Така започва статията „Писатели от Троян”, поместена в юбилейния сборник „Град Троян”, издаден през 1968 година. Неин автор е Минко Николов – една от видните, но позабравени напоследък личности на Троян.
Кой е всъщност той?
Минко Николов е литературен критик и литературен историк –необикновена личност с висока култура, богата ерудиция, с нежна и поетична душевност. Минко Николов е роден на 02.04.1929 г. в семейството на Невена и Никола Николови – гимназиални учители по литература. За тях преподаването на литература е повече от професия – то е съдба и смисъл на живота им. Израсъл в такава атмосфера, заобиколен от много книги, Минко Николов от ранно детство се влюбва в тях и в литературата. Чете много, упорито, по план. Още в ученическите си години познава творчеството на повечето български писатели-класици и немалък брой световни автори.
Затова е повече от естествено след завършването на Троянската гимназия (1948) да запише българска филология в Софийския университет. Скромен, взискателен към себе си и в същото време – нежен и чувствителен, задълбочен и внимателен към хората, и в университета Минко Николов се ползва с авторитет и уважение сред състудентите си. Още в тези години той проявява своя талант в литературната критика. Рефератите, които изнася, се посрещат с интерес и одобрение както от студентите в университета, така и от неговите преподаватели.
Минко Николов се дипломира през 1951 г. и само 3 години по-късно защитава дисертация върху творчеството на Хр. Смирненски, която става основа за написването и на първата му книга – „Христо Смирненски. Литературно-критичен очерк” (1958).
През 1955 г. Минко Николов започва работа в редакцията на в. „Литературен фронт”, но за твърде кратко време, защото още на следващата година заминава за Германия, където в продължение на две години и половина изнася лекции по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин. Наред с това той обогатява познанията си по чуждите литератури. Запознава се с творчеството на Джойс и Пруст, Кафка и Албер Камю, Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, Томас Ман… Особено го впечатлява Бертолд Брехт. Върху неговото творчество през 1963 г. написва „Брехт. Литературен портрет”.
Минко Николов е от малцината български литературни критици, които изследват чужди автори, изключвайки руските писатели
След завръщането си в България през 1958 г. започва работа в издателство „Български писател”. От 1959 г. е научен сътрудник, а от 1962 г. – старши научен сътрудник в Института за литература на БАН. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на голям брой вестници и списания – Литературен фронт”, „Народна култура”, „Литературни новини”, „Пулс”, „Септември” „Пламък”, „Литературна мисъл”, „Родна реч”…
За съжаление отреденият му жизнен път се оказва твърде кратък – само 37 години. В новогодишната нощ на 1966-та, на 31 декември сам слага край на живота си…
Сред своето поколение от все талантливи литературни критици Минко Николов се откроява със свой самобитен профил. Трудно е да се прецени в коя област е по-добър – като литературен критик или като литературен историк. Безспорно е едно – в своя кратък живот той дава на нашата литература повече, отколкото позволява възрастта – 7 книги и повече от 120 статии, портрети и рецензии.
За нас е гордост, че Минко Николов е роден в Троян, в Троян преминава неговото детство, неговата младост, от Троян той надниква в пъстротата на живота и дълбините на литературните ценности.
След смъртта му създаденият през 1959 г. литературен кръжок към читалище „Наука” е наименуван на негово име.
През 1979 г. по повод на 50-годишнината от рождението на Минко Николов в родната му къща е открит клуб на литературния кръжок, а на фасадата на сградата – барелеф на Минко Николов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар