150 ГОДИНИ НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „НАУКА – 1870 г.” - ТРОЯН

 

150 години са дълъг период в живота дори на едно читалище. НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян вече ги извървява…

Началото е поставено в 1870 г., когато неколцина будни троянци приели при сърце донесената по-рано в града от Матей Преображенски и Васил Левски идея за основаване на читалище. Васил Бочов Попов, Марко Колев Марковски, Васил х. Калчев, Васил Димитров Попов, Минко Ненов Шипковенски, Калчо Ангелов Гайдарски – всички те, основателите, правят и първата вноска в касата на читалището – по една бяла меджидия (4 лв. и 20 ст.). Абонират го за няколко български вестника, купуват първите книги…

Бурна и превратна е читалищната история от тогава до днес. Няколко пъти прекъсвана и започвана отново, читалищната идея намира решение през 1893 г., когато е създадено Народообразователно дружество „Наука”, за което има запазени и днес документи.

Започнало своята дейност с отварянето на читалня и библиотека, с изнасяне на първото театрално представление на „Многострадална Геновева”(1872), читалището постепенно обогатява своята дейност. Открива се Народен университет (1894), организират се забави, вечеринки, лотария, изнасят се сказки…

Постепенно в хода на годините от читалището започват всички културни новости в града. Първите изложби на троянски художници също се организират със съдействието на читалището (1920). Открита е Музейна сбирка (1924). Закупен е кино апарат (1926). През 1928 г. учителят Аксаков основава Балетна студия за ученици. През 1930 г. отново със съдействието и с участието на читалището е създадено Музикално дружество „Гусла” с хор и оркестър.

Основна читалищна дейност е библиотеката. За година на нейното основаване е приета 1892–ра, въпреки че обществена библиотека в Троян има 20 години по-рано -  в 1873-та. Тогава със съгласието на църковно-училищното настоятелство се определя една стая в новопостроеното училище, в която се доставя един хубав шкаф за книгите, а покрай стените са поставени миндери. Така организираната в училището библиотека се ползва и от учениците, и от гражданите. Това е първата обществена библиотека в Троян.

            Но идват годините 1877-1878, годините на Руско-турската освободителна война, по време на която градът е опожарен от турските башибозуци. В пламъците на пожара изгарят и книгите на библиотеката.

            След края на войната, през 1879 г., младите учители Никола Гимиджийски и Калчо Хасъмски възобновяват неделните четения в старото оцеляло училище в църковния двор, възстановяват и библиотеката. В следващите години, за да не замре отново дейността й, усилия полагат Георги Смилов, Ганко Семерджиев, Никола Тахрилов.

След 1893 г., когато  се учредява се Народообразователно дружество „Наука”, започва нова ера за библиотеката. Дейността й е организирана чрез въвеждане на библиотечна документация и назначаване на първия щатен библиотекар – Калчо Гайдарски. Ръководството на Народообразователното дружество полага усилия за събиране на средства и закупуване на книги. Започнала от няколкото книги в дървения шкаф в училищната стая, за 10 години от съществуването си библиотеката събира фонд от 1053 тома. Годишно се получават около 30 вестника и толкова списания. Увеличава се и броят на читателите. В 1910 г. те са вече 530.

Троянци също не са безучастни към библиотеката. В публикуван на страниците на в. „Хемус” от 1927 г. списък на дарителите четем 53 имена на троянци. Общият брой на дарените от тях книги е 2696 тома. Специално внимание заслужава направеното от полк. Павел Стаев дарение - „Энциклопедический словарь” в  85 тома на стойност 600 лева. Учредени са и два дарителски фонда – „Д-р Спас Бояджиев” и „Балю П. Балевски”, всеки на стойност 5000 лв., за закупуване на специализирана литература.

Сменила много домове, през 1920 г. библиотеката се настанява в новопостроената с дарение от Петър К. Балевски читалищна сграда. В този период се въвежда десетичната система на Мелвил Дюи за класификация на книгите и форматното им систематично подреждане. В 1927 г. се ражда инициатива за създаване на детски отдел и се взема решение за набавяне на детски книги. Осъществяването на практика става през 1971 година.

