ЕДНА ЧУЖДЕНКА ЗА БЪЛГАРСКИЯ АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА

В българската литература мнозина писатели посвещават свои творби на Апостола. Едно от най-задълбочените изследвания на живота и делото на Левски прави и една чужденка – Мерсия Макдермот. В 1967 г. тя написва на английски език своя апотеоз за Дякона Левски. Коя всъщност е тя?

         Мерсия Макдермот е английска историчка, писателка, публицистка, чуждестранен член на БАН от 1987 г. и „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет от 2007 година.

         Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимът, Югозападна Англия в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет.

През 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в Югославия. Там се запознава с българи и гостува в България на тържество в бригадирския лагер „Дивотино” на жп линията Перник – Волуяк. През следващата 1948 г. се връща отново в България, за да участва като доброволка в международна младежка бригада на язавир „Георги Димитров” (сега „Копринка”). Може би фактът, че именно в България среща своя съпруг-англичанин, а може би българските й приятели са причината тя да се влюби в България и да посвети почти целия си живот на нея. Именно на този международен студентски лагер Макдермот за пръв път чува за великия български революционер Васил Левски. Оттогава се заражда интересът й към неговата личност и дело и към българската история. И той се оказва толкова силен, че от 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания тя живее и твори в България – първо като преподавател в столичната Английска гимназия (сега Първа английска гимназия), после – в Софийския университет.

         През същата 1962 г. Мерсия Макдермот пише първата си книга за българската история на английски език – „История на България (1393-1885)”.

         Втората й и най-известна книга, свързана с българската история, е „Апостолът на свободата”, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря”, както пише самата авторка.

         През 1978 г. излиза изследването й за Гоце Делчев „Свобода или смърт”. С него Мерсия Макдермот става доктор на историческите науки.

         Следва трудът й за Яне Сандански ”За свобода и съвършенство”, преведен от Веселин Измирлиев, издаден от издателство „Наука и изкуство” през 1987 г. на български език.

През 1998 г. Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи” на английски език. От тази книга в България няма нито един екземпляр, за съжаление.

         Най-известната й книга „Апостолът на свободата” е издадена през 1967 г. на английски език от голямото лондонско издателство „Джордж Алън енд Ънуин” и има подзаглавие „Портрет на Васил Левски върху фона на България от 19. век”. Това е една от най-вълнуващите книги, посветена на Левски. Първоначално британското издателство отхвърля ръкописа й. То е специализирано в издаването на биографии на велики личности чужденци. „Това не е биография, а легенда. Не може да има толкова светла, толкова чиста личност” – били стъписани рецензентите. Макдермот обаче ги убеждава с документи, че това е истината и книгата е издадена, а по-късно и преведена на повече от 30 езика. Три години по-късно е преведена на български език.

         В своето творчество Мерсия Макдермот следва традициите на английската наука, според която историята се пише не сухо, академично, строго документално. Отделните личности трябва да се представят върху фона на определен исторически период под формата на документално повествование – четивно, завладяващо и в същото време основано на архивните документи. Така пишат Андре Мороа и Анри Троая. Техните биографични романи са синтез между литература и публицистика и имат своите многобройни читатели.

         Мерсия Макдермот е запленена от образа на Левски, у когото всичко в мисленето е ново – и разбирането му, че за свободата народът трябва да разчита единствено на самия себе си, а не да се осланя на сръбска или руска помощ, и за нуждата революцията добре да се подготви отвътре, както и онова необичайно за българския манталитет негово верую, че демокрацията не може без дисциплина и само критичност. По неговото разбиране освободителното движение трябвало да се организира  „като едно огромно хоро, където всеки играе в такт с другите и всички стъпки са едновременни” – пише Макдермот.

         Наистина, създадените от нея книги не са строго научни. Те съчетават историческото изложение с романистиката, но може би точно затова се четат с увлечение от специалисти и неспециалисти на всякаква възраст. Такава е и книгата „Апостолът на свободата” – популярна, написана на невероятен език, с изключително добър превод, заслуга на преводача Иван Градинаров.

         А самата Макдермот е толкова обсебена от личността на Левски, че носи на шията си медальон, с който никога не се разделя – красиво бижу, в което е скрит образът на Левски. В свое интервю тя споделя, че винаги го носи до сърцето си и в завещанието си изрично е записала да бъде погребана с него. В свое прочувствено самопризнание тя споделя и друго: „Обикнах България. Тя е земя, която ражда мъже като Левски... Ще бъда щастлива, ако припозная във всеки българин моя Левски”.

