ЩРИХИ КЪМ ДВЕ ГОДИШНИНИ

1872-ра – само две години след основаването на читалище във възрожденския Троян в одаята на Димитър Папазов се вдига импровизирана завеса от листник и пред зрителите започва първото театрално представление, изнесено от Минко Ненов и неколцина още напредничави троянци. Пиесата е „Многострадална Геновева”. Това е първото театрално представление в града ни.
От тогава, вече 145 години, троянските театрали-самодейци се превъплъщават в ролите на стотици театрални постановки. Дълъг е техният списък – и на пиесите, и на участниците. Театърът в Троян дълго търси свой дом, сменя няколко сцени. Репертоарът също търпи промени – от сантиментални истории, през пиеси с героичен и революционен сюжет до такива с комедиен характер. Представят се пиеси от български автори – Васил Друмев, Добри Войников, Иван Вазов. Наред с тях се появяват и пиеси от чуждестранни драматурзи като Зудерман, Лесинг, Горки. Трябва с гордост да отбележим, че през 1911 г. театралната трупа представя пиесата „Старият друм”, чийто автор е троянецът Асен Клисурски. Сред имената на по-изявените на сцената троянци в първите години са Минко Миревски, Тома Богданов, Иван Дренски, Евдокия Евтимова. Един от първите режисьори е Нено Шипковенски. По-късно със специално решение на читалищното настоятелство за режисьор е избран Димитър Гимиджийски. Трябва да споменем още две имена към първите режисьори – на Борис Бафров и Андрей Андреев.
Започнала от изрисуваната от Тончо Думанов завеса с пегас и сократовският завет „Познай себе си!”, театралната дейност в Троян извървява дълъг път. През 30-те години на 20. век на троянска сцена са поставени четири пиеси, чийто автор е Димитър Гимиджийски. Това са драмите „Лято”, „Бунтовници”, „Бойка” и „Мостът над Мъртви брод”. Кръгът на актьорите-самодейци непрекъснато се разширява и попълва с нови имена. Мнозина от тях се изявяват почти на професионално ниво – Мария Пеновска, Елена Дудевска, Никола Сапунджиев, Пенка Сапунджиева, Стефана Дренска, , Стефан Стойчев, Петър Геров…
И така вече 145 години, запален от искрите на първите, огънят на театъра продължава да гори… Магията е жива и сега…
*
1892–ра е годината, приета за година на основаване на читалищната библиотека, въпреки че обществена библиотека в Троян има 20 години по-рано. Според Никола Гимиджийски началото й е в 1873-та. Тогава със съгласието на църковно-училищното настоятелство се определя една стая в новопостроеното училище, в която се доставя един хубав шкаф за книгите, а покрай стените са поставени миндери. Така организираната в училището библиотека се ползва и от учениците, и от гражданите. Нейни основатели са учителите Илия Белковски и Цвятко Златев. Уредник е по-младият им колега Никола Гимиджийски. Това е първата обществена библиотека в Троян.
Но идват годините 1877-1878, годините на Руско-турската освободителна война, по време на която градът е опожарен от турските башибозуци. В пламъците на пожара изгарят и книгите на библиотеката.
След края на войната, през 1879 г., младите учители Никола Гимиджийски и Калчо Хасъмски възобновяват неделните четения в старото оцеляло училище в църковния двор, възстановяват и библиотеката. В следващите години, за да не замре отново дейността й, усилия полагат Георги Смилов, Ганко Семерджиев, Никола Тахрилов.
1893 година е знаменателна за историята на Троян. Учредява се Народообразователно дружество „Наука”. От този момент насетне настъпва нова ера за библиотеката. Дейността й е организирана чрез въвеждане на библиотечна документация и назначаването на първия щатен библиотекар – Калчо Гайдарски. Ръководството на Народообразователното дружество полага усилия за събиране на средства и закупуване на книги. Започнала от няколкото книги в дървения шкаф в училищната стая, за 10 години от съществуването си библиотеката събира фонд от 1053 тома. Годишно се получават около 30 вестника и толкова списания. Увеличава се и броят на читателите. От констатацията на Никола Гимиджийски при основаването й „Малцина бяха четиварите” са минали десетилетия и в 1910 г. те са вече 530.
Троянци също не са безучастни към библиотеката и свидетелство за това намираме няколко години по-късно в публикуван на страниците на в. „Хемус” от 1927 г. списък на дарителите, в който четем 53 имена на троянци. Общият брой на дарените от тях книги е 2696 тома. Специално внимание заслужава направеното от полк. Павел Стаев дарение - „Энциклопедический словарь” в 85 тома на стойност 600 лева. Учредени са и два дарителски фонда – „Д-р Спас Бояджиев” и „Балю П. Балевски”, всеки на стойност 5000 лв. за закупуване на специализирана литература.
Сменила много домове, през 1920 г. библиотеката се настанява в новопостроената с дарение от Петър К. Балевски читалищна сграда. В този период се въвежда десетичната система на Дюи за класификация на книгите и форматното им систематично подреждане. В 1927 г. се ражда инициатива за създаване на детски отдел и се взема решение за набавяне на детски книги. Осъществяването на практика става през 1971 година.
Организирана по един съвременен за времето си начин, в следващите десетилетия библиотеката все по-трайно се налага като водещ културен институт в града. Днес, 125 години по-късно, с въвеждането на новите технологии тя се превърна в съвременен културно-информационен център, задоволяващ духовните нужди на троянци.
Дейността на Народно читалище „Наука – 1870 г.” – Троян през 2017 година в голяма степен ще бъде посветена на тези две годишнини.