ЕДИН БАЛКАНДЖИЯ ДО БОЛКА ВЛЮБЕН В РОДНИЯ КРАЙ…

Тази година се навършват 90 години от рождението на Ганко Цанов – дългогодишен музеен уредник, забележителен общественик, краевед и уникален творец – автор на най-поетичните творби, посветени на Троян, Балкана и балканджиите.

         Ганко Цанов е, както е прието да се казва тук, кореняк-троянец. Роден е на 15 септември 1923 г. в семейство на занаятчии. От тях наследява характерните за троянеца скромност, честност, трудолюбие и безграничната привързаност към родния край. Ученолюбив като повечето троянски деца, Ганко Цанов завършва с отличие местната гимназия през 1942 година. Логично продължава обучението си – в Медицинския факултет на Университета в София.

         Възпрепятстван от властите след 9 септември 1944 г. да завърши образованието си, изключен от университета поради членство в патриотични организации и като дете на заможни родители, въдворен за месеци наред в лагерите на мина „Богданов дол” и Белене, работил като строителен и мебелен работник, завършил все пак икономика в София, по щастливо стечение на обстоятелствата през 1964 г. Ганко Цанов е поканен от директора на новооткрития в Троян музей Петко Съйчевски за музеен уредник.

         Едва ли самият той е предполагал тогава, че на музея и музейното дело в района ще посвети остатъка от живота си. Безспорен е личният му принос в събирателската работа на новия музей и оформянето на богатите музейни фондове. Своята енергия Ганко Цанов не ограничава единствено до Музея на занаятите в Троян. Активно е неговото участие и в създаването на Националното изложение на художествените занаяти в с. Орешак (1971), на музея в Априлци за Новоселското въстание от 1876 година (1976), на Ателието на троянските майстори, на музейна сбирка „Националноосвободително движение и революционни борби”, разположена в реставрираната сграда на бившия турски конак (1970), на къщите-музеи „Спас Балевски” (1977), „Власи Власковски” (1983), „Иван Хаджийски” (1982). С инициативност и плам Ганко Цанов се включва и в организираните от Музея на занаятите през 70-те години Свободен факултет „Изкуството по нашите земи” и национална изложба-конкурс „Троянски майстор”.

         Ганко Цанов далеч обаче не е само музеен специалист. Той е активен общественик. Дългогодишен член е на ръководството на Народно читалище „Наука – 1870 г.”, а по-късно и негов председател. Той е един от основателите и ръководител на литературния кръжок „Минко Николов” (1979).

         Вероятно и като лекар, и като икономист Ганко Цанов щеше да е гордост за Троян. Безспорно е обаче, че като музеен специалист и краевед той се превърна и остана най-възторженият певец на красотите на Троян и Балкана и на душевността на балканджиите.

         Неговите книги „Балканджийска летопис” и „Вода изпод корена” са възторжен апотеоз на Троян и неговите хора. Убедете се сами.

ЗА БАЛКАНА, БАЛКАНДЖИИТЕ И ТРОЯН

„На югоизток остава веригата на Балкана, изсечена в мраза на декемврийското утро…

Над Марагидик, зад потъмнелите зъбери, наднича зачервеното око на слънцето и първият сняг на зимата заискря весело.

От Марагидик, през Юмрука, та чак до Кръстците – цялата ненагледна верига на Средния Балкан, се издига над гори и рътлини, наметнала зимно рухо…

Тишина, която отваря душата ти и извиква песен.

Ослушаш ли се, ще доловиш звъна на премръзналите оголени гори, падащите шишарки от боровите китки долу из  долината.

…

Тишина и безлюдие. Не и самотия.

