След като завършва класното училище в Троян, през 1879 г. Пенчо Икономов постъпва в Петро-Павловската семинария край В. Търново. Като ученик в последния курс организира доброволческа ученическа чета за защита на обявеното на 6 септември 1885 г. Съединение на Северна и Южна България. След съкратено военно обучение учениците-доброволци заминават за фронта, откъдето се завръщат на 16 декември същата година, за да продължат образованието си.
Пенчо Икономов завършва семинарията с отличие през 1886 г., но не става свещеник, а се отдава на учителската професия. На 1 септември 1886 г. постъпва в класното училище в Троян и става директор – длъжност, на която остава две години. След това учителства в Севлиево, Станимака (Асеновград), Стара Загора, Шумен и Разград. После се установява в Никопол и като директор на училището там се пенсионира след 36 години непрекъсната учителска дейност.
Прозрял голямото значение на читалищата за самообразованието на народа, навсякъде, където е учител, Пенчо Икономов дейно се включва в читалищната дейност. В Никопол дълги години е председател на читалището. „В 1889 г. за председател на читалището е избран Пенчо Икономов – учител, човек просветен и безупречен, обичащ читалищната дейност. Той успява да разгърне широка културно-просветна дейност и да превърне читалището в храм на науката и знанието” – пише никополският вестник „Трудов фронт” в статията „Никополско читалище” в бр. 6 от 1971 година.
Пенчо Икономов е автор на книгата „Материали за Ботевата чета”, която излиза от печат през 1901 година. Претърпява и второ издание, а през 1966 г. е преиздадена и от Музея в Троян.
Пенчо Икономов е написал и „Ученическият легион през 1885 година” – спомени, които са отпечатани в 16 броя на вестник „Северно ехо” (Плевен) през 1934-1935 година.
Умира на 80-годишна възраст на 11 януари 1940 г. в Никопол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар