Показват се публикациите с етикет опълченци. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет опълченци. Показване на всички публикации

петък, 8 януари 2021 г.

ШИПКА 1877

 





Сигурно няма по-ярък, по-драматичен епизод в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. от боевете за Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнало в символ на саможертвата в името на Отечеството – „на безсмъртен подвиг паметник огромен”.

         Преди 142 години започва една от най-съдбоносните битки в руско-турската освободителна война. Войските на Сюлейман паша и руско-българският отряд на ген. Столетов водят тридневни ожесточени боеве на връх Свети Никола (Столетов), Шипка и Орлово гнездо.

         След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва своята 27-хилядна редовна войска и 34 оръдия към преминаване на Шипченския проход. Придвижването на турската войска остава неизвестно на руското командване. Едва на 7(19) август ген. Столетов докладва, че целият корпус на Сюлейман паша е съсредоточен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци – 36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини, наброяващи 5500 души с 27 оръдия, ще се бият докрай и че подкрепления са „крайно необходими”.

         На 9(21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на вр. Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Освен от численото превъзходство, положението на защитниците на прохода се усложнява и от липсата на вода в нечовешките августовски жеги. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на вр. Св. Никола. Въпреки това в отбраната на прохода руските воини и българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

         Решителният и най-тежък бой е на 11(23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават и подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 загинали. Стрелбата на защитниците почти заглъхва. Те посрещат налитащия противник с щикове и приклади, с камъни, дървета, счупени оръдия... В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях политат трупове... В този най-критичен на Шипка момент пристигат първите подкрепления, изпратени от ген. Радецки. С боен вик „Ура!” 205 стрелци, изкачили прохода по двама на кон, скачат в окопите на Централната височина. Вестта за пристигането им предизвиква радост и влива нова енергия и сили у защитниците... Ген. Радецки пристига с 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк. Така бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души. Към 20 ч. боят стихва. С падането на нощта заглъхват и последните изстрели...

         Шипка е спасена! Армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен успех.

Не бива да се забравя, че съществен принос за победата в тази съдбовна битка имат българите-опълченци. Българското опълчение е сформирано в навечерието на Освободителната война изцяло от доброволци-българи ˗ емигранти, бивши хайдути, членове на Легиите на Раковски. За командир на сформираната част е назначен ген. Столетов. В скоби би трабвало да се отбележи, че ген. Столетов няма дворянски произход и аристократична титла. Това е причината той да бъде назначен за командир на тази част. Другите генерали от руската армия са гледали на този пост едва ли не като на наказание.

И наистина в първите дни ген. Столетов споделя, че това не е войскова част, а „сбор от разбойници, които правят каквото си искат”. Същевременно обаче забелязва, че на упражненията с щик присъствието на опълченците е 100%. Прави му впечатление и изключителното ожесточение, с което изпълняват упражненията. В изготвения след обучението доклад ген. Столетов заявява, че въпреки липсата на дисциплина и редовно военно обучение, въпреки разнородния състав, се наема да изпълнява военни задачи с поверената му част. Времето доказва прозорливостта му!

Българското опълчение е включено в сформирания за отбраната на Шипченския проход Шипченски отряд. В него влизат 36-ти пехотен Орловски полк и 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та Опълченски дружини. По-късно се присъединява и 35-ти пехотен Брянски полк. По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци.

В състава на Българското опълчение своите имена записват 62-ма патриоти от Троянския край. Почти няма населено място в общината, което да не е дало поне един опълченец. Троянци има в почти всички опълченски дружини:  1-ва – двама; 2-ра - петима; 3-та – 12; 4-та – 16; 5-та – 11; 6-та – 10; 8-ма – трима; 10-та и 12-та – по един.

След Освобождението Българското опълчение е основата на новата българска армия. Тя е създадена под наименованието Българска земска войска със заповед №1 от 8(20) юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Дванадесетте дружини на Българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска и са отчислени от състава на Руската армия.

Шипка 1877-ма... Шипка винаги ще връща нас и нашите потомци към онези ценности, които стоят отвъд делничното и правят свободата свещена...

сряда, 28 септември 2011 г.

ПЕТЪР ТАБАКОВ

Сред опълченците от Троянския край, наброяващи по последни проучвания 52-ма души, може би най-известен е Петър Табаков.
         Роден е през 1856 г. в Табашката махала в Троян. Останал още от малък без майка, той едновременно помага на баща си в табашкия занаят и посещава взаимното училище.
         През 1874 г. Петър Табаков заминава за Румъния. Установява се в Турно Мъгуреле. Става слуга в едно кафене, но заболява и се прибира в Троян. След по-малко от година се връща в Румъния – в град Борлат продава боза. И този път не се задържа дълго и отново се връща в Троян. Тук се сприятелява с Марко Иванов Марковски. От него научава, че е основан революционен комитет и трескаво се работи за всенародно въстание.
         През пролетта на 1876 г. Троянският революционен комитет е разкрит и повечето от членовете му са арестувани. Търси се и Марко Иванов Марковски – ушил знамето на комитета. Тогава Марко отива при приятеля си Петър Табаков и го склонява да избягат в Румъния. С помощта на коняри-кираджии от околните махали, през Никопол, двамата стъпват на румънска земя.
         Когато в Плоещ се събират хиляди български емигранти, за да се запишат доброволци в предстоящата война между Русия и Турция, Петър Табаков и Марко Иванов се записват в ІV дружина на Българското опълчение.
         Петър Табаков взема участие в боевете при Шипка и Шейново и срещу башибозуците при с. Тича. Изпълнявал е и продоволствени задачи. За участието си във войната и за проявената храброст е награден от руското командване с ордени и медали.
         След Освобождението и разделянето на  България на Княжество България и Източна Румелия Троян става митнически град, а на прохода Беклемето се създава пропускателен пункт. Петър Табаков става митнически стражар и, яхнал бял кон, постоянно снове от Балкана до Троян.
         Оженва се за една хубава мома от Кнежки лъг на име Неда. Раждат им се шест деца: 3 момичета и 3 момчета. От тях две по-късно стават учители.
         След Съединението на България и Сръбско-българската война (1885 г.) Петър Табаков става горски стражар в Троян и Тетевенско – служба, която много допада на волния и свободолюбив опълченец.
         Подмамен от многото троянци, емигрирали в Америка, Петър Табаков заминава за Канада. След две години, разочарован от гурбета, той се завръща в България и постъпва на старата си служба като горски стражар в Троян и Новоселския край – до пенсионирането си.
         Автентичен, не само художествен, но и словесен портрет за него ни е оставил Петър Хаджиев:
         „След Освобождението 1878 г. до смъртта си – 1945 г., дядо Петър Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър, представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакембарди, поддържани по тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можеше да се открие нещо интересно или нередно – в града и в хората.
         В по-голям празник дядо Петър се стъкмяваше в най-новите си опълченски дрехи и ботуши, туряше на глава големия си калпак, на който блестеше металическият кръст, победил полумесеца. Разбира се, най-отличителната декорация бяха ордените и медалите на гърдите му. Те респектираха всеки троянец и го караха, ако е интелигент, да свали шапка на дядо Петър, ако е занаятчия, най-учтиво да го поздрави. Същото правеха и възпитаните и прилежни ученици, като снемаха фуражките си и чинно го гледаха, докато отмине.”
         Петър Табаков умира на 22 март 1945 година. Погребан е в югозападния ъгъл на църковния двор. Малко паметниче отбелязва гроба му.