БОТЕВ И БЪЛГАРИЯ

В календара има една знаменателна дата – 2 юни. Макар и да не е официален празник, този ден е може би най-тържественият ден в поредицата значими и не толкова значими празници.

         Всяка година на 2 юни точно в 12 часа под горещите лъчи на юнското слънце цял един народ – българският, застава неподвижно в мълчалив поклон пред паметта и саможертвата на своите герои. Зловещата тишина е раздирана само от воя на сирените – плачът на хилядите майки за загиналите свои синове.

         2 юни… Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България…

         Кой е Ботев всъщност и защо именно нему е посветен този особен ден?

         Ботев е поет, наредил се в челните редици на класиците, сътворил едва 20-ина стихотворения. Дватесетина, но побрали цяла вселена от образи, чувства, идеи… Гениален поет, чиито стихове знае всеки българин:

                            Настане вечер – месец изгрее,

                            звезди обсипят сводът небесен,

                            гора зашуми, вятър повее, –

                            Балканът пее хайдушка песен!

Поет, прозрял сякаш своето и на хилядите герои български безсмъртие:

                            Тоз, който падне в бой за свобода,

                            той не умира: него жалеят

                            земя и небе, звяр и природа,

                            и певци песни за него пеят…

         Ботев е революционер, борец за свободата на свидното поробено отечество. Витален, харизматичен момък, увлякъл след себе си 200 български момци в смелата до безразсъдство идея…

         Ботев – това е името на българската саможертва в името на лелеяната свобода… Роден в китния Калофер, сгушен в пазвата на Балкана, Ботев извисява снага над най-високите му върхове. От скалистите чукари на Вола духът му литва над цялата българска земя. Превръща се в неин ангел-пазител, в пътеводна светлина в трудни дни, в упование и вяра в несломимостта на духа български…

         Роден преди 166 години, загинал преди 137, Ботев е жив и днес в паметта ни. Защото  времето е жестоко и мъдро. То взима в кораба си към бъдещето само най-смелите, най-нужните мъже. Безспорно Ботев е един от тях, защото без него не биха били завършени нито нашата душевност и гордост, нито душевността и гордостта на бъдните поколения.

         Само 14 години след героичната му гибел е издигнат и първият негов паметник – във Враца. Идеята е на тогавашния кмет на града Цено Леонкев. Лично Стефан Стамболов подкрепя инициативата. Средствата са събрани от дарители. Автор на монумента е Густав Еберлайн с помощта на младия художник Антон Митов. Паметникът е открит на 27 май 1890 година от княз Фердинанд.

         В следващите десетилетия паметници на поета-революционер се извисяват в десетки населени места… Пред тях на този ден – 2 юни, засвидетелстваме почитта и преклонението си не само пред великия Ботев, пред неговите четници, но и пред хилядите още смели синове на България, отдали за нея най-свидното си – своя живот.

         Спрете в този ден за три минути! Вслушайте се във воя на сирените! В бездвижие и безмълвие нека сведем чела и да почетем паметта на героите! Те умряха, за да ни има нас, за да я има България!

Поклон!

"... Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил..."

Кирил и Методий – Солунските братя, византийски дипломати, християнски мисионери, създатели на глаголицата и кирилицата са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на черковнославянски език. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

         Двамата братя са родени в Солун. Методий е най-големият. Роден е през 815 година. Константин е най-малкият, роден през 827 година. Чак към края на живота си в Рим той приема името Кирил. Семейството има общо 7 сина. Ранната смърт на баща им е причина те да минат под попечителството на чичото – логотет Теоктист, влиятелна личност в Империята. Той изпраща Константин в Магнаурската школа – най-висшето учебно заведение във Византия, а на Методий поверява административното управление на област, недалеч от Солун.

         855-та е годината, приета за рождена на глаголицата – азбуката, която Кирил и Методий създават за превод на богослужебни книги от гръцки на славянски език. Тези книги братята и техните ученици използват, за да разпространяват християнството в Моравското княжество и Панония през 9. век. През септември 855 г. папа Стефан Шести издава була, с която забранява богослужението на славянски език.

