е с произведения на утвърдени майстори като Пъшо Николов, Марин Василковски, Цонко Тодоров (и тримата с награди от изложбата „Орешак '94”), Цочо Гечев, Трифон Спасов, Красимира Станчева, Галина Станева, Марияна Личева, Иванка Стоева, Янка Ковачева.

Между трите общи изложби на Дружеството на троянските художници, стените на галерията не остават празни през годината.

Десетки са организираните авторски изложби на членовете на дружеството. Някои творци излагат свои произведения повече от един път – Христо Радев, Енчо Ганковски, Стефан Дачев, Стоян Врацов,  Иван Пеевски, Марко Табаков, Милко Диков…

Галерията предоставя стените си и за ретроспективни изложби и изложби от произведения на творци, които вече не са между живите. Така по инициатива на проф. Светлин Русев на 16 ноември 2000 г. е организирана изложба с творби на художника Иван Шошков, посветена на 90 години от рождението му. Организатори са Община Троян, ДТХ и Музеят на занаятите – Троян.

Изложби IN MEMORIAM са организирани още на художниците: Иван Главлешки, Пенчо Балкански, Петър Хаджиев, Бочо Донев, Иван Пеевски, Иван Филчев. Произведенията на творците обикновено се предоставят от семействата им, но не малка част са собственост на Музея на занаятите, на обществени учреждения и организации, на частни колекции.

В галерия „Серякова къща” се организират и съвместни изложби на творци от различни жанрове. Първата такава изложба е през 1992 г. Веселин Шошков и Милко Тодоров излагат произведения от скулптура и живопис – двама млади художници, които творят на различни пластични езици, но са обединени от общи духовни интереси и естетически възгледи.

Комбинацията на жанровете в тези изложби е различна. Излагат се едновременно живопис и керамика, дърворезба и керамика, графика и керамика, а понякога и повече от два жанра. През 2007 г. галерията отваря врати за изложбата „25 години по-късно”, в която се представят 13 автори от випуск 1982 г. на СХУПИ – Троян в жанровете: живопис, графика, скулптура, керамика, металопластика и иконопис.

Творци от страната също излагат свои творби в галерия „Серякова къща”. Повече от един път тук са гостували със свои творби Александър Телалим, Галя Герганова (Ловеч), Венета Петкова (София). В галерията са представяни изтъкнати творци като Николай Рьорих, Светлин Русев,  Румен Гашаров, Красимир Джидров, Иван Яхнаджиев, Греди Асса, Ивайло Мирчев, Енчо Пиронков, Николай Янакиев, Петър Мичев – Педро, Милко Диков, Светозар Бенчев, Калин Балев и мнозина други.

В галерия „Серякова къща” е показана и изложба керамика, текстил и японска калиграфия на Цузуки Мисае, Накамичи Акико, Фуджии Джунко, Накамура Казуе и Тецуя Есаки – японски творци, работещи през 1997 г. в СХУПИ – Троян.

Галерия „Серякова къща” избират за своята изложба проф. Светлин Русев и 19 негови ученици от випуск 1989 г. на Националната художествена академия през 1999 година. Участниците в изложбата  творят в различни кътчета на света – от София до Париж, от Канада до Карибите, от Швейцария до Троян. Инициатор за изложбата е Иван Хаджийски – студент на проф. Светлин Русев.

„7 от 15”. В оригиналното заглавие на изложбата е кодирана идеята на седмина състуденти и приятели, завършили скулптура при проф. Величко Минеков преди 15 години, да организират през 2005 г. съвместна изложба. Поканата да покажат свои творби в Троян е на председателя на ДТХ Веселин Шошков. Със свои скулптури от бронз и камък се представят Кунка Димитрова, Пенка Никова, Христо Венев; Андрей Стоянов – бронз-анималист; Емануил Чальовски – живопис и Кирил Герин – бронз и дърво.

В галерия „Серякова къща” своя изложба представя и групата художници „10+” от Плевен. Плюсът в наименованието на групата показва, че тя е отворена за нови участници. Творбите на тримата художници – Карло Вендо, Петко Петков и Петър Мичев, са обединени от любовта към жената, природата, света и носят загадъчното от интимната им вселена.

В галерия „Серякова къща” със свои експозиции гостуват Музеят на занаятите – Троян, Общинска художествена галерия – Ловеч, Къща-музей „Васил Левски” – Карлово (творби посветени на Апостола).

Тук по повод на 5-годишнината на Народен парк „Централен Балкан” Величка Ганковска – фотограф-художник, подрежда изложба „Във фотообектива Народен парк „Централен Балкан” – авторски художествени фотографии.

Българското астронавтическо дружество – клон Троян, заедно с ДТХ, Междуучилищния център по екология, Общинското информационно-туристическо бюро и ТД „Амбарица” организират през 1999 г. две изложби – „Природата през фотообектива” и „Астрофотографии”. Фототворбите са дело на Надка Данкова и на възпитаниците й от школата по астрономия.

Галерията дава възможност за представяне на участниците в Арт  пленерите, организирани от СХУПИ – Троян и Дружеството на троянските художници. По този повод със свои изложби са гостували Веско Велев (керамика), проф. Красимир Джидров и неговият млад колега живописец Светозар Бенчев (керамика и живопис), Димитър Сотиров (София) – живопис и скулптура, Румен Гашаров – автор със специфична артистично-философска нагласа, който успява да придаде очарование на незабележимите неща от живота, Красимир Русев (В. Търново), с чиято изложба стартират Празниците на изкуствата и традициите „Балкански пътеки” през 2001 г. – инициатива, включваща три паралелни събития – Симпозиум, Пленер по живопис и пластика на ДТХ и Представяне на автентичен фолклор от балканските страни, подпомогнати финансово от Швейцарското правителство по проект, подготвен от Общински форум – Троян.

         През 2003 г. свои платна в галерия „Серякова къща” излагат именити творци – проф. Андрей Даниел, Енчо Пиронков, доц. Ивайло Мирчев, доц. Димитър Чолаков, Николай Янакиев и Иван Янев, участвали в пленер в Априлци. Живописните им платна са резултат от общуването с природата и хората в Априлци. Съпътстваща е изложбата на скулптора Веселин Шошков, който се вписва сред живописните платна с друго измерение в пространството – чрез майсторските си пластики, изработени от метал и шамот.

Преди изграждането на галерия в художественото училище, учениците от СХУПИ – Троян излагат свои творби традиционно в галерия „Серякова къща”. Тръгнали в изкуството от магнетичния Троян, те се завръщат тук отново след години, за да покажат постиженията си.

