19 февруари…
Майка България пада на колене пред най-скъпия си син… Левски, Дякона, Апостола…
Неговото име е символ на българското. Той ни даде най-чистото усещане за
подвига и най-страшното усещане за предателството.
„Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя
– губя само мене си” – велики думи на велик българин, титанът на свободата
българска… 1837-ма, Карлово. Оттук тръгва Дяконът по пътищата на страната ни,
за да мине през годините и днес да бъде сред нас. Той е Апостолът, който с
апостолски дух разнася идеята за революция от град на град, от село на село.
След него като зърна на броеница се нижат революционни комитети. С увереност и
последователност Левски разяснява идеята, че българската свобода ще бъде
извоювана единствено от българския народ с добре организирана революционна
мрежа. На реализацията на тази идея той посвети себе си.
Не успя да
доживее мечтаната свобода... Но 19 февруари 1873-та не е краят. Това е началото
на един нов път – пътят на безсмъртието и вечността. Сам Апостолът предусети
своята вечност в гениалните си слова: „Времето е в нас и ние сме във времето”.
Въпреки бесилото в покрайнините на София, той остана безсмъртен навеки…
Поклон,
Апостоле!
Няма коментари:
Публикуване на коментар