През 867 г. Кирил и Методий отиват в Рим да защитят делото си пред папата. Кирил успява да принуди папа Адриан Втори да признае официално славянските книги − в римската църква „Света Марина” е отслужена литургия на славянски език. След смъртта на Кирил в 869-та година, делото продължава Методий до своята кончина през 885 година и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, намерили радушен прием в България от цар Борис още в 856 година.

За първи път празник в чест на светите братя в България е организиран в Пловдив на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров. 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград заедно със служба за Св. Иван Рилски. 1858 г. денят е празнуван в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица” и вълнуващо слово на учителя Йоаким Груев за живота и делото на Кирил и Методий.

В следващите години празникът е отбелязван в Шумен, Лом, Скопие, Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник в прослава на славянските първоучители. Тогава се заражда и идеята за химн. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени”. През май 1901 г. учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музика към текста.

Празникът в тези години се изразява в църковна служба, продължена и допълнена от културно-просветни прояви – произнасяне на слова за значението на празника от културно-просветни деятели, общественици, будни български учители. Учениците взимат участие с хорово изпълнявани песнопения в чест на светите братя, декламации на стихотворни творби с подходяща тематика и шествия из населените места.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май. По църковния литургичен календар обаче остава на датата 11 май.

В Троян първото честване от гражданството на празника на светите просветители е организирано по инициатива на учителите Илия Белковски и Цвятко Златев през 1874 година. След отпуск на църквата учителите заедно с учениците, с китки в ръце, пеейки песните „Тоя празник нам дарява” и „Днес славим нашите кръстители” обикалят улиците на малкия град. Вечерта в осветеното училище учителите дават гощавка за по-видните граждани. Канят и някои от турските големци – мюдюрина и кятипина (секретаря). Под звуците на градския оркестър веселието продължава до късно през нощта.

Тази инициатива намира радушен прием сред учителското съсловие и гражданството и честванията продължават и в следващите години. Емоционален разказ за честването на празника в началото на 20. век откриваме в спомените на учителя Минко Шейтанов „Страници от миналото”. Подготовката започва седмици преди тържествения ден – репетират се песни и декламации. Фасадата на училищното здание и всички класни стаи са празнично украсени със свежи пролетни цветя. Вечерта преди празника се организира факлена манифестация. „Отделенията и класовете заемат местата си в дългата манифестация, която започва с първаците и свършва с нас, третокласниците. Ние чакаме да мръкне, да раздадат факлите и да тръгнем. Градът е на крак, осветен и огласен от нашите песни и факли. И просълзен. Неговите синове и дъщери, след толкова години несвободен живот, свободно днес манифестират своя празник – символ на победоносния ход на нашия народ към всестранен възход” – си спомня години по-късно Шейтанов.

В самия ден „дворът е пълен със сплетени на витки коси и ниско остригани глави – ученички и ученици. Граждани и гражданки обаче нямаше. На тоя ден еснафът работеше, а интелигенцията правеше излети из планината”. Слово за живота и делото на Кирил и Методий произнася учителят Калчо Калчев. Следват хорови изпълнения, песни, декламации, диалози, разкази. Под звуците на оркестъра се извива пъстро хоро. Учениците от трети клас са подготвили специална изненада – пъстроцветен хартиен балон, който литва в пролетното небе и стига чак до Капинчо. Там продължава следобедното веселие до късно вечерта. Следващият ден е неучебен.

Повод за оправдана гордост е фактът, че празникът на светите братя Кирил и Методий устоява на промените на времето – исторически, политически и обществени, повече от 160 години.

От 2006 г. 11 май е професионален празник на българските библиотекари – около 7500 специалисти. Така те празнуват два пъти – на 11 и на 24 май. И с право! Те заслужават това! Поклон Вам –  безкористни, интелигентни, едни от малцината, съхранили възрожденския дух, българи!