100 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА ЧИТАЛИЩНА СГРАДА В ТРОЯН

2020-та година е знаменателна за историята на Троян. Навършват се 150 години от донасянето на идеята и първия опит за създаване на читалище в града. Както многократно е съобщавано, идеята е донесена в Троян от отец Матей Преображенски – Миткалото и Апостола Левски, които последователно, съответно в 1868 и 1871 година, посещават възрожденския Троян. Те двамината „подбутнаха някои от по-интелигентните младежи да си основат читалище с цел да може да се сгрупира около него патриотически кружок” – пише историкът на Троян Минко Ив. Марковски в своите „Спомени и очерки из българските революционни движения”.

И наистина през 1870 г. в града се основава читалище, чиито първи членове са и основателите на местния революционен комитет. За съжаление така основаното читалище съществува кратко време. Появяват се противници на читалищното дело в лицето на някои стари чорбаджии и дейността му е прекъсната.

            Възобновяването на читалищната дейност обаче става още на следващата 1871 година, за да буди национално самосъзнание, да пръска пробуда и просвета сред жителите на планинския град. В бурната и превратна история на читалището в Троян записват своите имена интелигентни и будни троянци. Дълъг е списъкът с техните имена. Започнало своята дейност с неделни четения след разпус на църквата, беседи, вечеринки и театрални представления, за 150 години читалището обогатява дейността си с прояви във всички сфери на изкуството – театър, музика, опера, балет…

Най-сложен и трудно разрешим се оказва проблемът с намирането или построяването на подходяща читалищна сграда. Той е дълъг почти колкото цялата история на читалищната дейност.

Започва от кафенето на хаджи поп Георги, където след пускане на черква се правят събрания и се изнасят просветни беседи. Премества се в дюкяна на Цочо Спасов (1892), където „се държаха и някои списания, които Семерджиев получаваше и пращаше тук”. (Н. Гимиджийски. „Автобиография и спомени”) Това всъщност е първата обществена библиотека в града след Освобождението. Следващият дом за твърде кратко време е дюкянът на Василица Димитров. По-дълго време дом на читалището е малка сграда над дола Керанчо, построена набързо по инициатива на помощник-кмета Спас Василев и околийския началник Лещев. (Н. Гимиджийски. „Автобиография и спомени”) Тази сграда помещава читалнята и библиотеката, но е малка и неудобна. Очевиден остава въпросът за строеж на нова читалищна сграда.

Това се оказва проблем, който търси решение повече от десетилетие. Още в 1907 г., пише Димитър Гимиджийски в своите мемоари „140 години читалищна дейност в Троян”, се повдига въпрос за строеж на читалищна сграда. „Общото събрание избира комитет от пет души видни граждани, на който възлага да разреши този важен въпрос. Оттогава започва да се разисква всяка година по него и заедно с това той се усложнява толкова, че всички се оплитат в тази сложност, та разрешението на въпроса става почти невъзможно” – продължава Гимиджийски. Разногласията са относно това дали сградата да е само за библиотеката и читалнята или в нея да се помещава и театрален салон. На второ място разногласия възникват и по въпроса за мястото на тази сграда в града. „Започват се дълги и чести разисквания в настоятелствените и в общите събрания на дружеството, стига се до горещи спорове, до разединение у членовете. Правят се най-различни предложения, дават се всевъзможни идеи, избират се комитети, дирят се пътища към общината за съдействие. И над всичко започва да доминира въпросът за мястото – де ще се строи, а не кога и какво. Преобладаващият стремеж е бил да се намери подходящо място в центъра на града. Но пълно единодушие никога не е постигано. Въпросът за мястото от обществен се превръща в личен и махленски. Борбите на тази почва са били остри и дълги и са внесли израждане на въпроса до такава степен, че той е станал дори прицел за подигравки: хора нелишени от насмешливост са предлагали сградата да се направи на колелета, та да може да се мести из целия град и да задоволява всички желания” – четем още в споменатите мемоари.

Докато текат тези прения обаче „старата читалищна сграда вече е станала съвсем негодна и е имало опасност да се срути”. Освен това ново място за строеж не е намерено, а и средствата на читалището били скромни. Това довежда до вземането на решение да се строи нова сграда като старата се събори, в която да се помещават читалнята и библиотеката, а театрален салон да се строи другаде и по друго време.

На 5 април 1915 г. се отдава на предприемач постройка на нова читалищна сграда. Старото здание се събаря, поставят се основите на новата сграда, но строежът спира поради започналата през м. септември 1915 г. война. През годините на войните читалищната дейност изцяло замира, строежът на сградата – също.

Чак на 2 юни 1918 г. читалището свиква извънредно събрание, на което е разгледано и прието предложението на Петър Кинов Балевски да дострои със свои средства започнатата читалищна сграда, като върне на читалището изразходваните от него пари за строежа дотогава. Това е един безспорно благороден дарителски жест, чрез който става възможно по-късно построяването на театрален салон. През 1919 г. строежът на новата читалищна сграда е завършен. В знак на благодарност за направеното дарение на фасадата на сградата е поставена паметна плоча с надпис: ”Читалня на Народообразователното дружество, построена с дарението на Мария и Петър К. Балевски”. Те са обявени и за почетни членове.

През 1920 г., точно преди 100 години, библиотеката и читалнята на Народообразователно дружество „Наука”, както се е наричало читалището тогава, се нанасят в сградата и остават тук 40 години. За това знаменателно събитие в историята не само на читалището, но и на Троян въобще, откриваме съобщение на страниците на в. „Борба”, издаван в Троян тогава, бр. 7 от 1922 г.: „В 1919 г. П. Балевски подари на читалището сегашното читалищно здание.”

Кой всъщност е щедрият дарител?

Петър Кинов Балевски, както става ясно от фамилията му, е потомък на Балевския род, преселил се в Троян от Охрид през 18 век. Роден е през 1867 година. Образованието му стига до незавършен първи клас. След това учи занаят – кафтанджийство. По природа интелигентен и с отворен дух към новото, през 1900 г. построява малка воденица с един камък на р. Бели Осъм. След това построява в близост и тепавица с два копана, които се задвижват с водна струя.

През 1902 г. предприемчивостта го кара да закупи на старо обявени за продажба 4 стана, 3 дарака и ръчна предачна машина от текстилната фабрика в Сливен. С тази техника през 1905 г. Петър К. Балевски поставя началото на своята текстилна фабрика. По-късно закупува още машини за предене, тъкане, боядисване, тепане, гладене направо от Германия. „През войните от 1912 до 1918 година той много спечелил, понеже доставял платове и за войската. До 1912 г., докато работата му вървяла добре, той инвестирал в сгради и разни машини 52 млн. лева. Индустриалният му квартал е обемал 70 декара пространство, а само зданията му били построени на 4.3 декара. После построил електрическа централа на 3 км над града, която можела да развие до 300 конски сили мощност” – четем в историографията на Власи Илиев „Град Троян“.

Освен с текстилна индустрия Петър К. Балевски се занимава и с политика. „На два пъти ставал помощник-кмет, а после и кмет. Като такъв изкарал два мандата – от 1902 до 1908 г. През това време били построени две училища с по една класна стая в махалите Велчовска и Кнежки лъг. Поправена била главната улица и построен бил мостът на Дъскотина” – отново свидетелства Власи Илиев. И продължава: „ В разцвета на дейността си помислил и за благотворителни дела. Построил на Народообразователното дружество читалнята за около 62 000 лв. Искал да основе и сиропиталище. За тази цел вложил в Търговска банка на първо време за здание 50 000 лв. и се готвел да предаде градската електрическа мрежа на общината, от приходите на която да се издържа сиропиталището. Но всичките му планове рухнали, защото Търговската банка фалирала и той пропаднал. Останала само читалнята да припомня за славното му минало. Неговото и на жена му  -  Мария Клисурска, имена са записани на мраморна плоча на фасадата на читалнята.”

Сградата е завършена на 1 ноември 1920 година. Строител е предприемачът Иван Милиджийски. Библиотеката и читалнята на Народообразователно дружество „Наука” се нанасят в новата сграда. В нея остават 40 години. Въпреки че въпросът за построяване на нова по-голяма читалищна сграда с театрален салон в центъра на града да остава актуален и през следващите десетилетия, до промяната на обществено-политическата система през 1944 г. не намира решение. Едва с приемането на новия градоустройствен план през 1955 г. се намира подходящо решение. Сградата на днешното НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян е построена само за 2 години. На 27 декември 1959 г. е открита официално и в нея настанява първо библиотеката.

Старата читалищна сграда е съборена, но споменът за дарението на щедрия троянски индустриалец Петър Кинов Балевски е жив и днес – 100 години след това. Докато има такива хора с щедри сърца, ще го има Троян, ще я има и България.