Изложба „25 години по-късно”. 13 автори от класа на Полиана Нанова от випуск 1982 г. на СХУПИ излагат 50 творби – живопис, графика, скулптура, керамика, металопластика и иконопис.

След изложбата на ул. „Шипка” 6 в София по повод на първата годишнина от основаването си ДТХ гостува в редица градове в страната – Хасково, Ловеч, София, Трявна, Шумен, Севлиево и другаде.

През 1993 г. в художествената галерия в Хасково членове на ДТХ излагат 65 свои произведения – живописни платна, скулптура и керамика.

Традиционната есенна изложба на художниците от Ловешки окръг „Вароша '94” събира 69 творци, които представят 197 живописни платна, скулптура, графика и керамика. Участието на членовете на ДТХ е твърде внушително – 33 автори с повече от 95 творби, които впечатляват със сериозни творчески постижения.

През април 1995 г. в градска художествена галерия – Ловеч е открита първа национална изложба-конкурс „Подкрепа” – пролетен салон „Ловеч '95” с награден фонд 20 хил. лв. От ДТХ участие вземат Цвятко Дочев, Йорданка Петрова, Христо Радев, Иван Хаджийски, Иван Йорданов, Милко Тодоров, Милко Дачев, Мико и Генади Богданови. Йорданка Петрова, преподавателка в СХУПИ, става носител на втора награда –диплом и 6 000 лв.

На 1 август 2000 г. ДТХ открива изложба в Музея в гр. Трявна – 50 произведения – картини, керамика и скулптура. Същата изложба е показана през м. октомври в Шумен.

През 2003 г. в Обща художествена изложба в Севлиево се представят 26 автори с 85 произведения (живопис, скулптура, керамика, иконопис). Сред участниците са Цвятко Дочев, Христо Радев, Ирена Стоянова, Веселин Шошков, Нина Иванова, Мирослав Вълев, Стефан Дачев, Иван Йорданов, Борис Ненков, Илия Ганчев, Станка Власковска. ДТХ гостува още един път в Севлиево – през април 2007 г. в галерия „Старата къща”.

Членове на ДТХ гостуват със свои изложби в различни градове на страната и чужбина.

През 1996 г. Енчо Ганковски излага в софийската галерия „Драка”, на ул. „6 септември” 17. Експозицията включва 19 керамични лампиона в оригинално решение, вази и стенни чинии.

През същата година Иван Мутафов подрежда самостоятелна изложба „Нашата вяра – икона” в Национален музей „Боянската църква”. Изложбата е открита от г-н Емил Басат от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Идейно-философските и художествени постижения на автора представя изкуствоведката Виолета Василчина.

В навечерието на Великден 2001 г. в зала Параклиса на Националната художествена галерия иконописецът Мирослав Вълев подрежда самостоятелна изложба – 21 икони. Проявата е открита от изкуствоведката Доротея Соколова.

В Бургас, в галерия „Бургас” организират свои изложби Ирена Стоянова през 2001 г. и Борислава Кацарова – 2006 година. Ирена Стоянова показва в първа самостоятелна изложба 35 платна масло – пейзажи и натюрморти. Борислава Кацарова представя пред жителите и гостите на града 30 свои икони – Христос и Богородица, Благовещение, Разпятието, Св. Георги, Св. Димитър, Св. Никола, Св. Илия…

През 2004 г. Милко Дачев подрежда 26 живописни платна в Пловдив, в музейна къща „Хиндлиян”. Две години по-рано, през 2002 г., той открива своя самостоятелна изложба в най-престижната галерия Art Desing Gallery в град Серес, Гърция. Творецът излага 40 маслени платна –абстракции, пейзажи, колаж и карикатура.

Творческото семейство Цветан и Нина Донковски устройват индивидуално или съвместно изложби в София („Стълбата”, „Кадинови”, Интерпред), Банско, Дордрехт, Холандия, където са поканени специално да вземат участие в Артистичните празници.

Безспорно най-многобройни извън Троян са изявите на скулптора Веселин Шошков. Своите малки пластики той представя в няколко софийски галерии – „Драка”, „ЛИК”, „Артамонцев”, „Минерва”.

Няколко пъти подрежда творби във Франция, в Швейцария, в Испания. През 1995 г. с малки пластики се представя в галерия „Еспо арт” в Париж. През 2000 г. по личната покана на кмета на град Кандерщег, Швейцария Рене Медер Веселин Шошков подрежда експозиция от 7 малки пластики – изображения на животни. Експозицията е постоянна и след всяка продажба се попълва с нова творба.

През 2004 г. Веселин Шошков е единственият български творец, който участва в Международен симпозиум по скулптура във френския град Нант. Неговата 4-метрова каменна скулптура на женски торс, преминаващ в арфа, е поставена на пристанището във френския курорт Удон, до Нант, на живописния бряг на р. Лоара.

         За своята 20-годишна дейност ДТХ и  галерия „Серякова къща” – единствената галерия в Троян, са организирали стотици изложби. Галерията е място за срещи с интелектуалци, за поетично-музикални вечери и други културни събития.

РЪКОВОДСТВОТО

Богатата дейност на ДТХ и галерия „Серякова къща” е резултат от умело ръководство. Председателите, зам.-председателите, членовете на Управителния съвет и Контролно-ревизионната комисия безвъзмездно, всеотдайно  и отговорно работят в името на изкуството. На Учредителното събрание през 1991 г. е избран първият председател на ДТХ – Христо Йонков. През 1995 г. неговото място заема Енчо Ганковски, а през 2000 г. – Веселин Шошков. Понастоящем председател на ДТХ е отново Енчо Ганковски.

ДТХ има представителство в Съюза на българските художници.

ЧЛЕНОВЕТЕ

ДТХ днес наброява     члена. Повече от 10 са членове и на СБХ.

Един от плеядата творци е художникът Христо РАДЕВ – доайен на Дружеството на троянските художници, член на неговото ръководство и летописец на дейността му. За своята 60-годишнина творецът подрежда 8-ма самостоятелна изложба. Избрал Троян за свое второ родно място, Христо Радев го увековечава – него и Балкана, в чиято шепа се е гушнал градът, по един неподражаем начин. Пейзажите му са интимни откровения, внезапни открития, сърдечни изповеди.

Безспорен авторитет в художествените среди е и настоящият председател на ДТХ Енчо ГАНКОВСКИ – художник, който от глината прави поезия. През 1972 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович” – специалност керамика при проф. Георги Коларов. Член е на СБХ. Има повече от десет (13) самостоятелни изложби. Участва в общи художествени изложби в София, Ямбол, Търговище, Троян, Ловеч. Излага свои творби във Вилнюс (1976), Братислава (1989), Ерфурт (Германия, 1978) и Валори (Франция, 1982), Кайро (2002). Участва в международни пленери и симпозиуми, в проекти на градската среда в различни градове. Негови творби са част от колекции на музеи, галерии, институции и частни колекции в България и в чужбина.

Един от членовете на ДТХ е почетен гражданин на град Троян – карикатуристът Милко ДИКОВ. Подредил първата си самостоятелна изложба в Троян в годините на далечната си младост, Милко Диков отново и отново се завръща в Троян, за да представи тук юбилейните си изложби. Последната – през 2010 г., по повод на неговата 80-годишнина и във връзка с присъждането му на званието „Почетен гражданин на град Троян”. Малко са хората като Милко Диков – дори да живее на другия край на света, той винаги носи Троян в сърцето си.

Това са само три звезди от плеядата на троянските художници – талантливи, търсещи, неспокойни души.

ЗАД ЗАВЕСАТА…

Богатата и наситена дейност на художествена галерия „Серякова къща” не би била реалност без всеотдайната работа на галеристите. От създаването на галерията до днес тук са работили Снежинка Стойкова, Екатерина Врацова, а от 1997 – Мариела Шошкова. Интелигентна и амбициозна, основно нейна е заслугата галерия „Серякова къща” да бъде съвременен и модерен център на художествения живот в Троян.

Галерия „Серякова къща” има уникален статут. Сградата е собственост на Община Троян, но издръжката на цялостната дейност на галерията е поета единствено и само от Дружеството на троянските художници – от членски внос и комисиони от продажбата на произведения на изкуството. Тези обстоятелства налагат в трудното и динамично време да се търсят по-комерсиални подходи при функционирането на галерията.

През 2003 г. ДТХ с личните усилия на галеристката Мариела Шошкова печели проект „Създаване на модерен център за изкуство в галерия „Серякова къща” по програма „Обществен форум”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Община Троян. Проектът цели да се съхрани единствената галерия в Троян като се модернизира, популяризира и се превърне в културно-информационен търговски център за изкуство. Реализирането на този проект довежда до цялостно обновяване на екстериора и интериора на сградата на галерията. Монтирано е ново модерно насочено осветление, изградени са кътове за посетителите. Галерията е снабдена с офис оборудване и компютърна система – основа за създаване на база данни за художниците (биографични данни, снимки, информация за творчеството им) и възможност за продажби чрез Интернет. За популяризиране на дейността на дружеството и галерията е издадена рекламна брошура и е публикуван информационен сайт в Интернет.

През 2010 г. по проект „Красива България” е извършен ремонт на сградата на галерията на стойност 99 268 лв. Извършено е саниране на сградата, ремонт на покрив, ВиК и ел. инсталации, подмяна на дограма и подове, боядисване. Сградата на ул. „Ангел Кънчев” 6 се превръща в една наистина съвременна модерна галерия, каквато творчески Троян с основание заслужава.

СПОНСОРИТЕ

С богатата си и разнообразна дейност ДТХ и галерия „Серякова къща” успешно се вписват в културния живот на Троян и троянци. Затова не е учудващ броят на спонсорите – „Лесопласт”, Туристически клуб „Ремарк”, фирма 3S COT, г-н Йохан Петков –меценат и колекционер, сем. Пенка и Дако Дакови, Йорданка и Пламен Петрови, Милен Димитров – собственик на Арт клуба към галерията.

1991 – 2011

Двадесет години… Двадесет цветни години…

Галерия „Серякова къща” гостоприемно отваря врати за десетки творци. Върху стените на „цветната” къща грейват стотици платна… В този друг свят – по-цветен, по-красив, по-емоционален, човек намира глътка красота, потапя се в магията на багрите, преживява неповторими мигове сред картините, усеща различната им емоционалност, посланията на автора-творец… И излиза духовно обогатен, емоционално прероден.

Двадесет години Дружеството на троянските художници и галерия „Серякова къща” поддържат художествения пулс на творчески Троян.

ВСЯКА ПРИКАЗКА Е ИСТИНА…

Животописът на Иван Шошков би могъл да започне и така…

         Имало някога едно момче, което искало да се научи да рисува. От баща си то наследило дарбата на троянския грънчар да пише с шарени, весели цветове мъката на своя живот. От сиромашията то придобило силното желание да създава малки островчета красота сред жестоката голота на бедността. А в себе си носело онова чудно упорство, което направило от бедното момче художник. Много беден и много талантлив художник…

         Иван Шошков е роден на 26 ноември 1910 г. в Троян. Семейството е бедно и многолюдно. Иван има трима братя и една сестра. Той е най-малкият. Баща му умира, когато е едва 10-годишен. Бедността и мизерията стават още по-големи.

         „Бедни бяхме всички, не можехме да го издържаме да завърши гимназия. Пазарихме го при един дърводелец в горния край на улицата да учи занаят. Работеше той при него, но все нещо си рисуваше на разни листчета… Всъщност той от малък обичаше да рисува.” – разказва сестрата на художника…

         Детството му преминава на стръмната калдъръмена уличка сред занаятчийските дюкяни. Иван не само рисува. Той пее в ученическия хор, участва във въздържателното и туристическото дружество, пише стихове.

         „Веднъж, когато бяхме излезли с него на Церито да берем изостанал „ягошник”, той извади тефтерче и прочете някакво стихотворение. Може би аз не го разбрах, може би схвана, че съм изненадан, но като затвори тефтерчето, каза: „Имам и по-хубави.” – си спомня Мичо Думанов, известният троянски адвокат и съученик на художника.

         „В него много рано се пречупи детството. В юношеските си години той мислеше вече като възрастен, което му даваше обаянието на странен мъдрец. Иван Шошков отрано се вглъби в свой творчески мир, затова другарите му гледахме на него понякога като на чудак, макар в своята делничност никога да не се е делил от нашето младежко всекидневие и непокорство.

Неговите тетрадки бяха нашарени с различни скици. На всяка свободна страница по учебниците му имаше рисунка. Учителят по рисуване Иван Койчев искаше да види от него картини не само с молив и „блажни бои”, с които шареха каруците от коларо-железарската работилница на Иванов роднина, и му подари хубави блажни бои” – продължава спомените си Думанов.

         Тогава никой не е и помислял да окачи рисунките на даровитото дете на стената. Никой не е мислел и за дарбата му. Само той упорствал. Напуснал дърводелеца и постъпил в текстилната фабрика, за да може да посъбере малко пари, та да завърши гимназия. И после тръгнал за София да се запише в Художествената академия. Без пари за път, пеша, през Балкана.

         И в столицата немотията продължава да му бъде най-вярната спътница. Като студент се оженва за Делка – негова колежка, богато момиче. Разликата в социалния статус е причината Иван да не бъде приет от нейните роднини. И когато се разболява от туберкулоза, близките й я принуждават да го напусне…

         Въпреки болестта и личните несгоди, Иван Шошков успява да завърши Академията  и то като първенец на своя випуск.

Годината е 1941. Шошков завършва с отличие живопис в класа на проф. Никола Маринов. При дипломирането си урежда в Академията самостоятелна изложба. Представя 20 свои творби. Преди това, още през 1938 г., той участва с две картини като гост в ХІІ Обща художествена изложба на „Дружеството на новите художници” в София.

Дейността на това дружество допринася много за формирането на Шошков като творческа личност. Той е личен приятел с Александър Жендов. В картините му се долавя влияние от творчеството на Стоян Сотиров, Иван Фунев, Стоян Венев, Ненко Балкански, Владимир Димитров – Майстора…

След завършването на Академията още през следващата 1942 година Шошков организира самостоятелна изложба в галерия „Аксаков” в София. Излага около 50 картини – пейзажи, портрети и предимно битови сюжети. Всички са изпълнени с маслени бои. Изявата намира широк отзвук в периодичния печат – „Вестник за жената”, „Днес”, „Българска реч”, „Мир”. Много добър е отзивът на един от най-популярните критици за онова време – Сирак Скитник: „Един твърде смел млад художник. Защото е смелост една година след завършване на учението си да правиш самостоятелна изложба. Смелост е да започнеш от най-трудното – с една композиционна живопис, за която са нужни дълги проучвания, утвърдени знания и преди всичко – дар. Дарование младият изложител безспорно има Много от работите му говорят и за един почти изяснен живописен мироглед, за творческа свежест и ентусиазъм.”  

Изложбата е показана и в родния Троян.

„Тогава Троян беше еснафски град. Хората не знаеха да купуват картини. Пък и пари не им стигаха за тях. Само Популярната, Народната банка и читалището купиха някои след изложбата му тук.” – споделя сестрата на Шошков.

Въпреки това, художникът продължава да работи и то с още по-голям ентусиазъм.

Втората му самостоятелна изложба в галерия „Студентски дом” в София е през 1943 г. На нея Шошков излага 70 картини. Открита е от Симеон Радев. По-късно от страниците на в. „Зора” от 22.04.1943 г. той заявява: „… намираме се пред необикновен колорист. Удивителното е как тоя съвсем млад човек, който не е излизал вън от България, който не е виждал музеи, напомня със своите багри някои прочути стари майстори – например Брьогел. Тук не се касае за подражание, а за тайнствена среща. В действителност това, което господства у Шошков, е родното.”

Авторитетна оценка на Сашо Настев за същата изложба откриваме и върху страниците на в. „Заря” от 21.04.1943 г.

 „Неговата творческа работа е иманярство. Цял живот той търси омайното биле, ключа на деветте врати, за да се опие от съкровището, от рудника за жизнената изява. Той е един художник на народния бит… Той обича простите, груби, но честни жители на низините и полето, той люби балканците и каменарите, успял е да изхвърли от душата си салонната гордост на „призвания от Бога”, да остави в градската квартира дипломата си и, навлякъл груба синя дреха, той е с тях – на нивата, в гората, по пазари, на тлъки, на раздумка край селския кладенец, по сватби и погребения – навсякъде и в делник, и в празник, в радост и в скръб, въплътен в тях, техен равен. Така художникът Иван Шошков намерил ключа на деветте врати – народния бит и ни го пресъздава в поетични образи правдиво, дълбоко реално. Един художник със самокритичност и чувство за мярка.”

След завършването на Академията Иван Шошков се завръща в Троян. През следващите години той работи като художник на свободна практика. Любимата му среда и сега са обикновените хора – работници, селяни.

Сам признава, че „народът е неизчерпаем източник на сюжети – плодната земя, житата, овощията, копачките, орачите, жътварките и косачите, вършитбата и беритбата на царевица – и всички хора, свързани с тоя труд, и всичко, свързано с живота.”

Иван Шошков е израснал заобиколен от шарени стомни и чинии. Изобразителната естетика на троянската керамика неминуемо е оказала своето влияние при формирането му като художник. Същият този колорит откриваме в неговите празници, пазари, трудови сцени, пейзажи от родния град и околностите. „Майки”, „Пазар”, „Селска мадона”, „Почивка”, „Каменар” са само част от жанровите композиции, отличаващи се с характерен живописен маниер и творческа самобитност. В тях художникът изважда на преден план фигурите, уголемява ги или поставя чисто живописен акцент върху тях.

В други платна фигурите се сливат със заобикалящия ги пейзаж и преминават в богати цветни хармонии – „На реката”, „Селски дворове”, „Копачки”.

Самостоятелно място в творчеството на Шошков заемат неговите пейзажи, наситени с топли, преливащи тонове – „Двор”, „Есенен пейзаж”, „Около Реброво”, „Край Троян”.

През есента на 1940 г. в Троян към тогавашния казионен Общ работнически синдикален съюз се сформира театрална трупа. Между участниците-основатели са Стефан Балевски, Димитър Паймаков, Илия Маринов, Иван Пеевски. В продължение на 2 години се подготвят и изнасят пиеси с патриотично съдържание.

Завърнал се в Троян, Иван Шошков се включва в трупата и се посвещава изцяло на дейността й – подготвя пиеси, гримира, взема участие в проектирането и направата на декорите. Понякога е суфльор, друг път – актьор…

Още докато следва в Академията под негово ръководство се организира лектория, в която се изнасят беседи за Рембранд, Веласкес, Домие, Ван Гог.

През тези години Шошков печата във в. „Заря”, в някои списания и троянски вестници интересни статии по различни проблеми на изкуството. Особен интерес представлява статията му „Художникът сред народа”, публикувана във в. „Заря” през 1940 г.

