БЛАГОВЕЩЕНИЕ

 

Благовещение е един от големите пролетни празници – част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март. Празникът е наричан още Благовец или „половин Великден”.

         Свързан е с пролетното равноденствие, когато Земята започва да се затопля. На Благовец идват прелетните птици и се появяват самодивите, мечките се събуждат от сън. На този ден се става рано, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Не се излиза без пари от дома. Вярва се, че ако чуеш да кука кукувица, трябва да пипнеш пара, за да си сит и богат през цялата година. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила.

         Жените премитат къщата и двора и запалват сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. Децата прескачат огъня, за да „им се опърлят петите и да не ги хапят змиите”. В някои райони на страната слагат огън върху керемида и с нея обхождат къщата, кошарите, пчелина и другите селскостопански постройки.

         Старите хора вярват, че на Благовец змиите и гущерите излизат от леговищата си и на тях се отделя особено внимание на този ден. В народните обичаи и вярвания змията от една страна е обичано същество – тя е пазителка на дома, предпазва от болести и изцерява болните. На Благовец се вярва, че на когото змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства и, ако е болен, ще оздравее.

         Същевременно змията е и избягвана, защото вещае смърт. Широко разпространено е и ритуалното плашене, което жените извършват, удряйки различни метални предмети. Най-често използват тенджери и тигани. Тези действия са съпроводени от заклинания: „Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че идва дядо Благовец с големия топуз”. Жените белосват къщите и запушват дупките, за да не влизат влечуги. През деня не докосват игли, куки или конци, за да не ги хапят змиите през лятото.

         Магьосниците цял ден търсят змия, за да я убият и да напълнят устата й с босилково семе. После заравят главата на влечугото в земята и, когато растението поникне и цъфне, берат цветчетата му. От тях правят омайни билета за изгаряща любов. Кожата на змията изсушават, стриват я на прах и я забъркват в мехлеми и сиропи, за да се удвои силата на действието им.

         Вярва се още, че в полунощ срещу Благовещение митичният смок-стопанин на заровените в земята богатства проблясва като огън. Ако иманярите видят пламък и хвърлят отгоре му дреха, ще намерят и изровят имането.

         Според народните вярвания на този „благ ден” по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се пробиват ушите на малките момиченца. От друга страна самото поставяне на обеци има ритуален характер. Златните украшения предпазват детето от зли сили.

         Много хубаво било на този ден човек да си купи нещо ново (дреха, обувки) и да го облече още същия ден, та да го забележи Господ с тая обнова и да го благослови все ново да носи през годината.

         Бабите вярват, че дойде ли Благовец, хората се хващат за зелено. За първи път на Благовец трябва да се хапне нещо зелено – коприва, лапад, киселец, спанак, за да потече в тялото свежа кръв.

         Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. Обикновено се приготвя риба с ориз.

         Момичетата месят за първи път питка с мед и я раздават на съседи и роднини.

         На тоя ден пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите на воля – „да вдъхнат от благото на Благовец, за да им е благ медът”.

         Вярва се, че ако на този ден се засадят дръвчета, те ще раждат много и сладки плодове.