В палитрата на народните празници
и обичаи Великден се счита за най-големия християнски празник от пролетния
цикъл. Осем седмици преди Великден са Месни заговезни, а следващата седмица са
Сирни заговезни. Думата „заговезни” идва от заговявам, започвам да постя, а
името си двата празника носят от обредната празнична трапеза. На Местни
заговезни се заговява с месо и месни продукти. След този ден консумацията им е
забранена до края на Великденския пост.
Седмицата след Месни заговезни се
нарича Сирница или Сирна неделя. През тази седмица може да се ядат всякакви
млечни продукти - сирене, мляко, масло и яйца. В края на тази седмица – в
неделя, е Сирни заговезни. Това е началото на строгия Великденски пост. След този
ден са строго забранени веселието и хората, както и сватбите. Като част от
подготовката за дългото изпитание на постите се явява опрощаването между
хората. На Сирни заговезни най-важният ритуал е искането на прошка. На този ден църквата призовава вярващите да
пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат
Възкръсналия Христос. В човешки план прошката е символ на благородство и дълбок
вътрешен мир. Всеки християнин е призован да поиска прошка, но и да прости. В
това се крие социалният момент на този акт. На Сирни заговезни прошка си вземат
по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. Целуват ръка и
изричат „Прощавай, (мамо, тате и т.н.)”. „Господ да прощава, простен да си!” е
задължителният отговор.
За Сирни заговезни са характерни
три обредни момента – обредната трапеза,
празничните огньове и кукерските игри. Всички те имат очистителен и
предпазващ характер. Вечерята на заговяване е особено тържествена. Традицията
повелява на трапезата да се сложат баница, питка, млин със сирене, варени яйца,
риба и задължителната бяла халва. Около нея се събира цялото семейство и всеки
иска прошка от другия за грешките и обидите през годината. В края на
празничната гощавка се извършва ритуалът „хамкане”/„амкане”. На червен вълнен
конец са завързва парче бяла халва или варено яйце. Конецът се връзва на
най-високата греда на тавана на къщата или в края на дървена тояга или точилка.
Най-възрастната жена в къщата завърта конеца в кръг и всеки член от
семейството, главно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста, без
да го докосват с ръце. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. В
някои места в страната този конец се смята за лековит за агнета, телета и
ярета. Другаде се изгаря, за да „изгорят злините като него” или по изгарянето
му се гадае за плодородие, дълголетие, сватба или деца в семейството. След
вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки като по този начин възвестяват
началото на Великденските пости.
Съществен момент в обредите на
Сирница представляват паленето и прескачането на големи огньове. Поради това
някъде празникът се нарича още Поклади. През цялата Сирна седмица момчета и
ергени събират клони и царевична шума (мамуляк), които изнасят на най-високите
места около селището. Подреждат ги около висок кол и така подготвят кладата за
огъня, който се запалва вечерта на Сирни заговезни. Предпазният характер на
тези огньове е ясно изразен както в действията, така и във вярванията, свързани
с огъня. Неговата сила е всемогъща и хората вярват, че чрез него изгарят злите
духове. Всеобщо е народното схващане, че докъдето стига светлината на този
огън, дотам ще има плодородие и през лятото няма да падне градушка. Огънят се
прескача от всички за здраве и късмет, а в миналото – и за предпазване от
бълхи. В някои краища на България, сред които и в Троянския, е разпространен
обичаят „оратници”(„уруглювици”). Това са своеобразни факли от слама или
черешова кора (в нашия край), сложена между разцепено дърво, които всеки
завърта около главата си за здраве на семейството и очистване на хората и
къщата. В някои райони на страната, най-вече в Източна и Югоизточна България,
се изпълнява и обичай на хвърляне на огнени стрели. Всеки ерген изстрелва с
примитивно направен лък запалени стрели в двора на момата, която си е харесал,
в знак на любовно обяснение. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя
е най-лична и най-харесвана.
Един от най-интересните моменти
от празничната обредност на Сирница, а и изобщо в традиционния български
календар са народните маскарадни обичаи. Въпреки множеството регионални
варианти в обредността у нас, основният смисъл на тези обичаи остава един и същ
– чрез редица магически действия и практики да се прогонят злите сили, вредните
гадини и насекоми, т.е. „лошотията”, която се активизира при настъпването на
пролетта, и да се осигури берекет на нивите, плодовитост при животните и здраве
на хората. Гоненето на злото продължава и след Сирница, на т. нар. Песи
понеделник или Кукеровден, в началото на седмицата, наричана Тодорова неделя.
Сирни заговезни като празник от българския обреден
календар е част и от цикъла календарни и трудови празници и обичаи в Троянския
край. Доц. Николай Колев съобщава за него в
своето изследване „Принос към традиционните календарни и трудови празници и
обичаи от Троянско”, публикуван в кн. 5 от сборника „Културно-историческото
наследство на Троянския край”, издание на Музея на народните художествени
занаяти и приложните изкуства – Троян: „Основните обичаи на този ден са
свързани с обредните огньове, наричани уруглица, уругльовица; с трапезата; с
ламкането на децата; с ходенето на прошка.
Децата дълго преди празника складирват на високи
места сухи клони, тръни, царевичак, приготвят си уруглици. Последните
представляват разцепена от единия край тояга или естествено разсохато дърво,
което се пълни с черешовина (изсушена кора от черешово дърво) или слама. Когато
тоягата е напълнена добре, тя се завързва в този край, където е натъпкана
черешовината или сламата. Щом се заздрачи, се запалват натрупаните клони и
царевичак. Вярва се, че докъдето стига
светлината няма да има градушка. От тези огньове децата палят уруглиците си,
въртят ги като факли и рецитират:
”Шоти ли,
поти ли, към… (назовава се съседното село)
бълхите, към нас парите!” Накрая тези уруглици се
хвърлят на чужди къщи с думите: ”На ви бъйлите!” или пък
се хвърлят в реката, за да не ги хапят бълхите.
Играят се последните зимни хора преди
великденските пости. Д. Маринов съобщава, че в с. Колибито е палено кошерище
(тръвна, примитивен кошер), намазано с катран и пълно със слама. По време на обредния огън се гърми.
На този ден младите семейства посещават родителите
на булката и младоженеца, както и кумовете си, за да искат прошка. По-младите
целуват ръка на по-старите с думите: ”Прощавай!”, на което
по-старите отговарят: ”Господ да прощава! Да си простен!”. На обредната трапеза има
млин, пиле, варени яйца, бяла халва с орехи. За децата окачват на тавана конец,
а на него завързват обелено яйце или сирене (Дебнево), халва (в по-ново време).
Залюляват конеца пред насядалите около трапезата деца. Всяко от тях се стреми с
уста да захване вързаното яйце, сирене или халва. Вярва се, че това дете е
късметлия и ще живее най-дълго. Практикува се и ваденето на пара, поставена в
тава с вода, в която има посипани трици или пепел.
Огънят на Сирни заговезни има очистителна сила, а
яйцето е символ на вечно обновяващия се живот и на плодородието.
Има сведения за ходене на гробищата и подаване за
умрелите.
Пейдулини съобщава за правенето
на т. нар. ялова сватба, чрез която напомнят на старите моми и ергени, че е
време да се оженят, респективно, да се омъжат. Разиграва се сватба, като в с.
Чифлик младоженката се нарича булка, а младоженецът – булек. В сватбената трупа
има още поп, който „венчава”, както и други маски. В Острец момите над 20
години са смятани вече за стари и са
замервани на този ден с пликове, пълни с пепел или развалени яйца. Подобна
ялова сватба е разигравана в Севлиевско, в Килифаревския район, както и в някои
горнооряховски села. Интересно е, че явлението е познато почти сред всички
европейски народи.”
