Петър Хаджиев – един малко позабравен днес троянец –
самобитен художник, учител, родолюбец, изследовател, интересуващ се от
историческото минало на Троян и региона, от живота на местни революционери и
борци за народното освобождение.
Петър Хаджиев е автор на изследването „Грънчарството в
Троянско. Принос към проучването му в града и околните села“, издадено от БАН
през 1954 г., незагубило своята актуалност и днес. Текстът е онагледен с 38
листа черно-бели графики и 8 листа цветни приложения, дело на автора-художник.
Петър Хаджиев има множество публикации в местния печат –
статии за Левски, архимандрит Макарий, Св. Спиридон, за опълченците Петър Табаков и Васил поп
Стефанов, за началото на музейното дело в града. Моменти от историческото
минало на Троян оживяват върху платната на Петър Хаджиев.
„Опожаряването на град Троян“ пресъздава запалването на града
на 7 август 1877 г., когато малкото въоръжени троянци запазват пътищата западно
и югозападно от Троян. Башибозуците обаче ги издебват от север и североизток и
влизат в града. Цели три дни нападателите грабят къщите и след това опожаряват
града. На 15 км от Троян се виждали нощно време пламъците на пожара. В тях
изгаря целият град. Остават незасегнати само турският конак, старото училище в
църковния двор и малко къщи по краищата.
„Превземане на Троянския проход“ увековечава битката за
Троянския проход, продължила 5 денонощия – от 3 до 7 януари 1878 г. при
неимоверно тежки условия: силен студ (-27 градуса), виелица, мъгла и дълбок
сняг. В 1 ч. и 10 мин. На 7 януари Орлово гнездо, където са се укрепили1500
турски войници, е превзето с учудващо малко жертви от руска страна – 155 души.
Успехът на операцията, която според военните авторитети
изглежда невъзможна, е резултат от перфектната тактика, настойчивостта на офицерите
и нямащата граници издръжливост, смелост и храброст на руските воини. Битката за
Троянския проход е една от най-трудните, най-добре организираните и блестящо
проведени операции през Освободителната война 1877-1878 година.
„Посрещането на ген. Карцов в Троян“ пресъздава със
средствата на изобразителното изкуство радостта и възторга на населението на
града след успешното превземане на прохода. Сам Карцов разказва за това в
своите спомени „Из прошлого“: „Когато стигнах в Троян към 8 ч. вечерта, там
вече се беше стекло населението на планинските махали, от манастира и околните
села, за да ме посрещне и да се убеди в действителната победа. Изображенията на
тази среща и на някои от епизодите през тези дни се появиха сетне на страниците
на илюстрованите списания. Но изобразявайки външния вид на събитията, тези
картини не можеха да предадат тяхното вътрешно съдържание и чувства, изпитани
от участниците в събитията. Мисля, че всеки, който е видял радостните сълзи на
жените и децата, ентусиазма и възторга на техните мъже и бащи, които падаха на
колене, кръстеха се при нашето приближаване и целуваха ръцете и дрехите не само
на офицерите, но и на казаците от моята свита, едва ли би повярвал на сегашните
вестникарски статии, които изкарват, че всички българи са забравили стореното
от нас за тях“.
Картината „Сестрата на Христо Исикийски“ ни връща в един
по-друг, трагичен сюжет – Стана Исикийска носи тялото на убития си брат Христо.
Троянецът Христо Исикийски остава в паметта на поколенията със самоотвержената
помощ, която оказва на руските войски при преминаването на Троянския проход по
време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Смелият водач
намира смъртта си след успешното превземане на прохода от турски куршум, изстрелян
из засада. Тялото му е свалено в с. Текия от южната страна на Балкана. Между
близки и роднини, дори между троянските младежи не се намерил човек, който да
тръгне в суровите зимни условия, за да прибере тялото му. Тогава сестра му
Стана през нощта оседлава един кон и тръгва сама. С големи усилия вечерта
пристига в с. Текия.
На другия ден с помощта на руските войници Стана натоварва на
коня трупа на убития си брат, а за равновесие от другата страна на самара
превързва едно дърво (цепеница). С благодарност се сбогува с войниците и
потегля обратно – сама през Балкана, в лютата зима, през преспи и виелици.
Късно през нощта пристига в Троян. Смелият й подвиг развълнувал силно
тогавашната троянска младеж. За тази чутовна случка била съчинена дори песен.
Освен батални исторически сцени, Петър Хаджиев рисува и
невероятни портрети на местни забележителни личности.
Сред тях се откроява „Опълченецът Петър Табаков“ – портрет на
един забележителен троянец, за когото ми се иска да разкажа повече.
Петър Табаков е роден през 1856 г. в Троян. Останал от малък
без майка, той едновременно помага на баща си в табашкия занаят и посещава
взаимното училище.
След 1874 г. ходи до Румъния на гурбет, но не се задържа
дълго и се завръща в Троян. През 1876 г., когато е разкрит Тайният революционен
комитет и повечето от членовете му са арестувани, Петър Табаков заедно с Марко
Иванов Марковски, ушил знамето на комитета и издирван от властите, отново
заминават за Румъния. Записват се в Българското опълчение.
Петър Табаков взема участие в боевете на Шипка, Шейново и при
с. Тича. Награден е с ордени и медали за храброст.
„След Освобождението 1878 г. до смъртта си – 1945 г., дядо Петър
Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър,
представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той
вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше
благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакенбарди, поддържани по
тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори
хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можеше да се открие нещо интересно
или нередно в града и в хората.
В по-голям празник дядо Петър се стъкмяваше в най-новите си
опълченски дрехи и ботуши, туряше на глава големия си калпак, на който блестеше
металическият кръст, победил полумесеца. Разбира се, най-отличителната
декорация бяха ордените и медалите на гърдите му. Те респектираха всеки троянец
и го караха, ако е интелигент, да свали шапка на дядо Петър, ако е занаятчия,
най-учтиво ще го поздрави. Същото правеха и възпитаните и прилежни ученици, като
снемаха фуражките си и чинно го гледаха, докато отмине“, такъв е словесният
портрет, който ни е оставил сам художникът Петър Хаджиев.
Във фонд „Изобразително изкуство“ на Музея на занаятите се
пазят, дарени от художника, и други негови картини, изобразяващи исторически
събития, свързани с Троян, и портрети на известни личности от нашия град: „Първият
кмет след Освобождението“, „Минко Марковски“ (портрет), „Иван Хаджийски“
(портрет), „Битката за Курт Хисар“, „Преминаването през Балкана“, „Отрядът на
ген. Карцов“, „Опълченецът Васил Стефанов“, „Опълченецът Иван Хасъмски“, „Минаване
на русите през Балкана“, „Руски лагер“, „И българите помагат при превземането
на Троянския проход“, „Левски – решетар“, „Баба Дона Милина“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар