На този ден над изстрадалата
българска земя изгрява свободата.
Всяка
година 3-ти март идва с първия полъх на пролетта.
Всяка
година 3-ти март идва с името на Апостола, който от черното бесило литна в
синевата на небето българско към нас и
остана във времето.
3-ти
март идва с песента на юначния българин, сразен от куршума на Вола, но гласът
му продължава да звучи като камбана и той остана безсмъртен навеки.
Всяка
година 3-ти март идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със
спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал легенда.
Пътят
на свободата тръгва от стръмния дунавски бряг при Свищов, минава през долината
на мъртвите край Плевен, за да стигне до канарите на Шипка. Шипка! Тук всичко е
безсмъртие – пръстта, тревата, въздухът…
На
3-ти март отново прелистваме страниците, запечатали Руско-турската
освободителна война. На 3-ти март крачим отново с Гурко, Столетов и Карцов по
суровите зимни пътища на Балкана. За пореден път виждаме опълченците на Орлово
гнездо, героите, защитили с гърдите си Самарското знаме при Стара Загора. До
нас достига незаглъхналото ехо на величавите боеве.
На
3-ти март свеждаме глави пред знамената на българската бойна слава. Над стихналите
площади литват имената на Ботев и Левски, на Раковски и Караджата, на 200-та
хиляди руски воини, на българските опълченци, „венчали България с лаврови
венци”… И цял един народ свежда глава в минута мълчание…
3-ти
март! Денят на българската свобода!