Почти същите сведения за
традициите и обичаите на Сирни заговезни откриваме и в изследването на Рачко
Попов „Народни календарни празници и обичаи в Троянския край”, публикуван в кн.
4. от същия периодичен сборник - „Културно-историческото наследство на
Троянския край”.
Автентично свидетелство за Сирни
заговезни в Троян ни е оставил в страниците на мемоарния си труд „Страници от
миналото” Минко Шейтанов . В главата „Велики Заговезни” той дава сведения за
направата на огнената клада: „Най-напред сложихме дебели дървета, да не се
заплещи огнището, в средата запълнихме със сухи запалителни материали.
Занареждахме сухи клони – сечинак и тръни. Заговезненската клада всеки ден
растеше. И най-малките не стояха, и те се готвеха. Събираха останки от
царевичак по улиците и го трупаха на куп. И малки, и големи имахме и друга
грижа – да се направи уруглювица. Ходехме по лозята, белехме по-младите стъбла
на черешите и от белките (черешовината) си правехме най-хубавите уруглювици.
Докато те съхнеха край камините и печките, ние уголемявахме кладата на Капинчо,
като влачехме съчки откъде-ли не. Най-после я ограждахме с четири върхаря,
забити в земята. Кладата беше готова.” Както става ясно, подготовката за Сирни
заговезни започва дни, а може би и седмици, по-рано.
По-нататък в повествованието
Шейтанов подробно описва обичаите на Сирница в самия ден и празничната семейна
трапеза. В края дава сведения и за обичая „ялова сватба”, специфичен за
Троянския край: „Тези Велики Заговезни ще свържа и с още обичаи, които
продължаваха на другия ден – понеделник, наречен Песи понеделник. Прави се
сватба (ялова сватба) като всички изпълнители са мъже (с. Черни Осъм). Хвърля
се пепел след моми и ергени, втасали и попревтасали за женитба.”
В по-близко
време Сирни заговезни и специфичният на Троянския край обичай „ялова сватба” се
провеждат под формата на общоградско тържество. Дописка за това намираме на
страниците на местния вестник „Троянски глас”, № 10 от 10 март 1971 година.
Бончо Семерджиев публикува съобщение „Битово народно веселие”. В
него се казва: „Превърна се вече в хубава традиция всяка година в пети квартал
да става битово народно веселие, организирано от кварталния комитет на
Отечествения фронт и ръководено от режисьора от самодейния читалищен театрален
колектив Петър Геров.
И т. г. на 28 февруари
след обед пред клуба засвири градската музика и за кратко време надойдоха много
гражданки и граждани. Повече от тях бяха облечени в народни носии и очакваха
съгласно обичая сватбеното шествие да потегли към центъра на града. Музиката
засвири сватбен марш и най-напред тръгнаха „сватбарите”. След тях имаше
магарешки каручки, едната със зарезанци, а другата с балканджия, който кара
грънци в полето. Виждаше се ясен надпис „ПРАЗНО – ЗА ПЪЛНО”, както и корито –
някогашната троянска „пералня”. Особен интерес будеше и „селянката“, която
отива на нива с дете в едната ръка, а с другата води коза.
На площада се извиха
кръшни хора и ръченици. След това веселието се пренесе отново в квартала и
продължи около два часа. Както участниците, така и всички граждани останаха
много доволни от тази хубава културна проява.“
Верен
продължител на тази традиция днес е Народно читалище „Наука – 1870 г.” – Троян.
Проектът „Сирница – ден за прошка” и характерният изключително за Троянския
край обичай „ялова сватба” се реализира за пръв път през 2007 година в
партньорство в община Троян по проект за подкрепа и опазване на местните
традиции и фолклор, финансиран от Национален фонд „Култура”на Министерство на
културата. Проектът съчетава в себе си традиционните практики и обичаи,
допълнени със съвременни елементи. Времето на провеждане е следобедът на Сирни
заговезни. „Яловата сватба” е обичай, при който ролите са разменени – мъж се
облича като булка и жена – като младоженец. Съпровождат ги участници в обичая,
облечени в традиционни носии. Празникът стартира с посещение в кабинета на
кмета, за да бъде поканен на „сватбеното” тържество, да се дари според сватбените обичаи и
да се поиска и даде прошка. В последните години нашият кмет е жена
– Донка Михайлова , и тя посреща „сватбарите” с приготвена лично от нея домашна
баница и чаша вино. Докато трае почерпката на гостите, кметът иска и дава
прошка на всички.
След това
празничното шествие, водено от духов оркестър,
излиза на централния площад, където се завихря и първото хоро. Следва
празнично дефиле, начело с „младоженците”, които се возят в украсена с типични
троянски черги каруца заедно с чеиза си. В едно от изданията каруцата е заменена
с АТВ. Най-отпред се вее
българското знаме, следвано от традиционните сватбарски атрибути – сватбарска
вила, окичена с царевица и сушени чушки, бъклица с троянска сливова ракия,
каруцата с младоженците, официалните гости, духовата музика и сватбарите. По
централните градски улици, с няколко спирания за извиване на кръшно хоро,
дефилето пристига на мястото на „сватбеното” тържество, където вече е направена и кладата за
обредния огън.
На мястото на събитието е изградена сцена и подредена
възстановка на празничната сирнишка вечеря. На паралията, предоставена от
МНХЗПИ, са подредени обредните ястия. На трикраките столчета се разполагат
„домакините” и възпроизвеждат обреда „прошка”. Следва „амкането” на варено
яйце, завързано с червен вълнен конец, което трябва да бъде уловено с уста, без
да се докосва с ръце. Най-често участниците са деца, чийто брой е достигал до
40. Провеждат се и състезателни игри – теглене с въже и скачане с чували. За
всички победители са предвидени символични награди. Представят се и се
награждават победителите в конкурса „Най-оригинален карнавален костюм”. В
годините освен него са провеждани конкурси „Най-атрактивна ялова двойка”,
„Най-красива троянска носия”, „Карнавална маска” и други. Класирането се
извършва от компетентно жури от специалисти по етнология и фолклор. В някои
години представители на църквата са извършвали водосвет за здраве и са
разказвали за църковния празник Сиропусна неделя. Бизнесменът Иван Макариев
благотворително е раздавал рибен курбан… Гостували са самодейци от Пернишко.
И докато се свечери, за да се запали обредният огън и да се
завъртят „уруглювиците”, веселието продължава с фолклорен концерт. Своя
програма са представяли Илия Луков, Георги Гоцев, сестри Филатови. Участие
вземат и читалищните състави. Край обредния огън всички запалват и въртят
огнените „уруглювици” за здраве и благополучие през идващите дни. А когато
пламъците се снижат, смелчаците ги прескачат за здраве и късмет.
Проектът „Сирница – ден за
прошка” се организира от НЧ
„Наука – 1870 г.” – Троян със всички свои формации и състави и в партньорство с
Община Троян. В годините съорганизатори са и МНХЗПИ, ТД „Амбарица”,КТв
„Оптиспринт”, конна база „Алфа Даниел”, фирма „Стоеви Максгруп”, кв. „Лъгът”,
където проявата се провежда 10 години и други.
Проектът „Сирни заговезни в Троян” се утвърди като устойчив
вече 13 години и доказа, че реализирайки една идея в партньорство, винаги има
успех. В подкрепа на това е фактът, че
броят на участниците в празника е достигал до 500, а гости са били омбудсманът
на Република България, народни представители, областен управител на област
Ловеч, журналисти и гости от цялата страна.
Този проект се утвърди като партньорска практика, която
работи за развитие на общността, рекламира община Троян, привлича гости и
печели позитиви за всички ни. По този начин организаторите постигат заложената
в проекта цел - запазване на традициите и обичаите на нашите деди,
нематериалното културно наследство на нашия край, неговото популяризиране в
условията на 21. век, привличане на гости
на града и общината , развитие на културния туризъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар