Жените са по-нежната половина на човечеството. Те са най-великото творение на природата. Те са силни като бурно море, ослепителни като слънцето, нежни като птича песен, уханни като цъфнали цветя…
Те имат много имена – майка, светица, вдъхновение, копнеж…
Връщайки се назад във времето, ги откриваме – смела амазонка от старите летописи, пазителка на семейство и дом, смела патриотка и майка юнашка…Те са 40-те девойки, обезсмъртени в легендата за Калиакра, вплели косите си и полетели в морската бездна, защитавайки чест и вяра…
Жената е подкрепа за мъжа и утеха след тежка битка. Но тя е и Клеопатра, Нефертити, Сафо, Жана д`Арк, Мария-Антоанета, Екатерина Велика… Жени със силен дух и необикновена смелост. Безкраен е списъкът с техните имена…
В галерията на българките-възрожденки са Сирма и Мерджан войвода, Гина Кунчева и Иванка Ботева, баба Тонка Обретенова и Райна Княгиня…
Няма друг образ, който така да владее християнското изкуство. Майката с Младенеца в православния храм стои на почетното място до царските двери. Горе над олтара е Светата Дева – в центъра. Сякаш е сърцето на света. Под нея четем: „Цялото творение съществува в Теб, о Преблагодатна”… Към нея отправяме молитва, прошение, възхвала…
Жената е вдъхновение на художници и поети. Всепризнат майстор на пресъздаването с четка на женския чар е Владимир Димитров-Майстора. Момите в платната му са с кръстосани на пояса ръце. Напомнят пирамида – триединството на Бог Отец, Син и Светия Дух. „Аз идеализирам момата, защото търся духа й, нейното смирение, душевна чистота, целомъдрие” – признава Майстора…
А поетите изпяват за нея – жената, най-нежните си стихове:
Рисуваш днес, художнико, жена
със самодивска красота дарена.
Във очите й блести сълза,
излязла от душата й ранена!
Рисуваш днес, художнико, душа
в сълзица бистра въплътена,
във своята кристална чистота
за път пореден със стрела ранена!
Жената е непреодолян копнеж:
Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като съм раждан за звънар?
Пред такава хубава жена,
сътворена от магия блага,
ангелското ми сърце призна,
че глава човешка се залага…
Колко огън, колко нежен плен
има в двете й очи небесни.
Господи, дадеш ли я на мен,
черква ще ти сътворя от песни…
И още:
Загадка си, ти тайна вдъхновена,
и жрица нежна, и огнена вълна.
Ти ласка нощна си,
уханна прелест
и сладко вино с опиващ аромат.
Ти обич си и сила без предела,
и майчино крило, и отронена сълза.
Оглежда се във тебе цялата вселена,
получила живот от твоята ръка…
Жената – майка… За нея никога не стигат думите…
Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска – тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.
Мама ме целува, в двете длани –
мъжко неизбръснато лице,
две сълзи, запазени от лани,
скрити в най-дълбокото сърце…
Жените – вечен благослов…