         Израз на признателност и висока оценка за научния й и творчески принос в българската наука и литература е удостояването й с „Орден на розата”, два пъти с орден „Св. Кирил и Методий” и с орден „Мадарски конник”. Мерсия Макдермот е почетен гражданин на Карлово и Благоевград. През 2007 г. за нейния изключителен принос в областта на българистиката  й е присъдено почетното звание „Докотор хонорис кауза” на СУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

         Книгите на Мерсия Макдермот са осъществявани винаги от големи лондонски издателства и са разпространени в най-големите световни библиотеки.

         В архива си Макдермот съхранява още нереализирани творби за България: разсъждения за богомилството, предназначени за английския читател; пространни „Български дневници” с огромен фотодокументален материал от дългогодишното й пребиваване у нас.

„Апостолът на свободата”, Мерсия Макдермот...

Прочетете тази книга – за първи път или отново...

ПАЗАРЪТ В ТРОЯН - МЯСТО ЗА ТЪРГОВИЯ И ОЩЕ НЕЩО... (Поглед в миналото)

В историята на градовете пазарът е особено място – едно от централните, най-живи и посещавани пространства. Пазарът е пряко свързан с други градски функции и е разположен около църквата или кметството. Освен пространство за размяна и дистрибуция, откъдето гражданите набавят храната си, пазарът е и място, което социално и икономически свързва града с региона, където присъстват почти всички социални слоеве. Пазарът е част от живота ни в града.

До началото на 20. век в Троян не е имало обособен пазар. „За кофа мамули, за килограм пипер трябвало да се заръча на кираджии да купят от ловчанския пазар, който става в събота. В петък – още сутринта рано – цяла върволица кираджии от махалите и града са се проточили да отидат на Ловеч на пазар. Цял ден карат конете, обядват на Абланшките ханове и по икиндия стигат в Ловеч и кундисват на Ганковия хан” – пише в своята историография на града Власи Илиев. Основна причина за липсата на пазар в Троян е това, че градът е изолиран от околните селища  поради лоши пътища. Пътят за Ловеч е възпрепятстван от непроходима скала над града. Пътят за Севлиево и Габрово е пресечен от много бродове, от които два на р. Видима са големи и дълбоки. Пътят за Тетевен се прекъсва от блатиста местност при Червения мост на Лесидренската река. Единствено пътят за Карлово през Балкана е проправян от време на време за кираджии. Тогава е имало поща за Карлово два пъти в седмицата.

Въпреки изолираността, през възрожденската епоха в Троян има сведения за три места, на които се оформят пазари: край Дъскотина – до Владовци, край Пенчо Бояджиев (до Драголови), където българи занаятчии и търговци разменяли своите произведения. На третото място – край Станчовци (ул. „Хр. Ботев”), в търговията участват главно мюсюлмани от Борима и Коман.

След 1900 г., за да има пазар в Троян, основна заслуга има Дамян Ненов Шипковенски – председател на Постоянната комисия в Ловеч, троянец, по чиято инициатива скалата над Ловеч е пробита (Пресечената скала). По инициатива на троянските народни представители Радион Йосифов, Никола Гимиджийски и Цвятко Таслаков държавата построява около 40 каменни мостове над реките Бели Осъм, Черни Осъм, Видима.

„Полените започнаха да идват с каруци, натоварени със зарзават, мамули, жито и други за пазар. Па и някому дойде на ум сполучливата идея да се обяви от общината, че пазарът в Троян ще става в четвъртък. Това помогна, от една страна, да не пречи на полените да ходят в Ловеч на пазар в събота, а от друга – в Троянска околия в четвъртък  от Великден до Спасовден не работят, защото „вардят за град”. Сега в града – особено есенно време – става по-голям и по-хубав пазар, отколкото в Ловеч, Враца, Тетевен. Улицата „Васил Левски” от Популярната банка до Оряшковския мост е буквално препълнена с хиляден народ. Магазините са пълни с купувачи, особено с жени. На пазара почти всичко се разпродава. Надвечер каруците бързешком, с голям шум и празни се отиват” – отново свидетелства Власи Илиев. В своята историография той споменава и един интересен факт. На 14 септември 1933 г. на пазара в Троян са преброени 200 каруци със зарзават и 60 със зърнени храни. „Обаче имаше зарзават и зърно, натоварени на коне, а жени от Орешак, задянали зеленчук” – допълва авторът.