Организирана по един съвременен за времето си начин, в следващите десетилетия библиотеката все по-трайно се налага като водещ културен институт в града. Днес библиотеката разполага с богат фонд, наброяващ повече от 121 хил. тома. Своите читатели посреща в три отдела за обслужване – „Заемна за възрастни”, „Читалня” и „Детски отдел”. Поддържа и богат фонд „Краезнание”.

Вече 18  години библиотеката е организатор на фестивала Дни на талантите и интересите. В него стотици деца на Троян демонстрират своите умения в проявите „Изобразително изкуство”, „Четене”, „Лично авторско творчество”, „Художествено слово”, „Вокално изпълнение”, „Инструментално изпълнение”, „Танци”, „Драматизация”. Съпътстващи са и няколко изложби – „Колекции и хоби”, „Домашни любимци” и кулинарна изложба. От три години в Детския отдел се организира Лятно четене – с тематични дни  с интересни презентации и дни за четене по личен избор на участниците.

След като преди няколко години библиотеката спечели проект по програма „Глобални библиотеки – България”, се превърна в модерен съвременен информационно-комуникационен център, задоволяващ все по-нарастващите търсения и интереси на своите читатели.

Друга основна читалищна дейност безспорно е театърът. Неговата история е почти толкова дълга, колкото на самото читалище. 1872 година в одаята на Димитър Папазов се вдига завесата от листник и представлението на „Многострадална Геновева” започва… От тогава, вече 148 години, театърът живее на читалищната сцена. Троянските театрали-самодейци се превъплъщават в ролите на стотици театрални постановки. Дълъг е техният списък – и на пиесите, и на участниците. Театърът в Троян дълго търси свой дом, сменя няколко сцени. Репертоарът също търпи промени – от сантиментални истории, през пиеси с героичен и революционен сюжет до такива с комедиен характер. Представят се пиеси от български автори – Васил Друмев, Добри Войников, Иван Вазов. Наред с тях се появяват и пиеси от чуждестранни драматурзи като Зудерман, Лесинг, Горки. Трябва да отбележим с гордост, че през 1911 г. театралната трупа представя пиесата  „Старият друм”, чийто автор е троянецът Асен Клисурски. През 30-те години на 20. век на троянска сцена са поставени четири пиеси, чийто автор е Димитър Гимиджийски. Това са драмите „Лято”, „Бунтовници”, „Бойка” и „Мостът над Мъртви брод”.

Започнала от изрисуваната от Тончо Думанов завеса с пегас и сократовският завет „Познай себе си!”, театралната дейност в Троян извървява дълъг път. Кръгът на актьорите-самодейци непрекъснато се разширява и попълва с нови имена. Мнозина от тях се изявяват почти на професионално ниво.

От 1954 до 1964 г. в Троян съществува единственият в страната държавен театър извън столицата – Троянският народен театър. Създаден е с решение на Околийския народен съвет. За директор е поканен Георги Апостолов, а първата постановка е „Боряна” от Йордан Йовков. За десетте години на своето съществуване театърът представя над 50 пиеси в повече от 2 000 представления в града и на турнета. Важно е да се отбележи, че за годините, в които съществува Троянският народен театър, любителската театрална трупа при читалището не преустановява своята дейност. Напротив, някои от постановките са на много високо, почти професионално ниво.

Повече от 90 години съществува Оперетен театър, за начало на който се приема представлението на „Двете пролетни царици” (1921). Оперетата се осъществява благодарение на хора и оркестъра на Музикално дружество „Гусла” и с участието на балетисти от Балетната студия. Често в оперетните представления вземат участие гостуващи от други театри артисти. Троянската публика посреща с възторг всяко ново представление. За нивото на оперетната дейност в читалището е показателен само един факт – оперетата „Волният вятър” (1952) за един сезон има 29 представления, три от които са изнесени в съседния Ловеч. Като оперетни артисти, хористи и музиканти в оркестъра се изявяват десетки талантливи троянци. В списъка на оперетните представления можем да изброим повече от 30 заглавия.

Освен традиционната театрална форма в читалището по различно време и за различни периоди са съществували кафе-театър, младежки театър, който сменя няколко наименования („Политически театър”, Студио „Съвременник”, „Експериментален театър”) и поставя модерни по форма и стилистика постановки, детско театрално студио, куклен театър… Всички те показват ентусиазма и таланта на троянци.

И така вече 148 години, запален от искрите на първите, огънят на театъра продължава да гори… Магията е жива и сега…

През 1953 г. към НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян по инициатива на Илия Готовски и Бонка Минева с помощта на Мичо Думанов и Ангел Ангелов от читалището е създадена Детска музикална школа, която и днес продължава своята дейност. През първата учебна година в Школата се преподават уроци по пиано, цигулка и акордеон от 9 преподаватели и се обучават 150 ученици. В годините интересът към школата расте и през 1985 г. броят на обучаваните достига 350. Днес 5 квалифицирани преподаватели дават в Школата музикална просвета на деца от града и района по пътя на индивидуалното обучение на следните инструменти: пиано, флейта, китара, акордеон.

През 80-те години на миналия век Детската музикална школа прераства в Обединена школа по изкуствата – за музика и балет, но за съжаление в този вид просъществува само 6 години, след което отново остава само музикална.

Детска музикална школа не се ограничава единствено в музикално образование на деца. Към Школата в годините се създават и утвърждават редица музикални формации – струнен оркестър (1954), акордеонен оркестър (1959), духов оркестър (1968), младежки духов оркестър с мажоретки (1981), трио „Мелодика” (1992).

През 1991 г. две ентусиазирани преподавателки в Детска музикална школа създават дует „Фантазия” – Мариета Куцарова (флейта) и Амория Маркова (пиано). Репертоарът включва разнообразна палитра от произведения – барокова, класическа музика, джаз, евъргрийни, филмова музика, произведения на съвременни български и чужди композитори. Дует „Фантазия” се изявява чрез самостоятелни концерти, музикални оформления на изложби, поетични вечери, коктейли и различни културни събития. За 30 години музикална дейност дуетът има издадени 3 компакт диска - „Музика в светлина” (2006), „Усещане” (2011) и „25” (2016).

Вокална студия „Усмивка“ е наследник на създадената от Атанаска Ненковска през 1975 г. вокална група „Пламъчета алени“ в тогавашното основно училище „Димитър Благоев“ (днес НУ „Св. Св. Кирил и Методий“). Групата преминава през няколко културни институции в града, за да се присъедини към Народно читалище „Наука – 1870 г.“ през 1985 година. За 20 години съставът на „Усмивка“ нараства, участниците са на различна възраст и това води до създаването на няколко формации - детска формация „Усмивка“, „Усмивка – тинейджъри“, вокална формация „ЕОС“. Всички те формират Вокална студия „Усмивка“. От децата на „Усмивка“ води началото си и детският църковен хор към храма „Св. Петка – Параскева“ в Троян.

Вокална студия „Усмивка“ има в репертоара си песни от различни жанрове – детски забавни песни, поп, джаз, обработени песни от българския фолклор. С „Усмивка“ през годините работят и известни български композитори като Андрей Дреников, Емил Струнджев, Светослав Лобошки, Валентин Пензов, Дора Драганова, Стефан Рибаров, Димитър Кърнолски, Борис Карадимчев, Юлиян Слабаков, Момчил Колев. Вокална студия „Усмивка“ участва в повече от 20 фестивали и конкурси за детска забавна песен. Има записи в Българско национално радио, изяви в Българска национална телевизия. Изявява се и в чужбина – в Полша, Русия, Украйна, Кипър, Турция, Франция. Има запис на две грамофонни плочи, аудио касета и три CD. И нещо интересно – в учебника по музика за 5. клас на издателство „Рива“(2006 г.) са включени две песни на Вокална студия „Усмивка“.

По повод на 30-годишния юбилей на „Усмивка“ Общински съвет – Троян удостоява състава със „Златна значка – Троян“. Участниците във Вокална студия „Усмивка“ за почти половинвековния извървян път са повече от 500. Някои от тях свързват живота си с музиката.

През 2006 г. в НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян се създава „Студия за популярни песни и фолклор”, която през 2008 г. прераства в Студия „Гласове” с художествен ръководител Мариета Жекова. Талантливите участници в студията се изявяват в различни музикални конкурси като „Хит минус 1”, „Гласът на България” (няколко сезона), „Пирин фолк”, „Бургас и морето”, „Големите надежди”, „България търси талант” и редица още. Навсякъде те печелят престижни награди и отличия. Възпитаници на студията свързват живота си с музиката и се изявяват в различни музикални формации и компании.

През  1993 г. маестро Иван Генков основава Дамски камерен хор при НЧ „Наука - 1870 г.“. Създаден като състав, който изпълнява обработен фолклор, през годините съставът оформя  богат и разнообразен стилово и жанрово  репертоар - народни и патриотични песни, евъргрийни, арии от опери, оперети и мюзикъли.  Хорът има много изяви и печели много награди от фестивали и надпявания. Член е на Сдружението на туристическите хорове в България и ежегодно се включва в националния фестивал „С песните на България”. Участва в тържествените литургии на църквата „Св. Параскева” в Троян. Дамският камерен хор участва в международни фестивали на сцените на Франция, Хърватия, Унгария, Чехия, Италия и Испания.

2008 година е рождена за Фолклорен ансамбъл „Траяна“. ФА „Траяна“ е най-голямата фолклорна формация в Община Троян, включваща детска школа за народни танци, вокална формация „Накит“, клуб за фитнес чрез народни танци „Ха, за здраве“ и представителен концертен състав. За краткото си съществуване ансамбълът участва в над 150 концерта в страната и чужбина, от които 11 самостоятелни. Чрез самодейците на ФА „Траяна“ богатството и красотата на нашия фолклор се показва по сцените на Франция, Италия, Чехия, Унгария, Словения, Сърбия, Гърция, Северна Македония и Турция.

Литературните творци на Троян също имат свое място в НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян. Събира ги Дружеството на троянските писатели, създадено на 21 февруари 1995 г. То е наследник на Литературен кабинет „Минко Николов”, основан от троянски писатели и интелектуалци през 1960 година. Дружеството на троянските писатели организира литературни четения, представяне на новоиздадени книги на свои членове, периодично издава алманах „Гласове от Балкана” с творби на членовете на дружеството. Негов председател е поетът Илия Ганчев.

            Преди две години към дружеството се присъедини Литературен клуб „Орфей”, създаден по-рано като младежка творческа формация към НУПИ „Проф. Венко Колев”. Клубът има собствено лого и девиз: „Литературата е гласът на душата”. Младите автори от клуба са издали вече първия си алманах „Гласът на душата” (2019), финансиран от Община Троян. Членовете на „Орфей” са носители на много награди от литературни конкурси.

През 2003 г. една талантлива троянка - Маргрет Креклешка, създава към читалището Школа по изобразително изкуство. В нея се обучават деца на възраст от 5 до 15 години. Работят с разнообразни материали и техники, за да се постигнат най-добри художествени изяви, съобразени с желанията и възможностите на всеки малък творец – водни бои, темпера, графика, флумастери, апликация, мозайки, моделиране. Малките творци непрекъснато участват в обявени конкурси както в страната, така и в чужбина, печелейки множество престижни награди.

Ежегодно е участието им в конкурса „Нарисувай ми слънце“, където винаги печелят награди и в повечето случаи и в трите категории - „Най-добър екип“, „Най-нестандартна техника“ и „Най-усмихнато слънце“.

Участници от школата печелят награди и от конкурса „С очите си видях бедата“ - традиционна превантивна инициатива на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР в партньорство с МОН, Национален дворец на децата и е под егидата на Секретариата на откритото частично споразумение за големите бедствия (EUR-OPA) към Съвета на Европа.

През 2013 г. рисунки на деца от школата са отпечатани на картички за разпространение в Европейския съюз.

Всяка пролет в края на творческата учебна година школата по изобразително изкуство подрежда впечатляваща изложба.

В динамичното време на 21 век НЧ „Наука – 1870 г.” – Троян спечели и реализира три проекта, финансирани от европейски програми: „Повишаване на енергийната ефективност”, „Ремонт и закупуване на оборудване и обзавеждане” и проект пред Агенцията за хора с увреждания за доставка и монтаж на подемник. С тяхната реализация читалището се превърна в модерен, съвременен, оборудван с осветителна и озвучителна техника от най-висок клас културен институт.

В него работи екип от 22 високо квалифицирани специалисти  - библиотекари, музикални и танцови педагози, административен и технически персонал.

С богатата си и разнообразна дейност вече 150 години Народно читалище „Наука – 1870 г.” – Троян остава онова „огнище на просвета и култура”, което с ентусиазъм създават първите, основоположниците. Няма съмнение, че и занапред то ще продължава своята плодотворна дейност, ще удовлетворява културните интереси на троянци, ще бъде все по-модерен културен център на общината.