Човекът е осезаем…

Виждам го по безредно разхвърляните калпаци на купите сено. По пътеките, водещи от тях до глъхналите ниско овчарски колиби. По тънките руняви нишки на дима из потъналите в долищата махали. По наредените като войници стълбове на високото напрежение. Мирни войници на новото време…

Човекът е навсякъде…”

(из „Вода изпод корена”, С., ОФ, 1980, с. 244)

         „Времето за троянеца значи труд. Е, нека не ни смущава това, че не винаги резултатът е най-важен. Важното е едно: „Да не се подгъва крак и да не се скръстват ръце”. Всичко друго е „празна работа”, „губи време”…С труда като с аршин троянецът мери всичко – и живот, и морал, сполука-несполука… Този вездесъщ труд е сложил тежкия си печат на ръцете и на гръбнака му, на лицето му. Оцветил е простата му реч, направил я по-ударна, определил е логиката й, очертал е плитчините и дълбочините на мирогледа му. Каже ли за някого еснафът „работен човек” – той е казал всичко за него”.

(из „Вода изпод корена”, С., ОФ, 1980, с. 38)

         „Когато се качих на Турлата, слънцето се бе вдигнало вече. Грееше зелените още Черяшовдялски поляни. Загърнат в прозрачна омара, градът се разстилаше край Осъма. Прескачаше ту на единия, ту на другия бряг. Къде ли не бяха плъпнали новите къщи! Катереха се по Канъчка, обсаждаха гората, юрваха се към Конана, поели бяха по трапчанския път. Та градът беше вече навсякъде! И отсам, и отвъд Осъма. По хълмовете и в долината. Напираше наедрял, млад, хубав! Като жив!... Кой го знай де ще стигне след години! Само в старите географии остана: „разположен на левия бряг на Осъма”…

(из „Балканджийска летопис”, С., ОФ, 1974, с. 124.)

        

ЗА ЗАНАЯТИТЕ И МАЙСТОРИТЕ

         „Няма сребро нашата планина! Няма и злато…

         Но златни са неизбродните й гори и тлъсти паши. Златни са хората в тях! Ръцете им – кремък, сърцето – огън…

         В сянката на планината живеят грънчарите, които шарят с рог по стомни и паници, тъкачите на вълнени и памучни платове, кожухарите, леярите, овощарите, майсторите на пирографирани кутии и бъклици…

         По-скъпи от злато и сребро са техните ръце!”

(из „Балканджийска летопис”, С., ОФ, 1974, с. 136.)

        

ЗА ИСТОРИЯТА И ХОРАТА В НЕЯ

         „На манастирските ковачи ще дотегне да коват подкови на сивото му конче… Ще им дотегне, защото районът на балканските градове, села и колиби ще се окаже тесен за апостола Макарий. Заедно със своя събрат – игумена на Дряновския манастир (друга колоритна личност) – те ще пошетат здраво по бунтовните друмища. Каква спойка е събрала умовете и кончетата на двамата игумени – не зная. Ние ще ги видим неразделни не един път в Ново село, Кръвеник, Батошево, ще ги зърнем нейде към Дряново, ще ги застигнем по чаршиите на Габрово и Севлиево, а по-късно те прехвърлят и Балкана, навалят към Сопот и Карлово. Ще чуем равния тропот на кончетата им по калдъръма на Филибе. Гонени от една мисъл, терзани от едно деяние: „да възбуждат востаници”, да ги придумват да си пригласят „фишеклъци”, цървули и револвери, сухари и барут. Да ги подготвят не за райските селения на „онзи свят”, а да мрат за свободата и отечеството си…”

(из „Вода изпод корена”, С., ОФ, 1980, с. 155.)

        

Всяка страница от книгите му може да бъде цитирана тук…

Но освен възторжен певец на родния край и родното, Ганко Цанов е и сериозен изследовател. Съавтор е на „Терминологичен речник на занаятите в Троянския край” (1992) и автор на „Керамиката през Възраждането” (2000) – и двете издадени от БАН. Статиите, написани от Ганко Цанов, са стотици. Публикува в местни и национални периодични издания – „Троянски глас”, „Заря на комунизма” (Ловеч), „Народна култура”, „Народна младеж”, „Изкуство”, ”Картинна галерия”, „Българска етнография”… повече от 30 на брой.

         И напълно заслужено през 1998 г. Ганко Цанов е удостоен с приза „Почетен гражданин на град Троян”.

Неговата 90-годишнина е повод да се обърнем към него, макар и вече да не е сред нас…
Поклон, Троянецо!  Поклон!