В нея Иван Шошков разказва следната случка: „В махала Белиш, Троянско, рисувах пейзаж с жена, която цепи дърва. Разговарях отвреме-навреме със селянката. Тя ми казваше: ”Майка, аз не разбирам от картини… Само иконите на манастира съм гледала…” Вдигна брадвата и с всичките си сили удари в цепеното дърво. После добави: „Картината трябва да грее като жълтица…” Трепнах. Думите на селянката като острие на брадва се врязаха в паметта ми. От живота е извлякла тя чувството за това „греене като жълтица”!

От общуването си с хората Шошков трупа доброта, мъдрост и познание.

В Троян около него се групира рояк рисуващи ученици от града, сред които особено се откроява любимецът му Иван Пеевски. Шошков поръчва да направят две кутии-стативи за рисуване и две малки столчета. Двамата с Пеевски излизат в околностите на Троян да рисуват пейзажи. Шошков предпочита мах. Попешка, Дрянска, с. Белиш. Любимото му време за рисуване е есента. Любимите му сюжети са трудовите хора, къщите с китни градини, пазарните дни с човешкото многолюдие.

Иван Пеевски си спомня: „Понякога аз бягах от училище, за да отида при него. Всеки път откривах нещо ново в търсенията му. Поразяваше ме онази жизненост и непосредственост в картините му и то по време, когато у нас господстваше академизмът в живописта. От него чух за първи път думите „жизненост” и „правдивост”. А от картините му усетих какво те значат.

         Спомням си чудесната гледка от неговия бедняшки двор.

         Той бе наредил там нарисуваните картини. Като грънци ги бе извадил на показ. Всяка творба имаше своя атмосфера, жизнена правда.”

         През 1945 г. по инициатива на Иван Шошков е организирана в Плевен Окръжна антифашистка изложба. Това е и годината на неговата Трета и последна самостоятелна изложба в София. Болестта се оказва по-силна от изкуството…

През есента Иван Шошков постъпва в Александровска болница…

Умира в София на 5 февруари 1946 г. от туберкулоза...

Остават неговите картини, които наистина греят като жълтици…

Само два месеца по-късно художникът Никола Танев посещава Троян. Остава цял месец между цъфналите дървета и топящия се сняг по Балкана и ненаситно рисува.

В една публикувана години по-късно статия той ще сподели следното: „Всичко в Троян беше ново и интересно за мен, но което ми направи тогава особено силно впечатление, бяха няколкото художествени картини, които видях да висят по стените на ресторанта в хотела. Това бяха картини на младия троянски художник Шошков, чиито две странно интересни изложби в София бях видял няколко години по-рано.

         … Неговото изкуство е неговият живот, и творбите, които е оставил, разпръснати у нас и в чужбина, ще са отражение на една будна, емоционална натура, ще радват и ще трогват с тези тъй дълбоко, тъй искрено и с такава непринуденост, отбелязани върху платното, вълнения и емоции. Не ще се заличат никога от паметта ми няколкото негови маслени платна, които видях да висят в ресторанта на хотела в Троян: „Трошачи на камъни”, „Връщане от панаира” и „Празник в селото”. А също и всичко онова, което видях в малката стаичка у сестра му, където той е живял и творил през последните години от живота си: знойния, слънчев колорит на тези творби.

         Иван Шошков беше надпреварил себе си и времето си.”

ПЕТЪР ХАДЖИЕВ - учител-художник, краевед-изследовател, родолюбец…

Петър Хаджиев е роден на 11 юли 1905 г. в с. Орешак. Близостта на Троянския манастир – огнище на родолюбие, събужда у него отрано любов към историята и родния край, а стенописите на Зографа Захарий – интерес към рисуването. През 1929 г. Петър Хаджиев завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров.

От 1931 г. в продължение на 30 години работи като учител по рисуване, ръчен труд и стенография последователно в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак. От 1936 г. се установява в Троян. До пенсионирането си работи като учител по изобразително изкуство. Но той не се ограничава единствено в преподавателската си работа.

         Петър Хаджиев е учител, но и самобитен художник, родолюбец, изследовател на бита и поминъка на населението в Троянско, на историческото минало на Троян и региона.

ХУДОЖНИК

Като художник  твори пейзажи, композиции, портрети, натюрморт. Използва различни техники – акварел, масло, туш.

В своите картини рисува планините, старите къщи на своя роден край, исторически епизоди от Освободителната война, портрети на възрожденци, Ботеви четници, опълченци, майстори на художествени занаяти.

Петър Хаджиев е и забележителен изследовател на историческото минало на Троянския край. На тези си изследвания той посвещава целият си живот. Те са в основата на създаването на голям брой художествени творби – рисунки, графики, акварели, маслени платна, пресъздаващи важни исторически събития.

Петър Хаджиев има сериозни успехи като портретист. Той е първият троянски художник, който разработва голяма поредица портрети на личности от националната и местната история, на герои – участници в революционните борби против османското иго.

ЗАНАЯТИТЕ

Хаджиев е първият троянски художник, който посвещава свои картини на народните художествени занаяти и майсторите. Наред с тях, той прави и проучванията: „Занаятите в Троян и Троянско”, „Кожухаро-калпакчийският занаят в Троян и Троянско”, „История на обущарския занаят в Троян”, „Форма и украса в духа на старата троянска керамика”.

Специално за троянското грънчарство Петър Хаджиев написва академично издържан труд – „Грънчарството в Троянско: принос към проучването му в града Троян и околните села”, издадена от Българска академия на науките през 1954 г. Това е първото по рода си мащабно изследване на този занаят, незагубило своята актуалност и до днес. Текстът е придружен с 38 черно-бели графики и 8 цветни приложения, дело на автора-художник.

МУЗЕИ И СБИРКИ

Неговите интереси към проучване на етнографията, художествените занаяти, революционното минало на Троян и Троянско са причина през 1939-1940 г. читалищното ръководство да му възложи отговорността за музейната сбирка – да я подреди отново и да продължи да я обогатява с нови експонати. Хаджиев се отдава на това дело с цялата си душа и сърце. Проучва и събира материали от цялата околност, свързани с революционното минало на Троян, художествените занаяти и етнографията.

През 1942-1943 г. той оформя в горния етаж на гимназията шкаф-витрина с исторически материали, свързани с живота и дейността на Васил Левски и местния революционен комитет.

През 1944 г. Петър Хаджиев урежда музейна сбирка с авторски материали (портрети, графични рисунки и др.) в стаята-скривалище на Васил Левски в Троянския манастир.

Петър Хаджиев има множество публикации в местния печат – статии за Левски, за игумена на Троянския манастир и безценен помощник на руските войски по време на Освободителната война 1877-1878 г. архимандрит Макарий, за Св. Спиридон – патрон на обущари и грънчари, за опълченците Петър Табаков и Васил поп Стефанов, за началото на музейното дело в града.

Като художник той урежда 6 самостоятелни изложби. Със свои творби участва в изложби в Ловеч, Плевен, Варна, в първите изложби на СБХ, в изложби на дружеството на „Съвременно изкуство” в София.

Родолюбивото му чувство го прави продължител на благородната българска традиция – дарителството. Негови творби притежават музеите в Ловеч, Плевен, различни държавни ведомства и учреждения. Като истински патриот обаче най-голям брой творби Петър Хаджиев дарява на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян. Във фонд „Изобразително изкуство” се съхраняват 76 негови картини – акварел, масло, графика.

Петър Хаджиев изработва също архитектурни проекти за паметници на Ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията, заловени в с. Бели Осъм след разгрома на четата през 1876 година.

Консултант е в изграждането на художествената част на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”.

Участва в създаването на музейните експозиции в Троян, Троянския манастир, Ловеч.

Петър Хаджиев е външен научен сътрудник  в БАН на Института за изобразителни изкуства, Етнографския институт с музей и Научния институт „Христо Ботев”.

За творческата си и обществена дейност през 1969 г. е награден с орден „Кирил и Методий”, сребърен.

Най-мащабното изследване, което прави Петър Хаджиев, е „Сливовата култура в Троянско, отразена в бита и поминъка на населението”. В него авторът разглежда сливовата култура не само като овощен вид, а както е видно и от заглавието, във връзка с бита и поминъка на населението.

Изследването започва с Предисловие, в което Петър Хаджиев описва случки, свързани с употребата на сливова ракия  от времето на Руско-турската освободителна война, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и след това– в мирно време.

Следват Кратки исторически данни за българското овощарство и по-специално в Троян и Троянско – Петър Хаджиев представя няколко таблици със статистическа информация относно овощните видове в Троянско в декари и в брой дървета, относно сливовите площи в Троянско в годините от 1920 до 1935, както и сведение за производството на сушени сливи, сливова ракия и сливов мармалад за периода 1920 – 1956 г.

В главата За троянската синя слива авторът разглежда въпросите относно засяването и грижите за сливовите дървета от няколко гледни точки – според агрономическата наука; според троянските овощари-практици, според народната практика.

Петър Хаджиев отделя специална глава за Троянския манастир и неговото религиозно, културно и стопанско значение. „Троянският манастир, – пише Петър Хаджиев – освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, има и по-развито земеделие, животновъдство и особено овощарство, също и производството на сливова ракия.” През 1894 г. Троянският манастир участва с ракия, собствено производство, в Анверската изложба в Белгия и е отличен с бронзов медал и диплом. Петър Хаджиев описва и технологията на специалната манастирска сливова ракия, т. нар. „буреновка”, в която братята-монаси слагат от пролетта до есента 40 различни билки и така ракията освен дъх на зрели сливи има уханието и на планинските билки. Авторът публикува и Списък на билките за ракията.

В следващата глава се разглежда Сливовият плод като храна на населението, а след това – Сушенето на зрелите сливи. Авторът ни запознава с различните начини на сушене на сливите:

·       на слънце – върху каменни плочи по покривите на сградите, върху дъски или тенекия;

·      в примитивни сушилни, които представляват изкоп в земята, широк 1 м, дълъг 2 м и дълбок 30-40 см. Върху него се поставя дървена рамка от летви, върху която се подреждат сливите. Покриват се с черга и в единия край на изкопа, където е огнището, се запалва огън. Сушенето трае 2-3 денонощия.

·      в по-модерни сушилни – тип „Хавелки”, които се внасят от Чехия в началото на 20. век в Кюстендилския край. В Троянско се появяват около 1929 – 1930 г. Тези сушилни са специално изградени, с обособено огнище и наредени една върху друга на известно разстояние няколко броя леси. Сливите се подреждат върху лесите. Този тип сушилни могат да произведат за едно денонощие около 300-400 кг сушени сливи.

Освен на сушенето на сливи, авторът се спира обстойно и на Варенето на маджун, Правенето на сливов пестил, Варенето на сладко от сливи, Сливов мармалад.

Най-обширно, разбира се, е повествованието за Варенето на сливова ракия. Проследява дейностите и процесите на подготовката на сливовата каша, варенето на ракията. Обяснява подробно Устройството на „габровския” казан.

Много изчерпателен е Петър Хаджиев при представянето на Домашните уреди и съдове, които се ползват при консумацията на ракията –фунии, тегленици (различни видове);

Глинени съдове за ракия, а именно – ибрици, ибрици-близнаци, глинени чашки за ракия, шулец, павур;

Дървени съдове за ракия – различни видове буренца;

Метални съдове за ракия –котленица, калаен павур;

Домашни съдове за ракия от други материали – стъкло, порцелан.

Петър Хаджиев отделя внимание и на въпроса за Търгуването с троянска ракия като изброява и някои по-крупни търговци на ракия, а също така и на въпроса за Държавните закони и разпоредби за спиртните питиета. Разбира се, не е пропуснал и Борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура – щитоносната въшка, чернилката и шарката.

Струва ми се, че голям интерес у читателите ще предизвика главата Фолклор,  в която Петър Хаджиев представя етимология, пословици, поверия, свързани със сливовата култура (слайд 75), а също така и обичаи при варенето на ракията, кога и как се пие тя, ракията като лекарство.

Накрая авторът отделя място на Въздържателното движение в Троянско. Съобщава за дейността на въздържателните дружества: „Самовъздържание”, по-късно преименувано на „Август Форел” при основното училище (1919 г.); „Здравец” в гимназията (1922 г.); гражданско въздържателно дружество „Възход” (1925 г.). Изнасят се беседи против алкохолизма, тютюнопушенето, на здравни теми. Специално внимание отделя на въздържателното движение в родното село Орешак, а също и в с. Врабево и Ломец.

За с. Ломец Петър Хаджиев разказва интересна случка: „През 1925 г. и в с. Ломец е образувано въздържателно дружество „Млад трезвеник”. То провежда на 22 юли 1929 г. референдум за затваряне на кръчмите. Резултатът е 115 „да” и 7 „не”. На 1. януари 1930 г. кръчмите били затворени и забраната траяла цели три години. Но през това време се случила друга беда. Мъжете-пияници в събота и неделя ходели в близкото съседно село Д. дол и си пиели на свобода до следния ден – понеделник, когато се връщали в Ломец. По този повод жените се оплаквали, че си направили голяма беля с този референдум като пропъдили мъжете си да ходят в друго село по кръчмите.”

Към своето изследване Петър Хаджиев прилага и 50 графики с туш – негово дело, с които онагледява процесите, съдовете и устройствата, използвани при прибирането на сливите, тяхното сушене, подготовката на сливова каша и изваряването на ракията и нейното консумиране.

Трудът има обем от 185 страници – обем, внушителен, доказващ задълбочеността, всеобхватността и прецизността, с които авторът се отнася към изследването така, както го е правил неизменно в своята разностранна, но винаги безкористна и родолюбива дейност.

Жизненият път на Петър Хаджиев завършва в Троян през 1990 година.

Остават неговите краеведски и етнографски изследвания.

Остават неговите художествени платна, в които продължава да живее частица от духа на художника-родолюбец Петър Хаджиев…

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВСЕЛЕНА НА ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

Жизненият път на Петър Хаджиев – художник, историк-изследовател и краевед-етнограф започва на 11 юли 1905 г. в с. Орешак.

Може би близостта на Троянския манастир и безценните стенописи  на Зографа Захарий рано събуждат у него интерес към рисуването. Но безспорно Петър Хаджиев притежава и огромен талант. Затова през 1929 г. завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров.

От 1931 г. в продължение на 30 години се посвещава на учителската професия. Преподава рисуване, ръчен труд и стенография последователно в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак. От 1936 г. се установява в Троян.

„Да преподаваш наука, където има да откриваш известни данни и истини, и да преподаваш изкуство, където ще боравиш с божественото в душата на ученика, не е все едно – не е все една и съща работата. Художественото възпитание се постига най-целесъобразно чрез подходяща културна среда, повишен художествен усет и интерес у възрастните, художествени паметници, музеи – където се съхраняват всички културни ценности от миналото и настоящето на даден народ, и художествените изложби,  в които могат да се видят не само постиженията на отделния художник, но и тия на група художници.”

                                                        П. Хаджиев

„За учителят-художник”,

в. „Хемус”, 1939.

         До тези прозрения, споделени в статията „За учителят-художник” във в. „Хемус” през 1939 г., Петър Хаджиев стига след по-малко от 10 години учителстване. Те се превръщат в смисъл на живота му.

Своя творчески талант Петър Хаджиев не ограничава единствено в преподавателската си работа. Като художник той твори (слайд 5) пейзажи, композиции, портрети, натюрморт. Използва различни техники – акварел, масло, туш.

В картините му са планините, старите къщи на родния край, исторически епизоди от Освободителната война, портрети (слайд 7) на възрожденци, Ботеви четници, опълченци, майстори на художествени занаяти.

ПЕЙЗАЖИТЕ

В пейзажите му са снежните върхове на Балкана, зелените гори, тучните ливади като неизменно присъства някакъв акцент – стара къща, мост, воденица.

            „Когато изобразява планината, когато рисува някоя полусрутена воденица или някоя стара селска къща, когато ни представя изгледи от града  или ливади и баири, навред, във всичките пейзажи на художника се чувства една мекота, отговаряща на духовния строй на автора, без да изпада в сантименталност.” – Димитър Гимиджийски, в. „Хемус”, 1941 г.

Планината в платната на Петър Хаджиев присъства със своята масивност и приказност – два съществени и характерни белега, които не са убягнали от наблюдателното око на художника. Снежните върхове в картините са предадени с багрови оттенъци, с примамваща далечина и със солидност. А в предните планове се чувства меката линия на предпланините и тяхното разнообразие от гори и ливади, с разпръснати в тях дървета.

         Горите в пейзажите на Хаджиев обикновено са масирани и когато са на преден план, малко тегнат в картините, но този недостатък, който изглежда и маниер на художника, се изкупува с поезията и искреността във всички пейзажи.

         Водата, за разлика от много художници, Хаджиев се стреми да даде винаги в движение, което е най-трудно, защото водата в движението най-бърже мени оттенъците си и изисква продължително проучване. В това отношение художникът е постигнал завиден успех.

         Със своята пасторалност ни покоряват пейзажите със стари къщи от Троянския край. В много от платната си художникът изобразява човешки фигури в тяхното ежедневие – „На чешмата” – „Майка с детенце” – „Жетва в Балкана” – „Жетварки” –  „Сливобер”.

         ИСТОРИЯТА И ХОРАТА В НЕЯ

Петър Хаджиев е и забележителен изследовател на историческото минало на Троянския край. Той е вторият троянец, след Власи Илиев, който посвещава целия си живот на проучването на местните исторически събития. Изследванията му са основа за създаването на голям брой документално издържани рисунки, графики, акварели и маслени платна, които илюстрират важни исторически събития.

7 АВГУСТ 1677

Датата 7 август 1877 г. е паметна за нашия град. Събитията от този ден оживяват върху платното на Петър Хаджиев, за да достигнат до нас с една невероятна емоционалност. Малкото въоръжени троянци запазват пътищата към Троян, но не успяват да спрат връхлитащите  башибозуци и те влизат в града. Населението се разбягва. Грабежите продължават цели три дни. След това запалват града. Пламъците на пожара се виждали нощно време на 15 км от Троян. В тях изгаря целият град. Остават незасегнати само турският конак, старото училище в църковния двор и малко къщи по краищата.

„Донасянето на главите на Георги Търнев и Стефан Почеков в Троянския конак” е творба, която пресъздава момент от зверствата на поробителя. През метежната 1876 г. главите на двамата „пристигнали” набучени на пръти и „водени” от зурли и тъпани…

Със сигурност находчивите превъплъщения на Апостола, укривайки се от турските власти, са вдъхновили художника за творбата му  „Левски решетар”.

Безспорно най-голям е броят на картините, които отразяват моменти от Руско-турската освободителна война и в частност превземането на Троянския проход от руските войски.

Платното „Превземане на Троянския проход” увековечава битката, продължила 5 денонощия при неимоверно тежки условия – силен студ (- 27 градуса), виелица, мъгла и дълбок сняг, и завършила с победа.

Сложната, многофигурна композиция, изобразяваща превземането на турските укрепления на Курт Хисар от отряда на ген. Карцов прави особено впечатление. Изпълнена в маниера, характерен за руските художници, рисували Освободителната война, картината показва както героизма на руските войници, така и умението на художника да се справи със сложни и трудни рисунъчни и композиционни проблеми, присъщи на многофигурната динамична композиция.

 „Посрещането на ген. Карцов в Троян” пресъздава със средствата на изобразителното изкуство радостта и възторга на населението на града след успешното превземане на прохода.

Сам Карцов разказва за това в своите спомени „Из прошлого”: „Когато стигнах в Троян към 8 ч. вечерта, там вече се беше стекло населението на планинските махали, от манастира и околните села, за да ме посрещне и да се убеди в действителната победа. Изображенията на тази среща и на някои от епизодите през тези дни се появиха сетне на страниците на илюстрованите списания. Но изобразявайки външния вид на събитията, тези картини не можеха да предадат тяхното вътрешно съдържание и чувства, изпитани от участниците в събитията – радостните сълзи на жените и децата, ентусиазма и възторга на техните мъже и бащи, които падаха на колене, кръстеха се при нашето приближаване и целуваха ръцете и дрехите не само на офицерите, но и на казаците от моята свита.”

Безценната помощ на местното население, оказана на руските воини при превземането на прохода Петър Хаджиев изобразява в творбата „И българите помагат при превземане на Троянския проход”.

На подвига на Христо Исикийски и на смелата, граничеща с безразсъдство постъпка на сестра му Стана Петър Хаджиев посвещава две творби – „Станка Исикийска отива за брат си” и „Сестрата на Христо Исикийски”.

Троянецът Христо Исикийски остава в паметта на поколенията със самоотвержената помощ, която оказва на руските войски при преминаването на Троянския проход. Смелият водач намира смъртта си след успешното превземане на прохода от турски куршум, изстрелян из засада. Тялото му е свалено в с. Текия от южната страна на Балкана. Между близки и роднини, дори сред троянските младежи, не се намерил човек, който да тръгне в суровите зимни условия, за да прибере тялото му. Тогава сестра му Стана през нощта оседлава един кон и тръгва сама.

С големи усилия пристига вечерта в с. Текия. На другия ден с помощта на руските войници Стана натоварва на коня трупа на убития си брат, а за равновесие от другата страна на самара превързва едно дърво (цепеница). С благодарност се сбогува с войниците и потегля обратно – сама през Балкана, в лютата зима, през преспи и виелици… Късно през нощта пристига в Троян… Смелият й подвиг развълнувал силно тогавашната троянска младеж. За тази чутовна случка била съчинена дори песен.

        

ПОРТРЕТИТЕ НА ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

Освен исторически сцени, Петър Хаджиев рисува и невероятни портрети на местни забележителни личности и с основание може да се твърди, че той постига забележителни успехи като портретист. Той успява да постигне не само външна прилика на образите, но и да навлезе в техния духовен свят.

Той е първият троянски художник, който разработва голяма поредица портрети на личности от националната и местната история, на герои – участници в революционните борби против османското иго Кольо Пачников, ген. Павел Стаев, Тодор Мутевски.

Майсторството на Петър Хаджиев като портретист особено изпъква в портретът на Минко Марковски, изпълнен с точен рисунък и фина моделировка на формите на лицето. Вгледайте се в живо нарисуваните очи и одухотвореното лице. Те разкриват богатата душевност на този буден, умен и културен троянец.

Сред поредицата портрети са образите на опълченците Васил Стефанов, Иван Хасъмски, Петър Табаков.

Безспорно сред тях се откроява „Опълченецът Петър Табаков” – портрет на един забележителен троянец – опълченец, взел участие в  боевете на Шипка, Шейново и при с. Тича. Награден  с ордени и медали за храброст.

„След Освобождението 1878 г. до смъртта си дядо Петър Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър, представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакембарди, поддържани по тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можешe да се открие нещо интересно или нередно в града и в хората.” Такъв е словесният портрет, който ни е оставил сам художникът Петър Хаджиев.

Място сред портретите, дело на Хаджиев, намира и баба Дона Милина – смела патриотка и укривателка на Апостола Левски, литературният критик Минко Николов, социологът Иван Хаджийски и редица други.

Много емоция и чувства излъчват една друга група портрети, рисувани от Петър Хаджиев – портрети на безименни хора. Искам да ви ги покажа – „Волният овчар”, „Майка с детенце”, „Мома с червена забрадка”, „Селянка”, „Мома”, „Момиче”, „Момиче с плитки”…

А колко мъка и безнадеждност излъчват платната „Сами” и „Празната паница”…

В цялата поредица намират място и „Автопортрет” и портрет на майка му.

ЗАНАЯТИ И МАЙСТОРИ

Хаджиев е първият троянски художник, който оценява забележителните естетически качества на народните художествени занаяти.

На тях и майсторите посвещава не само своите изследвания, но и немалко художествени творби. От цялата палитра на занаятите, които практикува населението на Троянския край Петър Хаджиев  най-подробно изследва грънчарството. За него през 1954 г. издава академично издържан труд „ Грънчарството в Троянско. Принос към проучването му в града Троян и околните села”. Текстът се придружава от 38 черно-бели и 8 цветни графики-приложения, дело на Петър Хаджиев.

На грънчарството са посветени и най-голям брой от картините, изобразяващи занаятите и майсторите – „В грънчарската работилница”, „Грънчарски цех”, „Изпит за калфа”, „Грънчарска йерархия”, „Грънчар”.

Сред тях достойно място е намерил и протомайстор Спиридон – патрон-покровител на грънчари, обущари, тенекеджии и тухлари.

Петър Хаджиев урежда 6 самостоятелни изложби. За една от първите намираме отзив, написан от Димитър Гимиджийски във в. „Хемус” от 1941 г.:

 „Художникът Петър Хаджиев излага в една от стаите на общежитието при прогимназията свои картини, угледно подредени и поставени при една приветлива обстановка.”

След като анализира детайлно изложените 45 творби, Димитър Гимиджийски заключава:

„Общо за изложбата трябва да се отбележи сериозното отношение на художника към своите трудове, искреност и липса на каквито и да било фокуси и акробатики, каквито често се срещат у бездарни художници. Картините лъхат с една сърдечност и непреднамереност, в тях художникът е вложил много усет към красотата и, без особена претенциозност, с една скромност, присъща на даровитите, е изобразил вярно и поетично онова, което неговото наблюдателно око е видяло.”

В изкуството Петър Хаджиев остава като творец, който търси и изхожда от вечното, непреходното, това, което човечеството е утвърдило като трайни художествени ценности.