ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ СЕРЯКОВ (ГИЙО)

В джобното тефтерче на Христо Ботев са записани имената на осем четници от Троян и Троянския край. Един от тях е Георги Найденов Серяков.

Роден е в Троян около 1840 година. Първите уроци по родолюбие Георги получава от баща си  – Найден Серяков,  буден троянец, патриот, който обича Русия и вярва в нейната освободителна мисия.

През 1852 година, едва 12-годишен, Георги напуска Троян и се премества при брат си Дочо в Тулча, Румъния. По това време Тулча е мултиетнически град, в който живеят представители на 22 народности, но най-много са българите. Освен българска църква „Свети Георги”, мъжко и девическо български училища, в Тулча има българско читалище „Съгласие”, българско търговско дружество, женско дружество „Надежда”. Тук Георги престоява до 1856 година. Мечтае да учи в Русия, но за съжаление това си остава само мечта.

Първата му проява като революционер е като четник в малката чета на Васил Ганчев – Плевналията, която била сформирана в Турну Мъгуреле в 1867 година с цел да премине в България и да се присъедини към четата на Панайот Хитов. Румънското правителство обаче разбрало за намеренията на Васил Ганчев и осуетило преминаването му отвъд Дунава.

Когато през 1867 г. се сформира Втората българска легия на Г. С. Раковски, Георги заминава за Белград и се записва в нея. След разпускането й през 1868 г., се връща в Румъния, но не се задържа дълго. Заминава за Русия да служи като доброволец в руската армия. След няколко години отново се завръща в Румъния и се установява в град Бузау. Оженва се. Ражда му се син. Георги обаче продължава да поддържа връзки с много български емигранти-революционери.

Когато през героичната 1876 г. се сформира четата на Христо Ботев, Георги Серяков се записва веднага. Той е един от знаменосците на Христо Ботев. Донесъл е на „Радецки” собствено знаме, различно по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Никола Симов – Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. На 17 май 1876 г. Георги Серяков стъпва заедно с останалите 200 момчета на Козлодуйския бряг, целува родната земя и поема пътя към Врачанския балкан.

При сражението с черкези и башибозуци на 18 май 1876 г. е тежко ранен. Последните часове от живота му описва в своите спомени другият троянец в четата на Христо Ботев – Димитър Икономов-Димитриката:

         „… Ние се спряхме между канарите и горичката, която местност се нарича Милин камък, най-високият хълм от околността, обрасъл с разновидни клонести дървета… На това място се укрепихме с камънаци… Черкези и башибозуци се настаниха под нас. Захвана се неравен бой… Геройски отбивахме всяка атака. Никой не мръдна от мястото си. От многобройните куршуми дърветата около нас останаха без листа, корите им се обелиха, а камъните взеха да пущат прах. Виковете и охканията на ранените и умиращите цепеха въздуха и внасяха дълбока скръб в сърцата ни… Зад мен до един голям камък лежеше с вирнати крака Георги Найденов Серяков. Той бе ударен в бедрото на десния крак и костта му се строшила. С жален глас ме молеше: „Убийте ме, свато, да не падна жив в ръцете на зверовете, които ще ме измъчват!” Сърце не дава да се убие човек. Дадох му нужната медицинска помощ.

         Когато вече се стъмни, всички останали живи четници след голямото сражение са събрахме зад канарата. На тежко ранените оставихме оръжие и боеприпаси да се бранят. Мъчно и тежко ни беше, когато се разделяхме с тия мъченици…Всички плачехме.”

На 19 май 1876 г. турската потеря ги напада. Останалите още живи се сражават до последен дъх. Георги е обезглавен от турците, които разнасят главата му, набита на кол, във Враца и околните села.

         Гробът му и до днес не е намерен. Останала е само песента:

„Пуста остала таз Влашка,

чи кой утиди, ни доди.

Отиди Гию Найденов,

отиди Гию, ни дойди.

Чи там се пари печелят,

за два месеца хиляда.”

                   Троянска народна песен

 (Власи Илиев. „Град Троян”, с. 68)