ШИПКА 1877

 

Сигурно няма по-ярък, по-драматичен епизод в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. от боевете за Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнало в символ на саможертвата в името на Отечеството – „на безсмъртен подвиг паметник огромен”.

         Преди 142 години започва една от най-съдбоносните битки в руско-турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българският отряд на ген. Столетов водят тридневни ожесточени боеве на връх Свети Никола (Столетов), Шипка и Орлово гнездо.

         След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва своята 27-хилядна редовна войска и 34 оръдия към преминаване на Шипченския проход. Придвижването на турската войска остава неизвестно на руското командване. Едва на 7(19) август ген. Столетов докладва, че целият корпус на Сюлейман паша е съсредоточен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци – 36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини, наброяващи 5500 души с 27 оръдия, ще се бият докрай и че подкрепления са „крайно необходими”.

         На 9(21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на вр. Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Освен от численото превъзходство, положението на защитниците на прохода се усложнява и от липсата на вода в нечовешките августовски жеги. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на вр. Св. Никола. Въпреки това в отбраната на прохода руските воини и българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

         Решителният и най-тежък бой е на 11(23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават и подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 загинали. Стрелбата на защитниците почти заглъхва. Те посрещат налитащия противник с щикове и приклади, с камъни, дървета, счупени оръдия... В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях политат трупове... В този най-критичен на Шипка момент пристигат първите подкрепления, изпратени от ген. Радецки. С боен вик „Ура!” 205 стрелци, изкачили прохода по двама на кон, скачат в окопите на Централната височина. Вестта за пристигането им предизвиква радост и влива нова енергия и сили у защитниците... Ген. Радецки пристига с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк. Така бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души. Към 20 ч. боят стихва. С падането на нощта заглъхват и последните изстрели...

         Шипка е спасена! Армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен успех.

Не бива да се забравя, че съществен принос за победата в тази съдбовна битка имат българите-опълченци. Българското опълчение е сформирано в навечерието на Освободителната война изцяло от доброволци-българи ˗ емигранти, бивши хайдути, членове на Легиите на Раковски. За командир на сформираната част е назначен ген. Столетов. В скоби би трабвало да се отбележи, че ген. Столетов няма дворянски произход и аристократична титла. Това е причината той да бъде назначен за командир на тази част. Другите генерали от руската армия са гледали на този пост едва ли не като на наказание.

И наистина в първите дни ген. Столетов споделя, че това не е войскова част, а „сбор от разбойници, които правят каквото си искат”. Същевременно обаче забелязва, че на упражненията с щик присъствието на опълченците е 100%. Прави му впечатление и изключителното ожесточение, с което изпълняват упражненията. В изготвения след обучението доклад ген. Столетов заявява, че въпреки липсата на дисциплина и редовно военно обучение, въпреки разнородния състав, се наема да изпълнява военни задачи с поверената му част. Времето доказва прозорливостта му!

Българското опълчение е включено в сформирания за отбраната на Шипченския проход Шипченски отряд. В него влизат 36-ти пехотен Орловски полк и 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та Опълченски дружини. По-късно се присъединява и 35-ти пехотен Брянски полк. По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци.

В състава на Българското опълчение своите имена записват 62-ма патриоти от Троянския край. Почти няма населено място в общината, което да не е дало поне един опълченец. Троянци има в почти всички опълченски дружини:  1-ва – двама; 2-ра - петима; 3-та – 12; 4-та – 16; 5-та – 11; 6-та – 10; 8-ма – трима; 10-та и 12-та – по един.

След Освобождението Българското опълчение е основата на новата българска армия. Тя е създадена под наименованието Българска земска войска със заповед №1 от 8(20) юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Дванадесетте дружини на Българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска и са отчислени от състава на Руската армия.

Шипка 1877-ма... Шипка винаги ще връща нас и нашите потомци към онези ценности, които стоят отвъд делничното и правят свободата свещена...