3-ти МАРТ

На този ден над изстрадалата българска земя изгрява свободата.

            Всяка година 3-ти март идва с първия полъх на пролетта.

            Всяка година 3-ти март идва с името на Апостола, който от черното бесило литна в синевата на небето българско  към нас и остана във времето.

            3-ти март идва с песента на юначния българин, сразен от куршума на Вола, но гласът му продължава да звучи като камбана и той остана безсмъртен навеки.

            Всяка година 3-ти март идва с тропота на хвърковатата чета на Бенковски. Идва със спомена за Батак, загребал от родната пръст своята сила и станал легенда.

            Пътят на свободата тръгва от стръмния дунавски бряг при Свищов, минава през долината на мъртвите край Плевен, за да стигне до канарите на Шипка. Шипка! Тук всичко е безсмъртие – пръстта, тревата, въздухът…

            На 3-ти март отново прелистваме страниците, запечатали Руско-турската освободителна война. На 3-ти март крачим отново с Гурко, Столетов и Карцов по суровите зимни пътища на Балкана. За пореден път виждаме опълченците на Орлово гнездо, героите, защитили с гърдите си Самарското знаме при Стара Загора. До нас достига незаглъхналото ехо на величавите боеве.

            На 3-ти март свеждаме глави пред знамената на българската бойна слава. Над стихналите площади литват имената на Ботев и Левски, на Раковски и Караджата, на 200-та хиляди руски воини, на българските опълченци, „венчали България с лаврови венци”… И цял един народ свежда глава в минута мълчание…

            3-ти март! Денят на българската свобода!