„Какви трепети тоя ден възбужда във всяка
българска душа, каква зариста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски
ден, заедно с миризмите на люлеките и здравеца! Има някаква великденска
тържественост в тоя ден, светъл и благодатен. Защото и 24 май (11 май стар
стил) е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на
новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики
традиции и жаден за тях” – пише в спомените си Иван Вазов.
За първи път празник в чест на светите братя
Кирил и Методий е организиран в Пловдив на 11 май 1851 г. в епархийското
училище „Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров. През 1857 г.
празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград заедно със
служба за Св. Иван Рилски. Следващата година в Пловдив денят е празнуван с
тържествена служба в църквата „Св. Богородица” и с вълнуващо слово на учителя
Йоаким Груев за живота и делото на Кирил и Методий.
В следващите години празникът е отбелязван в
Шумен, Лом, Скопие, Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен
празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май
става общоучилищен празник в прослава на славянските първоучители. Празникът се
изразява в църковна служба, продължена и
допълнена от културно-просветни прояви – произнасяне на слова за значението на
празника от културно-просветни деятели, общественици, будни български учители.
Учениците вземат участие с хорово изпълнявани песнопения в чест на светите
братя, декламации на стихотворни творби с подходяща тематика и шествия из
населените места.
В празнуването на най-българския празник са
включени всички родове музика, които по онова време имат място в живота на
българите. Сред тях са православните църковни песнопения, „нарочно наредени
песни” за Св. Св. Кирил и Методий, изпълнявани в училище, и народните песни,
свирни и хора.
Най-разпространен е тропарът на славянските
апостоли и учители заедно с други традиционни песнопения. Някъде са изпълнявани
и по-нови тропари, съчинявани за тях през Възраждането. При празнуването в
училище присъстват и царски маршове за възхвала на султана и песни за светите
братя.
Една от най-ранните училищни песни от този
период е „И след тисяща годин” по текст на Йоаким Груев, която присъства и в
училищните спомени на Иван Вазов. От тогава датират и песните „Тоя празник нам
дарява” и „Кирилу и Методию” по текст на Любен Каравелов, „Днес ден славен”, „Химн
на Кирил и Методий” и „Да прославим паметта”, които са дело на Добри Войников.
Така се формира значителна група от песни на тази тема, принадлежащи към жанра „училищна
песен”. Мелодиите им са от различни интонационни стилове: селски и градски
фолклор или в т. нар. общ тон,
подражаващ на европейската маршова и детска песен. Общото, което ги обединява,
освен функцията им, е, че имат ярко изявена мелодика и до известна степен са
съобразени с вокално-изпълнителските възможности на учениците.
След Освобождението денят на солунските братя
започва да се чества във всички селища на свободна България като израз на
радостта от свободата. Тогава се появяват нови песни за празника, за светите
равноапостоли и тяхното дело, голяма част от които не са достигнали до нас, тъй
като не са записвани и издавани. Много от тях са дело на учителите, които
продължават да работят с възрожденски плам, и като част от просветителската си
мисия създават както стихове, така и мелодии. Някои от тях остават ненадминати до
днес – като „Химн на Св. Св. Кирил и Методий” от учителя-композитор Панайот
Пипков. Стиховете на Стоян Михайловски са написани още през 1882 г., когато той
учителства в Русе, и са публикувани в сп. „Мисъл” от 1892 година. Музиката е
създадена през 1901 г. в Ловеч, където тогава Панайот Пипков е учител.
В края на 19. век и особено в началото на 20.
век вече има професионални музиканти – Емануил Манолов, Добри Христов,
Александър Кръстев и др. Те се отзовават на необходимостта от празнични песни и
създават нови творби, непринадлежащи към училищните песни. Това са хорови песни
за концертно изпълнение, предназначени за 4-гласен и 5-гласен смесен хор.
В средата на 20. век празникът на създателите
на писмеността постепенно се преобразува в празник на българската просвета и
култура. След 1969 г. църковното честване на светите равноапостоли протича
отделно. На 11 май се празнува само в църквата. 24 май остава само училищен
празник – тържество на славянската писменост, българската просвета и култура.
Като традиционни форми за честване се утвърждават тържественият концерт в
навечерието и манифестацията на учениците в деня на празника. На тези концерти,
освен другите изпълнения, присъстват и многогласни хорови песни, посветени на
славянските първоучители. Празничното шествие с плакати и цветя задължително
включва музика – инструментални маршове, изпълнявани от фанфарни или духови
оркестри, и песни, между които на първо място е химнът с автори Панайот Пипков
и Стоян Михайловски. В този период нови песни за Св. Св. Кирил и Методий не са
сътворени, а по-рано създадените липсват от учебниците и песенните сборници. В
учебниците по музика и в празнуването остава само познатият и до днес „Химн на
Св. Кирил и Методий”.
В края на 80-те години на 20. век творците в
България отново се насочват към тази тема. Създадени са и публикувани в отделни
сборници няколко нови песни за двамата просветители. През 1981 г. е издаден
албумът две грамофонни плочи на „Балкантон” под наслов „Вам, о, Кирил и Методий”
и сборник с песни от 19. и началото на 20. век, аранжирани за различни хорови
състави – смесен, женски и детски хор в поредицата „Родна песен”.
Важно е да се отбележи, че и големият руски
композитор Пьотр Илич Чайковски също създава химн за светите братя Кирил и
Методий – през 1885 г., когато в Русия тържествено отбелязват 1000 години от
смъртта на Методий. Творбата на Чайковски е изпълнена от възпитаниците на
духовните училища в Русия на 6 април, преди да започне всенощното бдение за
светите братя.
През 1863 г. се отбелязва друга важна
годишнина – 1000 години от Моравската мисия на Кирил и Методий. Освен в Прага и
Виена, тържества по този повод има в Рим и Бърно. В Рим прозвучава
тържественият химн на най-известния унгарски композитор и пианист Ференц Лист „Славимо
славно, славени” („Възпяваме славно, славяни”), композиран специално за случая.
Въпреки многото стихове и песни в прослава на
светите братя Кирил и Методий, химнът „Върви, народе възродени” си остава
най-възторженият и любим на всички ни химн, който пеем вече 116 години…
Няма коментари:
Публикуване на коментар