ПАЗАРЪТ В ТРОЯН - МЯСТО ЗА ТЪРГОВИЯ И ОЩЕ НЕЩО... (Поглед в миналото)

В историята на градовете пазарът е особено място – едно от централните, най-живи и посещавани пространства. Пазарът е пряко свързан с други градски функции и е разположен около църквата или кметството. Освен пространство за размяна и дистрибуция, откъдето гражданите набавят храната си, пазарът е и място, което социално и икономически свързва града с региона, където присъстват почти всички социални слоеве. Пазарът е част от живота ни в града.

До началото на 20. век в Троян не е имало обособен пазар. „За кофа мамули, за килограм пипер трябвало да се заръча на кираджии да купят от ловчанския пазар, който става в събота. В петък – още сутринта рано – цяла върволица кираджии от махалите и града са се проточили да отидат на Ловеч на пазар. Цял ден карат конете, обядват на Абланшките ханове и по икиндия стигат в Ловеч и кундисват на Ганковия хан” – пише в своята историография на града Власи Илиев. Основна причина за липсата на пазар в Троян е това, че градът е изолиран от околните селища  поради лоши пътища. Пътят за Ловеч е възпрепятстван от непроходима скала над града. Пътят за Севлиево и Габрово е пресечен от много бродове, от които два на р. Видима са големи и дълбоки. Пътят за Тетевен се прекъсва от блатиста местност при Червения мост на Лесидренската река. Единствено пътят за Карлово през Балкана е проправян от време на време за кираджии. Тогава е имало поща за Карлово два пъти в седмицата.

Въпреки изолираността, през възрожденската епоха в Троян има сведения за три места, на които се оформят пазари: край Дъскотина – до Владовци, край Пенчо Бояджиев (до Драголови), където българи занаятчии и търговци разменяли своите произведения. На третото място – край Станчовци (ул. „Хр. Ботев”), в търговията участват главно мюсюлмани от Борима и Коман.

След 1900 г., за да има пазар в Троян, основна заслуга има Дамян Ненов Шипковенски – председател на Постоянната комисия в Ловеч, троянец, по чиято инициатива скалата над Ловеч е пробита (Пресечената скала). По инициатива на троянските народни представители Радион Йосифов, Никола Гимиджийски и Цвятко Таслаков държавата построява около 40 каменни мостове над реките Бели Осъм, Черни Осъм, Видима.

„Полените започнаха да идват с каруци, натоварени със зарзават, мамули, жито и други за пазар. Па и някому дойде на ум сполучливата идея да се обяви от общината, че пазарът в Троян ще става в четвъртък. Това помогна, от една страна, да не пречи на полените да ходят в Ловеч на пазар в събота, а от друга – в Троянска околия в четвъртък  от Великден до Спасовден не работят, защото „вардят за град”. Сега в града – особено есенно време – става по-голям и по-хубав пазар, отколкото в Ловеч, Враца, Тетевен. Улицата „Васил Левски” от Популярната банка до Оряшковския мост е буквално препълнена с хиляден народ. Магазините са пълни с купувачи, особено с жени. На пазара почти всичко се разпродава. Надвечер каруците бързешком, с голям шум и празни се отиват” – отново свидетелства Власи Илиев. В своята историография той споменава и един интересен факт. На 14 септември 1933 г. на пазара в Троян са преброени 200 каруци със зарзават и 60 със зърнени храни. „Обаче имаше зарзават и зърно, натоварени на коне, а жени от Орешак, задянали зеленчук” – допълва авторът.

         Така с направата на шосета и мостове в Троян започва да се оформя и пазарът. Той става на Мегданя и при моста пред бившия завод „Елма” – за плодове и зеленчуци. Пред конака се настаняват търговците на жито, затова и този площад наричат „житен”. По време на Първата комуна площадът пред Свиревци се застила с чакъл и там се премества житният пазар.

         В началото на 30-те години се решава пазарът да се премести на десния бряг на р. Бели Осъм, до Марковския мост. Особено належащо е прехвърлянето му от другата страна на реката след решението да се строи паметник на загиналите във войните троянци (1912-1918 г.) на централния площад. Затова през 1933 г. се образува площад-пазарище и се утвърждава в градския план.

През 1935 г. започва да се насипва от общинското управление новото пазарище. През следващата година продължава изграждането на подпорни стени и най-после пазарът е открит. Площта, на която е разположен, е около 8 дка. До септември същата година се построяват 15 удобни дюкяна и подвижни дървени маси. Продължава и благоустрояването му като се инсталира осветление и се водоснабдява.

С цел да се улесни работата на пазара през април 1941 г. общината закупува кантар (три тона) и през юни същата година го инсталира. Таксите за теглене са: за каруца с вар, сено и др . – 20 лв., а за животни – 5 лв. През май 1941 г. площта на пазара се застила с чакъл и се валира. В края на 30-те години средногодишният приход от такси възлиза на около 150 000 лв. За подобряване на условията се построява канцелария за ветеринарния лекар и чешма за миене на гражданите и водопой на животните. В същото това време за пазар се ползва и част от главната улица – между сградата на Земеделска банка (днес УниКредит Булбанк) и Оряшковския мост.

Освен зеленчуковият пазар, съществува и пазар за животни (сър пазар), който се появява доста по-късно в града и често променя своето място. На 5 януари 1923 г. на заседание на тричленната комисия с председател В. Табаков се решава в местността Вадито всеки понеделник да става покупко-продажба на едър и дребен добитък. Това решение се променя половин година по-късно, през юни, с мотивите, че в Троянско скотовъдството е основен поминък и откриването на редовен седмичен пазар ще спести излишни средства на скотовъдците, които до този момент ходят по пазарите в Ловеч, Севлиево, Плевен, Летница. Това ще бъде и един приход в общинската каса – от  събирането на пазарните такси.

След това сър пазар се прави в м. Костени нивици – под сегашната Белодробна болница, а в 1925 г. се премества при сегашния вход на „Актавис”. След 2-3 години е закрит. Денят за провеждане се е променял многократно и затова общинският съвет на свое заседание на 4 юли 1928 г. обсъжда отново този въпрос. Решено е пазарният ден за едър и дребен добитък да е понеделник. Решението е съобразено с пазарите на околните градове. През втората половина на 30-те години пазарът за животни се премества до Марковския мост.

През 1961 г. във връзка с построяването на киносалон и оформяне на градинка пред него, мястото на пазара се премества от другата страна на улицата – на площ от 6000 кв. м. Изграждат се 15 щанда, снабдени с вода и канализация, 26 покрити и 42 открити маси.

През 1974 г. там се създава и „Комисиона търговия” към ТКЗС, която разполага със свои щандове. Северната част от пазара се асфалтира и там се осъществява продажба на животни.

След 1990 г. пазарната търговия се разпростира и на улица „Опълченска”, източно от пазара, където се предлагат предимно промишлени стоки от дребни търговци. По-късно тази търговска дейност е преместена на пътя към жп гарата с цел да не се нарушава автомобилното движение по улица „Опълченска”. Част от щандовете на „Комисиона търговия” пък са отдадени за ползване под наем на частни лица.

  Понастоящем в града функционират три пазара, разположени в различни частина града. Адмирации заслужава новаторската идея на ръководството на „Общински пазари” за организиране и провеждане на специализиран фермерски пазар всеки вторник за търговия на продукти, директно предлагани от производители. Дано тази идея намери поддръжници и от страна на търговци, и от страна на посетители и да стане една нова традиция в съвременен Троян.

А пазарът в четвъртък да продължи да носи поне частица от атмоферата на първите троянски пазари.