СИН НА РОДОПА ПЛАНИНА – ТРОЯНСКИ БУДИТЕЛ (Илия Белковски)

През 1870 г. троянското училище посреща нов учител – Илия поп Киряков Белковски. Той пристига в Троян по покана на църковно-училищното настоятелство, което е взело решение „да услови по-висококвалифицирани учители, за да се издигне Троянското училище на подобаваща висота.”

         Илия Белковски е роден на 25 януари 1847 г. в с. Устово, Ахъ-Челебийско (сега квартал на Смолян). Като син на свещ. Киряк Белковски логично Илия завършва първо Пловдивското гръцко духовно училище. След това обаче, „подтикван от родолюбиви чувства”, постъпва в Пловдивската българска гимназия. В Пловдив по това време учат и Минко Ненов и Васил х. Калчев от Троян. Младежките им пътища се пресичат и те стават приятели с Илия Белковски. Именно по тяхна препоръка църковно-училищното настоятелство го уславя за учител в Троян.

         Макар и млад, с безграничната си инициативност и енергичност  само за 4 години, които прекарва в Троян, Белковски напълно оправдава очакванията на училищните настоятели и на гражданите. Многобройни са предприетите от него реформи и нововъведения в образованието в Троян по това време.

         Белковски заменя преподаването по взаимоучителната метода – обучението по таблици, със звучната метода – по-рационален метод за начално обучение по четене и писане. При звучната метода буквите се изучават и именуват по звуците, които означават (а, б, в и т.н.), а не по изкуствено дадени им имена (азъ, буки, веди и т.н.). Белковски издейства да бъде изпратен на общински разноски колегата му Стефан Станев в Пловдив да изучи звучната метода и да я прилага в училищната си практика тук.

Той разделя учениците според постиженията им в отделения и класове. През учебната 1873/1874 г. за учител е условен и Цвятко Златев. Заедно с Белковски те въвеждат изучаването на нови учебни предмети: геометрия (от Давидов), естествена история (по записки от Белковски) и френски език. През учебната 1874/1875 г. класното училище в Троян става трикласно нахийско, в което се обучават ученици от цялата Троянска околия (нахия). Техният брой само за 4 години се увеличава от 100 на 460. Белковски лично изработва програма за първоначалното и класното училище.

         Белковски въвежда учебни занятия да не се провеждат през лятото. Така учебната година вече започва през есента и свършва в началото на лятото. По негова инициатива за пръв път троянските ученици получават в края на учебната година свидетелства за завършено отделение или клас. При назначаването на учители се подписва договор.

         В училището Белковски основава библиотека, която се ползва и от гражданите. Това е всъщност и първата обществена библиотека в Троян. Книгите се закупуват със средства от отстъпките, които книжарите Хр. Г. Данов и Д. В. Манчов правят от цената на учебниците, закупувани от учениците. „По тоя начин библиотеката се сдоби с много книги и беше на разположение на всички” – споделя в своите спомени Никола Гимиджийски, млад учител тогава и уредник на библиотеката.

         През 1874/1875 учебна година Белковски отделя ученичките (60 на брой) в самостоятелно девическо училище. Първа учителка в него е Данка Хитрова – сестра на революционера Тома Хитров. Девическото училище се настанява в сградата на женския метох, калугерките на който били изгонени от Троян за непристойно поведение.

С тези инициативи и нововъведения Белковски внася нов дух в училището и променя отношението на гражданите към него. „С своето поведение, с умереността си, с разбирането на работата си, с доброто си държане към нас, учениците, той като че ни оживотвори, вдъхна ни любов към учението ни, накара ни да се съревнуваме, кой по-добре да си научи и каже урока, без подканване и без наказание. Тъй ни упътваше, че поведението ни бе похвалявано. Той въведе физическото обучение, но не по някакъв терк, а с игри от живота ни. Той въведе и туризма – ходехме с него по близките баири, до Балкана, отивахме и до манастиря” – след години ще си спомня Никола Гимиджийски.

Признания за положените усилия за усъвършенстване на училищното дело в Троян гражданите изразяват и чрез добрата заплата, която му дават. В кондиката е записано следното: „срещу хака на Уч. Илия Б. – 3101,30 гроша за 1872 г.”, а за 1874 г.: „заплата на учителъ Илия Белковски – 10 888,10 гроша.”

Още на следващата година след пристигането си в Троян, през 1871-ва, Белковски инициира построяването на ново голямо училищно здание на два етажа, по план, предложен лично от него и по образец на Пловдивската гимназия. Това е така известното „Жълто училище”. Подробно описание ни е оставил Найден Чакъров в своето изследване „Развой на учебното дело в Троян до края на ХІХ век”: „Новата училищна сграда, – наречена „жълтото училище”, понеже била измазана отвън с желта боя, – била голямо за своето време здание. Намирала се там, гдето е сегашната прогимназия. Била на два етажа, но давала илюзия, че е на три, понеже имала и маза. В долния етаж зданието имало четири големи класни стаи, две по-малки учителски и един широк салон, който побирал всички ученици за молитва. В горния етаж имало четири големи класни стаи и още по-голям салон, в който ставали граждански събрания, тържества и пр. Отстрани на стълбата за общия вход имало две цилиндрични колони, издялани от камък, докаран от с. Батошево, Севлиевско.

„Жълтото училище” стърчало високо над останалите къщи. Със своята архитектура и големина то служело за показ. Никъде в околните градове нямало такова голямо училищно здание. Троянци, па и българите изобщо, се гордеели с него” – пише Найден Чакъров.

В „Записки по българските въстания” Захари Стоянов също отделя няколко реда на „Жълтото училище”: „… Наближихме вече Троян. Най-замечателното здание в тоя град по онова време, българското училище, измазано с жълта краска, гордо и величествено стърчеше над останалите домове. Тоя идол на балканската цивилизация като да съставляваше ироническо противоречие с предателските наклонности на околните колибари, от които пострадаха толкова бунтовници. Видът на тоя паметник на българското бъдеще от един път подигна жлъчката на моите трима съпътници.”

Построяването на „Жълтото училище” обаче е само една от инициативите на Белковски, касаещи обществения живот в Троян. Той заедно с колегата си Цвятко Златев въвеждат тържественото празнуване на празника на светите братя Кирил и Методий, полагат усилия и възраждат разтуреното читалище.

В архива на Минко Ив. Марковски се пази ръкопис с мастило „Бележки за учебното дело в Троян”. Там той пише: „До тогава троянчаните не давали почти никакво значение на праздника „Св. Кирил и Методий”, обаче те – учителите – вдъхновиха им такава идея, щото от тогава захванаха да го празднуват най-тържественно и бляскаво. След отпуск на църквата, учителите, заедно с учениците, наредени под ред, с китки в ръце и с подходящите песни: „Тоя праздник нам дарява…” и „Днес славим нашите просветители” обикаляха всичките улици на градеца, а вечерта осветяваха училищното здание и в него даваха банкет на по-видните граждани, като поканваха и някои от турските големци, като мюдюрина, кятипина му (секретаря) и др.

Учителят Белковски полагаше голямо старание и употребяваше разни начини да вдъхнови и на най-невежите идеята за отдавание приличната почест на славянските просветители Св. Кирил и Методий.”

Човек като Илия Белковски не би могъл в онези години да остане встрани и от националноосвободителното движение. Естествено е неговото участие в Троянския революционен комитет. Нещо повече – Белковски и Васил х. Калчев са тези, които сред нощ в учителската стая, при светлината на газеника, правят препис на донесения от Левски в Троян проекто-устав на БРЦК.

Обобщен портрет на учителя и будителя Белковски ни е оставил Найден Чакъров в споменатото вече изследване на учебното дело в Троян: „За Белковски говорят възторжено в спомените си всички. Хвалят го като човек, като учител, като общественик и като политически деец. Той бил начело на всички обществени начинания в Троян. Давал съвети на всички. Влизал в Троянския таен революционен комитет. Срещал се с Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи, когато идвали в Троян. Бил ревностен проповедник за народното пробуждане и самосъзнание не само между учениците, но и всред гражданите. Държал беседи в църквата и училището.”

През есента на 1875 г., след залавянето на Левски и разкритието на Троянския революционен комитет, Белковски напуска града поради опасността да бъде арестуван. Завръща се в Устово. От там изпраща брат си тук – в Троян, за да вземе и заведе там годеницата му – Данка Хитрова, първата учителка в девическото училище. Белковски учителства в Устово и Станимака (Асеноград). След Освобождението се преселва в София.  25 години работи като администратор на „Държавен вестник” и 15 години е помощник-кмет на София.

Умира на 26 септември 1922 година.