         Така с направата на шосета и мостове в Троян започва да се оформя и пазарът. Той става на Мегданя и при моста пред бившия завод „Елма” – за плодове и зеленчуци. Пред конака се настаняват търговците на жито, затова и този площад наричат „житен”. По време на Първата комуна площадът пред Свиревци се застила с чакъл и там се премества житният пазар.

         В началото на 30-те години се решава пазарът да се премести на десния бряг на р. Бели Осъм, до Марковския мост. Особено належащо е прехвърлянето му от другата страна на реката след решението да се строи паметник на загиналите във войните троянци (1912-1918 г.) на централния площад. Затова през 1933 г. се образува площад-пазарище и се утвърждава в градския план.

През 1935 г. започва да се насипва от общинското управление новото пазарище. През следващата година продължава изграждането на подпорни стени и най-после пазарът е открит. Площта, на която е разположен, е около 8 дка. До септември същата година се построяват 15 удобни дюкяна и подвижни дървени маси. Продължава и благоустрояването му като се инсталира осветление и се водоснабдява.

С цел да се улесни работата на пазара през април 1941 г. общината закупува кантар (три тона) и през юни същата година го инсталира. Таксите за теглене са: за каруца с вар, сено и др . – 20 лв., а за животни – 5 лв. През май 1941 г. площта на пазара се застила с чакъл и се валира. В края на 30-те години средногодишният приход от такси възлиза на около 150 000 лв. За подобряване на условията се построява канцелария за ветеринарния лекар и чешма за миене на гражданите и водопой на животните. В същото това време за пазар се ползва и част от главната улица – между сградата на Земеделска банка (днес УниКредит Булбанк) и Оряшковския мост.

Освен зеленчуковият пазар, съществува и пазар за животни (сър пазар), който се появява доста по-късно в града и често променя своето място. На 5 януари 1923 г. на заседание на тричленната комисия с председател В. Табаков се решава в местността Вадито всеки понеделник да става покупко-продажба на едър и дребен добитък. Това решение се променя половин година по-късно, през юни, с мотивите, че в Троянско скотовъдството е основен поминък и откриването на редовен седмичен пазар ще спести излишни средства на скотовъдците, които до този момент ходят по пазарите в Ловеч, Севлиево, Плевен, Летница. Това ще бъде и един приход в общинската каса – от  събирането на пазарните такси.

След това сър пазар се прави в м. Костени нивици – под сегашната Белодробна болница, а в 1925 г. се премества при сегашния вход на „Актавис”. След 2-3 години е закрит. Денят за провеждане се е променял многократно и затова общинският съвет на свое заседание на 4 юли 1928 г. обсъжда отново този въпрос. Решено е пазарният ден за едър и дребен добитък да е понеделник. Решението е съобразено с пазарите на околните градове. През втората половина на 30-те години пазарът за животни се премества до Марковския мост.

През 1961 г. във връзка с построяването на киносалон и оформяне на градинка пред него, мястото на пазара се премества от другата страна на улицата – на площ от 6000 кв. м. Изграждат се 15 щанда, снабдени с вода и канализация, 26 покрити и 42 открити маси.

През 1974 г. там се създава и „Комисиона търговия” към ТКЗС, която разполага със свои щандове. Северната част от пазара се асфалтира и там се осъществява продажба на животни.

След 1990 г. пазарната търговия се разпростира и на улица „Опълченска”, източно от пазара, където се предлагат предимно промишлени стоки от дребни търговци. По-късно тази търговска дейност е преместена на пътя към жп гарата с цел да не се нарушава автомобилното движение по улица „Опълченска”. Част от щандовете на „Комисиона търговия” пък са отдадени за ползване под наем на частни лица.

  Понастоящем в града функционират три пазара, разположени в различни частина града. Адмирации заслужава новаторската идея на ръководството на „Общински пазари” за организиране и провеждане на специализиран фермерски пазар всеки вторник за търговия на продукти, директно предлагани от производители. Дано тази идея намери поддръжници и от страна на търговци, и от страна на посетители и да стане една нова традиция в съвременен Троян.

А пазарът в четвъртък да продължи да носи поне частица от атмоферата на първите троянски пазари.