Едва
ли има троянец, комуто не се е налагало да изкачи стълбите до третия етаж в
източното крило на читалище „Наука”. Там се помещава читалищната библиотека.
Замисляли ли сте се за нейната история? А тя е дълга и превратна... Вече повече
от 100 години...
11 май е добър повод да си я
припомним...
Всъщност в летописа на своята история
нашият народ, наред с велики постижения и имена, вписва и свое самобитно,
оригинално дело – създаването на народните читалища. Всички те започват своята
дейност по един и същи начин – с организирането и поддържането на читалня и
библиотека. И читалището в Троян не е изключение.
Основано е в 1870 г. от неколцина будни
троянци, приели присърце идеята на Васил Левски и Матей Преображенски –
Миткалото, основали читалище в Троян и внесли първите вноски в касата – по една
бяла меджидия. Абонирали го за няколко български вестника, купили първите книги.
За съжаление като всяко ново нещо и читалището намира своите противници и
дейността му е прекъсната. Но искрата е запалена. И дейността е възстановена
още на следващата година от учителите Илия Белковски и Цвятко Златев.
Те организират библиотека в училището,
която се ползва и от учениците, и от гражданите. Уредник е младият учител
Никола Гимиджийски. Това е първата обществена библиотека в града.
Но идват
годините 1877–1878, годините на Руско-турската освободителна война, по време на
която градът е опожарен от турските башибозуци. В пламъците на пожара изгарят и
книгите на библиотеката.
След
края на войната, през 1879 г., младите учители Никола Гимиджийски и Калчо
Хасъмски възобновяват неделните четения в старото оцеляло училище в църковния
двор, възстановяват и библиотеката.
Оттук насетне започва нейната трудна и
превратна история. В нея достойно записват своите имена будни, интелигентни и
достойни троянци.
Георги Смилов, който, пристигнал от Търново в Троян, се заема отговорно и дейно
с читалището – тогава библиотека,
читалня и салон за сказки. Премества го от
училището в кафенето на Хаджи поп Георги – в центъра на града, с оглед на
по-голямо посещение от гражданите. Тук след пускане на черква се правят
събрания и се изнасят просветни беседи. Пръв помощник на Смилов отново е
учителят Никола Гимиджийски. Смилов обаче напуска града, Гимиджийски става
чиновник и дейността на читалището се прекъсва отново.
В 1892 г. читалищната дейност
в града се възражда благодарение на инициативността на Ганко Семерджиев
˗ радетел за напредъка и просветата на родния си
град. Той изпраща лични парични средства на учителя Иван Памукчиев, с които да
се закупят книги, вестници и списания. Наема се дюкянът на Цочо Спасов и така
се поставя началото на библиотека „Наука” – първата обществена библиотека в
града след Освобождението.
Следващата година – 1893-та, е
знаменателна за историята на Троян. Учредява се Народообразователно дружество
„Наука”. В своя реферат
„Историческото развитие на библиотека „Наука” в гр. Троян до 1902 г.”, написан
по повод на 10-годишнината от основаването на Народообразователното дружество,
Власи Илиев пише следното: „От 12 септември 1893 г. настъпи нова ера за
библиотеката, защото се положи на здрави и трайни основи… Книгите в
библиотеката се туриха в ред, защото се заведоха: 1) главна входяща книга; 2)
справочна книга и 3) книга за записване на имената на членовете, които вземат
книги за домашно четене.” Назначен е и първият щатен
библиотекар – Калчо Гайдарски.
Започнала
от няколкото книги в дървения шкаф в училищната стая, за 10 години от
съществуването си библиотеката събира фонд от 1053 тома. Годишно се получават
около 30 вестника и толкова списания. От констатацията на Никола Гимиджийски в
„Автобиография и спомени”: „Малцина бяха четиварите...” са минали десетилетия и
в 1910 г. читателите на библиотеката са вече 530.
Освен
читалищните настоятелства, и троянци се грижат за обогатяването на библиотеката
с книги. Много са нейните дарители. По повод на 35-годишнината на библиотеката
в. „Хемус” публикува списък на дарителите, в който са подредени 53 имена, а
дарените от тях книги са 3366 тома. Голямо дарение за библиотеката прави
троянецът Павел Стаев ˗ „Энциклопедический словарь” в 85 тома на стойност 600
лв. Не бива да бъдат пропуснати и двата дарителски фонда ˗ фонд
„Д-р Спас Бояджиев” на стойност 5 000 лв., дарение от родителите му в
негова памет за закупуване на медицинска литература, и фонд „Балю П. Балевски”
на стойност 5 000 лв. , завещани лично от него за закупуване на литература
по стомашните болести и туберкулозата.
Сменила
много „домове”, през 1920 г. библиотеката се настанява в новопостроената с
дарение от Петър К. Балевски читалищна сграда. В този период се въвежда десетичната
„американска” система на Дюи за класификация на книгите и така намирането им
става „почти моментално”. Въвежда се и форматното им систематично подреждане.
Организирана
по един модерен за времето си начин, в следващите десетилетия библиотеката все
по-трайно се налага като водещ културен институт в града. През 1935 г. за
библиотекар е назначен Симеон Гатев – интересна и знакова за обществения живот
в града тогава личност. И до днес старите троянци го помнят като „Монката” и не
са забравили пътя, който той им е посочил към книгите и знанието.
Още в
1927 г. се ражда иницциативата за създаване на детски
отдел и се взема решение за набавяне на детски книги. Осъществяването на
практика става през 1971 година. Няма троянец, освен от най-младото поколение,
който да не си спомня Виолета Акалска – библиотекарката от Детския отдел, първа
подала в ръцете му „Ян Бибиян” и „Пипи Дългото чорапче”. Виолета Акалска е
първият библиотекар в Детския отдел и работи в него до пенсионирането си през
1993 година.
Друга обществено известна личност е
Тодора Лилова, работила десетилетия в библиотеката. Нейна е инициативата за
създаването на фонд „Краезнание” – уникален фонд за всяка библиотека, събиращ
книги, публикации в периодични издания и всякакъв вид материали, касаещи Троян
и Троянския край, за троянци и от троянци.
Тяхната дейност уверено и умело
продължават днешните библиотекари в читалищната библиотека. Само преди няколко
години библиотеката спечели проект по програма „Глобални библиотеки ˗ България”
и по този начин се превърна в модерен съвременен информационно-комуникационен
център. Безспорна е заслугата, усилията и енергията, които влага в това
начинание Ваня Давидова – библиотекар, също прекарал живота си сред книгите на троянската
библиотека. Редом с нея са и останалите – Вихра Петрова, Боряна Лилова, Веселка
Йорданова. Всички те отговорно и професионално работят, за да я има троянската
библиотека и да е на съвременно ниво.
Поздравления, колеги, за отговорната ви и
обществено полезна дейност, която, въпреки трудностите, вършите с душа и сърце!
Вие сте достойни следовници на първите!
