СИМВОЛИТЕ НА ЕНЬОВДЕН

Еньовден е празник от народния календар, който се отбелязва всяка година на 24 юни. На същия ден българската православна църква празнува рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Обредите и традициите на двата празника често се преплитат. В житието на светеца четем:

         Йоан се родил в дните на цар Ирод в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета. Двамата дълги години нямали рожба, но не преставали горещо да се молят на Бога. И чудото станало. Явил се Ангел господен и възвестил на Захарий: „Твоята молитва бе чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан… Той ще бъде велик пред Господа…” Скоро Елисавета заченала и вестта за това бързо се разнесла.

         След раждането на Йоан, а после и на Иисус Христос, юдейският цар Ирод изпаднал в паника, считайки че престолът му е застрашен. Затова издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

         За да спаси сина си от смърт, Елисавета се укрила с малкия Йоан в пустинна планинска пещера. След нейната кончина, закрилян от Бога, Йоан израснал сам в пустинята. 30 години оцелял, хранейки се само с пчелен мед и корени на билки, преди да се завърне сред еврейския народ, за да подготви идването на Спасителя.

         В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене и затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. В народните представи на този ден Слънцето започва бавно да „умира” и годината да клони към зимата. Казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг.”

         Вярва се, че рано сутринта окъпалото се в жива вода Слънце „играе” и „трепти”. Който види това, ще бъде здрав през цялата година. За здравето се гадае и по сянката на човека в това утро. По изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънцето и през рамо да погледне сянката си. Ако тя е цяла, човекът ще бъде здрав през годината. Очертае ли се наполовина или без глава – ще боледува.

         През тази нощ магическа сила придобиват и водите в реките и кладенците. Те стават лечебни, защото Слънцето се е окъпало в тях. Преди да тръгне към зимата то се отърсва от водата и падналата на земята роса също има магическа сила – носи здраве. Затова всеки преди изгрев слънце трябва да се измие в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

         В нощта на умиращото и възраждащото се Слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която намалява с изгрева. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има лек, само за половината болест – „болестта без име”, няма. Всъщност, според някои поверия, и за нея има половин билка, но само малцина билкари могат да я намерят в потайната доба на еньовденската нощ.

На Еньовден рано сутрин моми, жени, врачки, баячки и магьосници берат билки за лек и магии. От набраните билки, 77 и половина – лечебни, магьоснически, любовни и разделни, се увива венец, през който всички се провират, за да са здрави през годината. Еньовденският венец се пази до следващата година и с билките от него се лекуват болни, бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън и еньовче, вратига и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година.

Момината китка, свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, има голяма любовна сила – привлича и омайва избраника на момата. В нея се вплитат моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец. За да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. В народните песни се пее:

– Добро льо, магьоснице ле,

че как ни, Добро, магьоса

да си от поле додохме,

да си стадото оставим?

– Иване, либе Иване,

ази ви, либе, не мамя,

а те ви, либе, мамиха –

моите билки хубави,

омана и въртигата.

Въртига да ви завърти,

омана да ви омае.

Ако змей залюби мома или самодива – ерген, пак с билки ги лекуват, с билки-разделни. Народът казва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.

Любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки. Билярки и магьосници приготвят своите отвари като ги варят в нов пръстен съд, неизползван досега.

Радо ле, магьоснице ле,       

ново е гърне купила,

турнала й билки да вари.

Варила и наричала:

– Омано, омай ми либе!

Въртиго, завърти либе!

Пустата дюлюлянка.

– Дюлюлянке, задели либе

от пътя, от кръстопътя.

При мене либе да дойде,

двамата да се земиме.

Според поверието в нощта срещу Еньовден цъфти горската папрат и цветът й – прочутото „разковниче”, увяхва за по-малко от час след разцъфтяването си, ако не бъде откъснато. Затова в зеления здрач на тази загадъчна нощ из горите бродят и мъже, и жени, за да открият мимолетния цъфтеж, да откъснат „разковничето” и да си осигурят вълшебната му сила, удовлетворяваща всички съкровени желания на човека.

На Еньовден се прави и „грабенето” и „маменето” на плодородието от нивите и добитъка. Жени – баятелки, магьосници отиват на чужда нива, събличат се голи и, възседнали кросно, обикалят нивата като с престилка обират росата, за да я изцедят после в друга нива. Стръковете на посевите им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на другата нива. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието на посевите. Обраната нива залинява, а другата – избуява.

За предпазване от такова „крадене” срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата и в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата „обрана”. Други отиват на полето да пазят нивите си. Ако бродницата бъде хваната, се прекарва през селото гола и е подложена на всеобщо поругаване.

Грижата за съхраняването на реколтата и страхът от природните сили са породили забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия” (лош ден). Св. Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника и е отишъл да работи.

Специфичен за Тракия е обичаят „Еньова буля”. Той води началото си от една легенда – „Легендата за Еньо и Стана”.

Преди много години в едно село се залюбили двама луди млади – Еньо и Стана. Нито хлябът, нито ястията им се услаждали, ако не успеели да се видят през деня. Бащата на Стана обаче бил намислил друго – сгодил дъщеря си в друго село. Уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката.

Като разбрал за случилото се, Еньо се поболял от мъка. Залежал се. Цели девет години плакал и не станал от леглото. Постелите под него изгнили. През цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Земята се напукала. Всичко изсъхнало. Хора и добитък измирали от жажда.

На десетата година Еньовата сестра взела кросното от тъкачния стан, поставила на кръст точилката и ги обвила с детски повой. Облякла ги с женски дрехи и ги пребулила с бяло платно. Отишла при Еньо с куклата и му рекла:

– Стани, Еньо, стани, братко! Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал…

Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни…

Оттогава останал обичай на Еньовден да се прави „Еньова буля”. Обичаят изисква всички да се съберат в една къща. Там обличат като булка 5-6-годишно момиченце с живи родители. Забулват го с червено було. На главата му поставят венец от еньовче и други цветя и обикалят цялото село като го носят на рамене. По време на тази ритуална обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, с която е облечено.

След това всички се завръщат в къщата, от която са тръгнали, и започва напяването на китките и пръстените на момите. Китките са завързани с разноцветни конци, за да могат да бъдат разпознати. От вечерта те заедно с пръстените са поставени в котле с овес и са пренощували на открито под звездите и под червен трендафил. „Еньовата буля” изважда китките и пръстените един по един, а момите припяват за всеки поотделно като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. Припевките описват физическия облик на ергена, професията и имотното му състояние. Накрая момите измиват „Еньовата буля” с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й. Всяка мома взема по малко овес и вечерта го поставя под възглавницата си. Вярва, че ще се омъжи за момъка, когото сънува.

Дните около Еньовден бележат средата на годината. Еньовден е най-дългият ден в годината. Човекът е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа земята, така човек трябва да се спре, да се огледа около себе си и в себе си, да си даде равносметка.

На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. Еньовден – най-виталният ден през годината, е ден, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения. Нека спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и, заредени с енергия, да извървим останалите дни до края на годината.