ПЕТЪР ТАБАКОВ

Сред опълченците от Троянския край, наброяващи по последни проучвания 52-ма души, може би най-известен е Петър Табаков.

         Роден е през 1856 г. в Табашката махала в Троян. Останал още от малък без майка, той едновременно помага на баща си в табашкия занаят и посещава взаимното училище.

         През 1874 г. Петър Табаков заминава за Румъния. Установява се в Турно Мъгуреле. Става слуга в едно кафене, но заболява и се прибира в Троян. След по-малко от година се връща в Румъния – в град Борлат продава боза. И този път не се задържа дълго и отново се връща в Троян. Тук се сприятелява с Марко Иванов Марковски. От него научава, че е основан революционен комитет и трескаво се работи за всенародно въстание.

         През пролетта на 1876 г. Троянският революционен комитет е разкрит и повечето от членовете му са арестувани. Търси се и Марко Иванов Марковски – ушил знамето на комитета. Тогава Марко отива при приятеля си Петър Табаков и го склонява да избягат в Румъния. С помощта на коняри-кираджии от околните махали, през Никопол, двамата стъпват на румънска земя.

         Когато в Плоещ се събират хиляди български емигранти, за да се запишат доброволци в предстоящата война между Русия и Турция, Петър Табаков и Марко Иванов се записват в ІV дружина на Българското опълчение.

         Петър Табаков взема участие в боевете при Шипка и Шейново и срещу башибозуците при с. Тича. Изпълнявал е и продоволствени задачи. За участието си във войната и за проявената храброст е награден от руското командване с ордени и медали.

         След Освобождението и разделянето на  България на Княжество България и Източна Румелия Троян става митнически град, а на прохода Беклемето се създава пропускателен пункт. Петър Табаков става митнически стражар и, яхнал бял кон, постоянно снове от Балкана до Троян.

         Оженва се за една хубава мома от Кнежки лъг на име Неда. Раждат им се шест деца: 3 момичета и 3 момчета. От тях две по-късно стават учители.

         След Съединението на България и Сръбско-българската война (1885 г.) Петър Табаков става горски стражар в Троян и Тетевенско – служба, която много допада на волния и свободолюбив опълченец.

         Подмамен от многото троянци, емигрирали в Америка, Петър Табаков заминава за Канада. След две години, разочарован от гурбета, той се завръща в България и постъпва на старата си служба като горски стражар в Троян и Новоселския край – до пенсионирането си.

         Автентичен, не само художествен, но и словесен портрет за него ни е оставил Петър Хаджиев:

         „След Освобождението 1878 г. до смъртта си – 1945 г., дядо Петър Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър, представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакембарди, поддържани по тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можеше да се открие нещо интересно или нередно – в града и в хората.

         В по-голям празник дядо Петър се стъкмяваше в най-новите си опълченски дрехи и ботуши, туряше на глава големия си калпак, на който блестеше металическият кръст, победил полумесеца. Разбира се, най-отличителната декорация бяха ордените и медалите на гърдите му. Те респектираха всеки троянец и го караха, ако е интелигент, да свали шапка на дядо Петър, ако е занаятчия, най-учтиво да го поздрави. Същото правеха и възпитаните и прилежни ученици, като снемаха фуражките си и чинно го гледаха, докато отмине.”

         Петър Табаков умира на 22 март 1945 година. Погребан е в югозападния ъгъл на църковния двор. Малко паметниче отбелязва гроба му.