Годишнините и празниците са повод, живеейки в настоящето, да обръщаме поглед към миналото, да черпим знание и мъдрост, за да продължим в бъдещето. Такъв повод е 160-годишнината от рождението на един троянец и 1 ноември − Денят на народните.
Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията. За пръв път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
На 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис ІІІ е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява през 1992 година.
Редом с имената на многобройните книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало стои името и на един малко известен и позабравен днес троянец − Цвятко Иванов Златев.
Роден е в Троян през 1852 година. Баща му е занаятчия – дръндар. Занимава се с разбиване на памук, ярина, вълна. Бедността го принуждава да изпрати Цвятко ученик-послушник в Троянския манастир, където преди години манастирското училище е завършил и големият му син – Коста, който вече е свещеник в Троян.
Още първата година Цвятко прави впечатление с трудолюбието си и с будния си ум. След като завършва манастирското училище, продължава образованието си в Духовната академия в Одеса. В Троянския манастир или в Одеса Цвятко е прекръстен на Стефан и така си остава – с двете имена.
В Одеса Цвятко се оженва за рускинята Олга Кузмова Орлова, чиято майка е българка. Заедно с нея се завръща в родния Троян, но не става свещеник. През 1872 г. е условен за учител по настояване на Илия Белковски – реформаторът на учебното дело в града.
Двамата заедно изработват учебен план и учебни програми за училищата в Троян – по това време три на брой: 4-годишно мъжко начално училище, девическо начално училище и 3-годишно класно училище. Въвеждат нови учебни предмети: геометрия (от Давидов), естествена история (по записки) и френски език. По тези програми троянските ученици учат до Освободителната война през 1877–1878 година. През 1872 г. в освободената от женския метох сграда Белковски и Златев уреждат Девическото училище, в което първи учителки са техните съпруги − Данка Хитрова-Белковска и Олга Златева.
В училището двамата основават библиотека, която се ползва и от учениците, и от гражданите. Освен на учениците, те стават учители и на възрастните − с неуморната си дейност възобновяват разтуреното читалище и с поучителните си слова значително повдигат националния дух у троянци.
Белковски и Златев организират първото честване от троянското гражданство на празника на светите просветители братята Кирил и Методий – 11 май. След отпуск на църквата учителите заедно с учениците, с китки в ръце, пеейки песните „Тоя празник нам дарява” и „Днес славим нашите кръстители”, обикалят улиците на малкия град. Вечерта в осветеното училище учителите дават гощавка за по-видните граждани, като канят и някои от турските големци – мюдюрина и кятипина (секретаря). Под звуците на градския оркестър те заедно с българите се веселят до късно вечерта.
Белковски и Златев са дейни членове и на основания от Левски Троянски революционен комитет.
През 1875 г. обаче Белковски напуска града и се завръща в родното Устово. Цвятко Златев сам поема ръководството на учебното дело в Троян.
След потушаването на въстанието в Ново село през 1876 г., в Троян пристигат множество бежанци – гладни и боси, жени и деца. Златев оглавява комисия, която обикаля дюкяните на троянската чаршия и събира помощи за пострадалите новоселци.
По време на Освободителната война, когато турският башибозук напада Троян, Цвятко Златев организира бягството на троянци към Севлиево и сам с жена си и двете си деца − Борис и Асен, също забягва в Севлиево. Там го заварва Освобождението.
След освобождението на Ловеч Цвятко Златев е нает от губернатора на града за преводач. В скромния си дом посреща Великия руски княз Николай Николаевич, ген. Скобелев, офицерите от Щаба на руската армия.
След Освобождението Цвятко Златев е окръжен управител последователно в Ловеч, Плевен и Разград. Административната работа обаче не му носи удовлетворение и той отново се завръща към учителската професия. Става учител в Троян, Ловеч и Габрово. След това работи като училищен инспектор в Ловеч и Сливен.
На 28 септември 1886 г. – в деня на изборите за Велико народно събрание, Цвятко Златев е един от оглавилите бунта на русофилите в Троян. В края на изборния ден те нападат и унищожават изборните урни, с което изборите са напълно провалени. Златев е арестуван и осъден на 1 година затвор и глоба от 500 лв. Делото е обжалвано, продължава дълго и с идването на власт на правителството на д-р Константин Стоилов всички подсъдими са амнистирани.
С Олга имат четири деца. Тя умира внезапно през 1892 г. във Варна, където е и погребана.
Цвятко Златев, посветил целия си живот главно на учебното дело, умира на 13 май 1906 г. в Ловеч.
Денят на народните будители е повод поне веднъж в годината да си спомним делата и почетем паметта на великите български възрожденци, просветители и революционери...
