Днес отново е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Всяка година точно в 12 часа на този ден под небето на България полита смразяващият вой на сирените и всички заставаме неподвижно в едноминутно мълчание. Майка България прави панихида за своите синове, за онези, които не са между нас, които могат без нас, но ние – живите, не можем без тях. Те са в кръвта, в сълзите и в гордостта ни.
Преди 135 години 200 храбри български момчета слизат от кораба „Радецки” на козлодуйския бряг, целуват родната земя и поемат пътя към Врачанския Балкан, пътя към смъртта и към безсмъртието…
Осем са Ботевите четници от Троян и Троянския край. Един от тях е Димитър Икономов – Димитриката, пред чийто паметник се събираме всяка година на този ден.
Днес обаче нека възкресим от забравата друг Ботев четник, чийто роден дом също е в близост до това място – Георги Найденов Серяков. Роден е тук през 1840 г., но едва 12-годишен напуска завинаги Троян и се преселва при брат си Дочо в Тулча, Румъния. Мечтае да учи в Русия, но това си остава само мечта. Живота си посвещава на борбата за освобождението на Родината – участва в четата на Васил Ганчев – Плевналията, във Втората българска легия на Раковски, служи като доброволец в Руската армия.
През героичната 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев. Георги Серяков е един от знаменосците на четата. Донесъл е на „Радецки” собствено знаме, различно от главното знаме, връчено от войводата на Никола Симов – Куруто. Червеният лъв на това знаме се развява над четата до Милин камък.
В героичното сражение с черкези и башибозуци, когато от многобройните куршуми дърветата остават без листа, корите им се обелват, а камъните вдигат прах, Георги Серяков е тежко ранен. Когато се стъмнява, останалите живи четници се оттеглят като оставят на ранените оръжие и боеприпаси, за да се бранят.
На 19 май турската потеря ги напада. Останалите още живи се сражават до последен дъх. Георги е обезглавен и турците разнасят главата му, набита на кол, във Враца и околните села.
Гробът му и до днес не е намерен…
Нека в тази минута на необикновено мълчание, на сливане на живи и мъртви, сведем глави и в негова памет…
Минута мълчание!...
Може би никъде по света няма подобен ритуал, под ничии други небеса не застава в мълчалив поклон цял един народ…
Минута мълчание!
Минута, побираща в себе си превратностите на векове – алени изгреви, кървави залези, върхове и оврази, победи и поражения. Простреляни апостоли на свободата!
В едноминутния вой и плач на сирените, в едноминутното безмълвие и бездвижие на живите изкристализира Ботевото прозрение:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа…”
Поклон пред подвига, мъжеството, саможертвата на всички, които с кръвта си написаха историята на България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар