ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВСЕЛЕНА НА ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

Жизненият път на Петър Хаджиев – художник, историк-изследовател и краевед-етнограф започва на 11 юли 1905 г. в с. Орешак.

Може би близостта на Троянския манастир и безценните стенописи  на Зографа Захарий рано събуждат у него интерес към рисуването. Но безспорно Петър Хаджиев притежава и огромен талант. Затова през 1929 г. завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров.

От 1931 г. в продължение на 30 години се посвещава на учителската професия. Преподава рисуване, ръчен труд и стенография последователно в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак. От 1936 г. се установява в Троян.

„Да преподаваш наука, където има да откриваш известни данни и истини, и да преподаваш изкуство, където ще боравиш с божественото в душата на ученика, не е все едно – не е все една и съща работата. Художественото възпитание се постига най-целесъобразно чрез подходяща културна среда, повишен художествен усет и интерес у възрастните, художествени паметници, музеи – където се съхраняват всички културни ценности от миналото и настоящето на даден народ, и художествените изложби,  в които могат да се видят не само постиженията на отделния художник, но и тия на група художници.”

                                                        П. Хаджиев

„За учителят-художник”,

в. „Хемус”, 1939.

         До тези прозрения, споделени в статията „За учителят-художник” във в. „Хемус” през 1939 г., Петър Хаджиев стига след по-малко от 10 години учителстване. Те се превръщат в смисъл на живота му.

Своя творчески талант Петър Хаджиев не ограничава единствено в преподавателската си работа. Като художник той твори (слайд 5) пейзажи, композиции, портрети, натюрморт. Използва различни техники – акварел, масло, туш.

В картините му са планините, старите къщи на родния край, исторически епизоди от Освободителната война, портрети (слайд 7) на възрожденци, Ботеви четници, опълченци, майстори на художествени занаяти.

ПЕЙЗАЖИТЕ

В пейзажите му са снежните върхове на Балкана, зелените гори, тучните ливади като неизменно присъства някакъв акцент – стара къща, мост, воденица.

            „Когато изобразява планината, когато рисува някоя полусрутена воденица или някоя стара селска къща, когато ни представя изгледи от града  или ливади и баири, навред, във всичките пейзажи на художника се чувства една мекота, отговаряща на духовния строй на автора, без да изпада в сантименталност.” – Димитър Гимиджийски, в. „Хемус”, 1941 г.

Планината в платната на Петър Хаджиев присъства със своята масивност и приказност – два съществени и характерни белега, които не са убягнали от наблюдателното око на художника. Снежните върхове в картините са предадени с багрови оттенъци, с примамваща далечина и със солидност. А в предните планове се чувства меката линия на предпланините и тяхното разнообразие от гори и ливади, с разпръснати в тях дървета.

         Горите в пейзажите на Хаджиев обикновено са масирани и когато са на преден план, малко тегнат в картините, но този недостатък, който изглежда и маниер на художника, се изкупува с поезията и искреността във всички пейзажи.

         Водата, за разлика от много художници, Хаджиев се стреми да даде винаги в движение, което е най-трудно, защото водата в движението най-бърже мени оттенъците си и изисква продължително проучване. В това отношение художникът е постигнал завиден успех.

         Със своята пасторалност ни покоряват пейзажите със стари къщи от Троянския край. В много от платната си художникът изобразява човешки фигури в тяхното ежедневие – „На чешмата” – „Майка с детенце” – „Жетва в Балкана” – „Жетварки” –  „Сливобер”.

         ИСТОРИЯТА И ХОРАТА В НЕЯ

Петър Хаджиев е и забележителен изследовател на историческото минало на Троянския край. Той е вторият троянец, след Власи Илиев, който посвещава целия си живот на проучването на местните исторически събития. Изследванията му са основа за създаването на голям брой документално издържани рисунки, графики, акварели и маслени платна, които илюстрират важни исторически събития.

7 АВГУСТ 1677

Датата 7 август 1877 г. е паметна за нашия град. Събитията от този ден оживяват върху платното на Петър Хаджиев, за да достигнат до нас с една невероятна емоционалност. Малкото въоръжени троянци запазват пътищата към Троян, но не успяват да спрат връхлитащите  башибозуци и те влизат в града. Населението се разбягва. Грабежите продължават цели три дни. След това запалват града. Пламъците на пожара се виждали нощно време на 15 км от Троян. В тях изгаря целият град. Остават незасегнати само турският конак, старото училище в църковния двор и малко къщи по краищата.

„Донасянето на главите на Георги Търнев и Стефан Почеков в Троянския конак” е творба, която пресъздава момент от зверствата на поробителя. През метежната 1876 г. главите на двамата „пристигнали” набучени на пръти и „водени” от зурли и тъпани…

Със сигурност находчивите превъплъщения на Апостола, укривайки се от турските власти, са вдъхновили художника за творбата му  „Левски решетар”.

Безспорно най-голям е броят на картините, които отразяват моменти от Руско-турската освободителна война и в частност превземането на Троянския проход от руските войски.

Платното „Превземане на Троянския проход” увековечава битката, продължила 5 денонощия при неимоверно тежки условия – силен студ (- 27 градуса), виелица, мъгла и дълбок сняг, и завършила с победа.

Сложната, многофигурна композиция, изобразяваща превземането на турските укрепления на Курт Хисар от отряда на ген. Карцов прави особено впечатление. Изпълнена в маниера, характерен за руските художници, рисували Освободителната война, картината показва както героизма на руските войници, така и умението на художника да се справи със сложни и трудни рисунъчни и композиционни проблеми, присъщи на многофигурната динамична композиция.

 „Посрещането на ген. Карцов в Троян” пресъздава със средствата на изобразителното изкуство радостта и възторга на населението на града след успешното превземане на прохода.

Сам Карцов разказва за това в своите спомени „Из прошлого”: „Когато стигнах в Троян към 8 ч. вечерта, там вече се беше стекло населението на планинските махали, от манастира и околните села, за да ме посрещне и да се убеди в действителната победа. Изображенията на тази среща и на някои от епизодите през тези дни се появиха сетне на страниците на илюстрованите списания. Но изобразявайки външния вид на събитията, тези картини не можеха да предадат тяхното вътрешно съдържание и чувства, изпитани от участниците в събитията – радостните сълзи на жените и децата, ентусиазма и възторга на техните мъже и бащи, които падаха на колене, кръстеха се при нашето приближаване и целуваха ръцете и дрехите не само на офицерите, но и на казаците от моята свита.”

Безценната помощ на местното население, оказана на руските воини при превземането на прохода Петър Хаджиев изобразява в творбата „И българите помагат при превземане на Троянския проход”.

На подвига на Христо Исикийски и на смелата, граничеща с безразсъдство постъпка на сестра му Стана Петър Хаджиев посвещава две творби – „Станка Исикийска отива за брат си” и „Сестрата на Христо Исикийски”.

Троянецът Христо Исикийски остава в паметта на поколенията със самоотвержената помощ, която оказва на руските войски при преминаването на Троянския проход. Смелият водач намира смъртта си след успешното превземане на прохода от турски куршум, изстрелян из засада. Тялото му е свалено в с. Текия от южната страна на Балкана. Между близки и роднини, дори сред троянските младежи, не се намерил човек, който да тръгне в суровите зимни условия, за да прибере тялото му. Тогава сестра му Стана през нощта оседлава един кон и тръгва сама.

С големи усилия пристига вечерта в с. Текия. На другия ден с помощта на руските войници Стана натоварва на коня трупа на убития си брат, а за равновесие от другата страна на самара превързва едно дърво (цепеница). С благодарност се сбогува с войниците и потегля обратно – сама през Балкана, в лютата зима, през преспи и виелици… Късно през нощта пристига в Троян… Смелият й подвиг развълнувал силно тогавашната троянска младеж. За тази чутовна случка била съчинена дори песен.

        

ПОРТРЕТИТЕ НА ПЕТЪР ХАДЖИЕВ

Освен исторически сцени, Петър Хаджиев рисува и невероятни портрети на местни забележителни личности и с основание може да се твърди, че той постига забележителни успехи като портретист. Той успява да постигне не само външна прилика на образите, но и да навлезе в техния духовен свят.

Той е първият троянски художник, който разработва голяма поредица портрети на личности от националната и местната история, на герои – участници в революционните борби против османското иго Кольо Пачников, ген. Павел Стаев, Тодор Мутевски.

Майсторството на Петър Хаджиев като портретист особено изпъква в портретът на Минко Марковски, изпълнен с точен рисунък и фина моделировка на формите на лицето. Вгледайте се в живо нарисуваните очи и одухотвореното лице. Те разкриват богатата душевност на този буден, умен и културен троянец.

Сред поредицата портрети са образите на опълченците Васил Стефанов, Иван Хасъмски, Петър Табаков.

Безспорно сред тях се откроява „Опълченецът Петър Табаков” – портрет на един забележителен троянец – опълченец, взел участие в  боевете на Шипка, Шейново и при с. Тича. Награден  с ордени и медали за храброст.

„След Освобождението 1878 г. до смъртта си дядо Петър Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър, представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакембарди, поддържани по тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можешe да се открие нещо интересно или нередно в града и в хората.” Такъв е словесният портрет, който ни е оставил сам художникът Петър Хаджиев.

Място сред портретите, дело на Хаджиев, намира и баба Дона Милина – смела патриотка и укривателка на Апостола Левски, литературният критик Минко Николов, социологът Иван Хаджийски и редица други.

Много емоция и чувства излъчват една друга група портрети, рисувани от Петър Хаджиев – портрети на безименни хора. Искам да ви ги покажа – „Волният овчар”, „Майка с детенце”, „Мома с червена забрадка”, „Селянка”, „Мома”, „Момиче”, „Момиче с плитки”…

А колко мъка и безнадеждност излъчват платната „Сами” и „Празната паница”…

В цялата поредица намират място и „Автопортрет” и портрет на майка му.

ЗАНАЯТИ И МАЙСТОРИ

Хаджиев е първият троянски художник, който оценява забележителните естетически качества на народните художествени занаяти.

На тях и майсторите посвещава не само своите изследвания, но и немалко художествени творби. От цялата палитра на занаятите, които практикува населението на Троянския край Петър Хаджиев  най-подробно изследва грънчарството. За него през 1954 г. издава академично издържан труд „ Грънчарството в Троянско. Принос към проучването му в града Троян и околните села”. Текстът се придружава от 38 черно-бели и 8 цветни графики-приложения, дело на Петър Хаджиев.

На грънчарството са посветени и най-голям брой от картините, изобразяващи занаятите и майсторите – „В грънчарската работилница”, „Грънчарски цех”, „Изпит за калфа”, „Грънчарска йерархия”, „Грънчар”.

Сред тях достойно място е намерил и протомайстор Спиридон – патрон-покровител на грънчари, обущари, тенекеджии и тухлари.

Петър Хаджиев урежда 6 самостоятелни изложби. За една от първите намираме отзив, написан от Димитър Гимиджийски във в. „Хемус” от 1941 г.:

 „Художникът Петър Хаджиев излага в една от стаите на общежитието при прогимназията свои картини, угледно подредени и поставени при една приветлива обстановка.”

След като анализира детайлно изложените 45 творби, Димитър Гимиджийски заключава:

„Общо за изложбата трябва да се отбележи сериозното отношение на художника към своите трудове, искреност и липса на каквито и да било фокуси и акробатики, каквито често се срещат у бездарни художници. Картините лъхат с една сърдечност и непреднамереност, в тях художникът е вложил много усет към красотата и, без особена претенциозност, с една скромност, присъща на даровитите, е изобразил вярно и поетично онова, което неговото наблюдателно око е видяло.”

В изкуството Петър Хаджиев остава като творец, който търси и изхожда от вечното, непреходното, това, което човечеството е утвърдило като трайни художествени ценности.

ИСТОРИЦИТЕ НА ТРОЯН

         Троян е град на повече от шест столетия. Възниква в края на ХІV и началото на ХV век край древния римски път Виа Траяна, свързващ Мизия с Тракия и Беломорието. Оскъдни са археологическите находки, а още по-малочислени са писмените свидетелства за него в далечното минало.

За първи път Троян като селище са появява върху картата на френския картограф Никола Сансон в 1648 г. с името Траянак.¹ На същото място с кръгче и кула селището е обозначено и върху картата на италианеца Джакомо Кантели да Виньола през 1689 година.² Това са и първите писмени свидетелства за нашия град.

В годините на османското нашествие към северните склонове на Балкана, където е разположен Троян, се преселват бежанци от Тракия, Родопската област, Дунавската равнина, дори чак от югозападните райони на Балканския полуостров. Тези преселници заедно с местното планинско население формират облика на селището, което в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век е вече селище с бързо развиващи се занаяти. Статут на град Троян получава в 1868 година.

До 30-те години на ХХ век, за разлика от съседните Севлиево, Габрово, Ловеч, Троян няма писана история. Пръв с това дело се залавя учителят Власи Илиев Лингорски.

Той е роден през 1866 г. в Троян. Образование получава при известните за онова време учители – Илия Белковски в Троян и Атанас Узунов в Ловеч. През 1893 г. завършва Ломското педагогическо училище и посвещава на учителската професия целия си живот.

Ако през Възраждането училището, църквата и читалището са трите опорни точки на българщината и пробудата, в живота на Даскал Власи, както го наричат троянци, има две опорни точки – училището и читалището. Власи Илиев е един от основателите и най-дейни членове на Народообразователното дружество „Наука” – предшественик на днешното читалище в Троян.

Изключително деен общественик, той е един от инициаторите за построяването на Марковския мост в града през 1899 г. – една от забележителностите на Троян и в онова време първата стъпка на троянци към по-висока строителна култура.

Власи Илиев е сред инициаторите за прокарване на „модерния водопровод”, сред учредителите на Учителското дружество (1895), сред делегатите на Учредителния учителски конгрес, сред инициаторите да се отвори пазар в Троян, да се построи железопътна линия, да се електрифицира градът. През 1924 г. по предложение на Власи Илиев се поставя началото на читалищна музейна сбирка.

Още през 1891 г. той пръв от троянци откликва на призива на проф. Иван Шишманов за проучване, събиране и съхраняване на националното фолклорно богатство и предоставя за публикуване в сборника „Народни умотворения” фолклорни материали от Троян. Интересът му към фолклора е постоянен и траен, съпътства го през целия му живот. Събрал е повече от 2 000 народни пословици и поговорки, фонетически записани, и много народни песни, които предоставя на Българското народонаучно дружество.³

Дело на неговия живот обаче са двете книжки, които издава последователно в 1933 г. и 1934 г. – „Град Троян през 19-и век. Исторични материали” и „Град Троян. Исторични материали. Част ІІ След Освобождението (1878 г.) до нашите дни (19 май 1934 г.)”.

В тях Власи Илиев събира парченце по парченце троянската история. Когато се нагърбва с тази задача, е вече 60-годишен. Въпреки това не се уморява да дири столетници, да обикаля махали и селца, да се рови из домашни архиви, прашни документи, да търси приписки и податки по полетата на старопечатни книги. Събира оскъдните останки на една история, преживяла три кърджалийски нападения и един башибозушки пожар, от който в града оцелява само една сграда (турския конак) и зидовете на църквата.⁴

Първата част на книгата – „Град Троян през 19-и век. Исторични материали”, е отпечатана през 1933 г. в София от печатница „Култура” с помощта на Троянската културна дружба в София. Върху 70 страници Власи Илиев събира и подрежда оскъдните сведения от най-старата история на Троян – заселването, кърджалийските нападения, чумавото време, поминъка и занаятите, старата носия, черковния въпрос, освободителните движения, сведения за някои родове и чорбаджии, биографии на троянци.

Втората част Власи Илиев издава изцяло със собствени средства през следващата 1934 г. и отпечатва в печатница „Гутенберг” – Троян. Книгата обхваща историята на Троян след Освобождението 1878 г. до 19 май 1934 година. Обемът този път е по-голям – 152 страници. В книгата Власи Илиев публикува информация относно географското положение и климата, населението, икономическото положение на Троян (индустрия, скотовъдство, овощарство), кредитните институти, водния синдикат „Троян”, политическите борби, просветата, здравеопазването и културата на града Троян. Много ценни са направените от него „Списък на народните представители от Троянска околия”, списък на кметовете и учителския персонал след Освобождението, на почетните членове на Народообразователно дружество „Наука”, на загиналите троянци във войните от 1912 г. до 1918 година. И в тази част авторът помества биографии на известни троянци. И в двете части  публикува ценни снимки.

Неговата дъщеря – Ангелина Попска, в своите „Спомени за моя баща” разказва един интересен факт, на който Власи Илиев попада в процеса на своята работа: „При изследване на рода Папазовци той се натъква на хроника, написана на белите полета на една библия от някой потомък на рода. От родовата хроника намира сведения, че родът Папазовци произхожда от Банско, че родът е разпръснат поради едно семейно събитие: турчин искал да изнасили тяхна дъщеря. Тримата й братя убиват насилника. Това убийство ги принудило да избягат от Банско. Единият – Стойко, отишъл в Северна България, другият – Вълчо, – в Южна, а третият – Пенчо, – в Хилендар и се покалугерил с името Паисий. Баща ми се досеща, че тоя Пенчо от Папазовци, прекръстен на Паисий, е Паисий Хилендарски, написал „История славяноболгарская”…

Той пръв посочва Банско за родно място на Паисий. Поради това банскалии го поканиха официално на тържество-годишнина от написването на „История славяноболгарская”.⁵

И днес всяка „разходка” из историята на Троян започва от двете книжки на Власи Илиев, които нашият музей събра в едно книжно тяло и с помощта на спомоществовател преиздаде през 2006 година.

И още един интересен факт.

Мотото на целия съзнателен живот на Власи Илиев е: „Обществото ни е създало, трябва да му се отплатим.” За да го изпълни докрай, той дарява собствената си къща в центъра на града за дневен детски дом на женското дружество „Самосъзнание”. Интересно е да се знае, че преди да дари къщата си, неговите наследници получават едно циркулярно писмо със заглавие „Гръм от ясно небе”. В него той пише, че е изпълнил бащиния си дълг към тях, на всички е помогнал да уредят живота си, всички си имат жилища, сега изпълнява дълга си към обществото като дарява къщата и дворното място за дневен детски дом.

Като учител, просветител, читалищен и обществен деятел, Власи Илиев работи с възрожденски идеализъм до края на живота си през 1947 година.

Другият историк на Троян е Никола Гимиджийски. Роден е на 28 октомври 1856 г. в Троян. И той като Власи Илиев започва работа като учител, но по-късно става чиновник. За кратко е секретар на прокурора в Севлиево, а след това става управител на митницата в Троян – длъжност, която заема до нейното закриване след Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 година. След края на Сръбско-българската война за кратко е управител на митницата в Чепеларе, но се завръща в Троян и заема длъжността контрольор при ковчежничеството. На тази служба остава до 1894 г., когато е уволнен от министъра на финансите Гешев.

През своя живот Гимиджийски развива изключително активна обществена дейност. Член е на църковно-училищното настоятелство (1901, 1902, 1919, 1930), дългогодишен общински съветник, читалищен деец, член на Комитета при сиропиталище „Петър Кинов Балевски”, председател на Кооперативна банка, един от  основателите на Троянската популярна банка през 1914 г. и пръв председател на управителния й съвет.

Никола Гимиджийски е активен член на Демократическата партия, приятел и сподвижник на Петко Каравелов. Гимиджийски е делегат от Троян на конгресите на Демократическата партия през 1903, 1904 и 1906 година. И на трите конгреса е избиран за член на ръководството на партията.

Никола Гимиджийски е народен представител в X, XI, XII и XIV ОНС. В XIV ОНС, където Демократическата партия има мнозинство, Никола Гимиджийски е подпредседател на Народното събрание. За работата си през този мандат троянските народни представители Никола Гимиджийски и Илия Ц. Марковски дават пред своите избиратели писмен отчет с обем 40 страници, отпечатан през 1911 г. в Севлиево.

Гимиджийски продължава да се занимава с политика до преврата на 9 юни 1923 година. След разцеплението на Демократическата партия и основаването на Демократическия сговор с писма лично до Малинов и Ляпчев се отказва от политическа дейност.

За активната му и ползотворна работа като общински съветник през 1926 г. Никола Гимиджийски е провъзгласен за почетен гражданин на Троян. Заедно със съпругата му са обявени и за благодетелни членове на читалището – той за предания си 10-годишен труд в полза на читалището, а съпругата му – за направено дарение в размер на 300 лева.⁶

Никола Гимиджийски умира внезапно на 27 февруари 1932 г. без да успее да довърши започнатия труд – мемоарните записки „Автобиография и спомени”, ценен извор за историята на Троян в края на ХІХ и началото на ХХ век. След повече от 30 години неговият син – Димитър Гимиджийски, преписва на пишеща машина ръкописа на своя баща. Екземпляр от него предава в нашия музей. В този вид мемоарите се пазят до 2009 г., когато успяхме да ги издадем в книга.

Обемът й не е голям – малко повече от 100 страници. Преплитайки умело събитията от своя живот с обществените събития в живота на Троян, Никола Гимисжийски ни дава ценен източник за историята на учебното дело в Троян, за политическия и обществен живот в града.

Като член на Демократическата партия Гимиджийски активно се занимава с политическа дейност и неговите спомени в това отношение са безценен източник на информация за политическите борби в Троян в края на ХІХ и началото на ХХ век, за провежданите избори за общински съветници и народни представители.

През 1940 г. учител по география в Троянската гимназия е младият, 27-годишен, Игнат Пенков. Той пребивава в града само една година, но успява да напише ценно и до днес изследване за Троян.

Игнат Пенков е роден на 23 февруари 1913 г. в Плевен. След гимназията в Плевен, през 1936 г. завършва Софийския университет, специалност „География”. В периода 1937 – 1940 година учителства в Казичене, Троян и София.

От 1941 г. до 1943 г. специализира при проф. Хуго Хасингер във Виена. Игнат Пенков подготвя два доктората. Първият е студията му „Културен ландшафт“, която е истинска еманация на антропогеографията и то с оглед условията в нашата страна. Втората докторска дисертация – написана на немски език и непреведена и непубликувана на български език, разкрива ролята и значението на долината на р. Струма за географското приобщаване на Беломорието и на Егейска Македония със сърцевината на българските земи.

След завръщането си в България преподавателите му в Софийския университет проф. Иван Батаклиев и доц. Гунчо Гунчев го привличат за асистент в катедрата. През 1948 г. Игнат Пенков става неин ръководител и до 1979 г. дава знания на 2 500 учители по география и 10 аспиранти от България, Унгария, Германия, Ирак.

         Доцент Игнат Пенков заедно с доц. Живко Гълъбов съставят първите учебни планове за специалността „География”, възстановяват Българското географско дружество (БГД), редактират научнопопулярните списания по география, Годишника на СУ – книга „География”, Известията на БГД, съставят първите учебници по икономическа и по физическа география на България.

         Проф. д-р Игнат Пенков публикува 620 научни труда, издадени от 28 издателства.

„Град Троян. Поселищно-стопански черти” е писана през 1940 г., както вече отбелязах, когато Игнат Пенков е учител в гимназията в Троян. Въпреки младостта на автора, книгата е един професионално, компетентно, добросъвестно и с много любов написан труд. Монографията показва Троян в неговите географски, стопански и човешки измерения.  Обемът й е 68 страници, с резюме на немски език.

В началото на книгата е поместена информация за местоположението на град Троян, за релефа, за геоморфоложката структура на района, за климата. Следват сведения за възникването и името на града, вида, типа и физиономията на селището. Игнат Пенков отбелязва, че „долинното, попътнопроходно положение на гр. Троян определя и попътната му форма. Той е един от най-дългите градове в България (около 5 км).” ⁷ – тогава, а сега – повече от 14 км.

Пръв и единствен Игнат Пенков прави изследване на родовете в Троян – „Родова анкета на населението”. За нейното изготвяне през лятото на 1940 г. той посещава всичките 958 къщи в града и събира необходимите му сведения. Анкетата обхваща 324 рода със сведения за техния произход и разселвания. Игнат Пенков дава ценни сведения и за населението на града с оглед на поминъка му. Става ясно, че най-много са работниците във фабриките – 119, следвани от чиновниците – 94, кожухаро-калпакчии – 77, 61 търговци, 35 шивачи, 31 кръчмари,  32 учители и т. н. „Явно е, че със земеделие и животновъдство се занимават само 3% (26 земеделци и 6 овчари) от жителите на Троян и със занаятчийство около 53%. Последната цифра красноречиво говори в полза на най-занаятчийския град в България – Троян” – обобщава авторът.⁸

В главата „Имена на местности в землището на гр. Троян” Игнат Пенков за пръв път⁹ изброява 327 имена като посочва с какви стопански култури са заети отделните местности, без да тълкува значението на имената им. Сведенията събира „чрез разпитване на стари троянци, книгите за имотите в общината и от личните обиколки и разговори с вардияните на имотите.”¹⁰

В своя труд Игнат Пенков разглежда стопанското развитие на града – занаятчийство, земеделие, животновъдство, индустрия, пътища и съобщения, стопанските връзки на Троян. Прави впечатление високото  ниво на стопанското развитие на Троян. Според данните от 1934 г. градът наброява 4 297 души. В същото време Игнат Пенков посочва, че в Троян има през 1940 г. 4 индустриални предприятия – текстилна фабрика „Петър Кинов Балевски”, фабрика за цигли, пресовани тухли и глинени тръби „Атлант”, обущарска фабрика на Никола Ив. Цонковски и фабрика за шперплат на Кооперативно дружество за производство и износ „Копроиз”. Наред с тях в града съществуват още 2 железарски работилници, три по-малки фабрики – за щайги и амбалаж, за обущарски калъпи, за бурета, и една работилница за месопреработване на Илия Цв. Таслаков, която снабдява с колбаси не само Троян, но и Ловеч, Плевен, София и др.¹¹

Освен черно-бели снимки, Игнат Пенков отпечатва в книгата „Морфоложка карта на Троян и околностите му” в мащаб 1:200 000 и ”Карта на селищата и пътищата в Троянско” в същия мащаб – и двете изработени от автора.

Значимостта на неговия труд Димитър Гимиджийски¹² оценява още в годината на издаването на книгата. В бр. 281 на в. „Хемус” от 1 май 1941 г. намираме следната информация: „Троянската популярна банка е издала труда на г. Игнат Пенков, който за нас, троянци, е особено ценен като обективно научно изследване… Заслугата на автора не само към науката, но и към нашия град с написването на тази книга, трябва да се признае от всички. Трудът му извиква удивление и с факта, че г. Пенков е могъл само в продължение на една година, през която беше учител в нашата гимназия, да събере много материали и данни за нашия град и да ни ги поднесе систематизирани в една научна книга.”

По-различен поглед за Троян и троянци предлага книгата на Минко Шейтанов „Страници от миналото”. Авторът е роден на 27 декември 1891 г. в Троян. Произхожда от големия род Шейтанови. Единият му дядо е бил кираджия и е стопанисвал хан, в който е отсядал Апостолът Левски при посещенията си в Троян. Другият му дядо е известният възрожденски иконописец Пенчо х. Найденов, чиито стенописи и икони са съхранени не само в Троян, Троянския манастир и църквите на околните села, но и в Плевенско, Врачанско, та чак – в Одринско.

Минко Шейтанов завършва висш педагогически курс в Русе и става учител в Троянската гимназия.

„Страници от миналото” е мемоарна летопис на семейството на автора. В нея намираме не толкова факти от историята на Троян, колкото се запознаваме с бита, нравите и обичаите на троянеца от началото на 20. век. Минко Шейтанов описва троянският дом, бита на троянеца в делник, грижите за децата и семейството, празнуването на Коледа. Особено внимание отделя на въпросите около момичетата в семейството, тяхното възпитание и задомяване.

В главата „За чеиза” подробно изброява какво е съдържанието на чеиза на троянската мома в онова време: козяк и халище, няколко вида черги, сукмани 7-8 броя, минтани, антерии, елеци, цедила, цедилници, тъкани престилки, вълнени пелени за новородени, тъкани възглавници, кърпи и месали, мъжки и женски ризи по 15-20 броя, вълнени чорапи, даровни ризи и пешкири.

Много ценна информация се съдържа в главата „Сватбата на кака Цона”. На 17 страници в иначе неголямата книга – обемът е 118 страници, Шейтанов проследява стъпка по стъпка предсватбените и сватбените обичаи в Троян.

Като учител той отделя и голямо внимание на описанието на ученическите си години – от 1898 г. до 1906 година. „Много пътища водят за Рим, но един е най-прекият. Много са начините, методите за преподаване на учебния материал на учениците. Но трябва да си послужим с този, който най-пряко достига до сърцето и ума на ученика, при който знанията се усвояват най-пълно, за най-кратко време и при разход на най-малко психическа енергия. Сега, като колега учител на моите някогашни учители, моята оценка на тяхната работа е положителна – те притежаваха за онова време добра теоретическа и методическа подготовка.” – пише Минко Шейтанов.¹³

Авторът отделя внимание и на начините на прекарване на свободното време от учениците – различни видове игри, занимания, честване на празници. Особено вълнуващо описва честването на празника на светите братя Кирил и Методий и края на учебната година, когато по традиция се организира годишна изложба – ръкоделия, рисунки и други експонати, изработени от учениците.

Повествованието завършва със смъртта на родителите му. През 1926 г. умира баща му, а през 1932 г. – майка му.

„Страници от миналото” обаче е не само родова биография и увлекателно четиво, но и своеобразна етнографска енциклопедия за живота в Троян в края на ХІХ и началото на ХХ век. Мемоарите съдържат и богата информация за обществения живот в града.

След написването им Минко Шейтанов дарява един екземпляр в нашия музей. През 2010 г. го издадохме в книга.

Всъщност и четирите представени труда са издадени от Музея на занаятите в Троян. Произведенията на Власи Илиев и на проф. Игнат Пенков преиздадохме, а „Автобиография и спомени” и „Страници от миналото” издадохме за първи път. Това е нашият скромен дял в съхраняването на паметта за миналото на нашия град, защото миналото това са корените ни. От корените започват нашите пътища към днешния и утрешния ден.

АРХИМАНДРИТ МАКАРИЙ – МЕЖДУ ДУХОВНИКА И РЕВОЛЮЦИОНЕРА

Всяка година в мразовития 7 януари ние – троянци, заставаме пред бюст-паметника на ген. Павел П. Карцов, за да отдадем своята почит и признателност пред паметта на загиналите воини при превземането на Троянския проход през далечната 1878 година.

         Според военните специалисти преминаването на Балкана от отряда на ген. Карцов се отнася към най-добре организираните, подготвени и проведени военни действия на руската армия в хода на войната. В това отношение не бива да се забравя никога и безспорният принос на местното население. Тази година се навършват 180 години от рождението на една забележителна личност, свързана с тези събития – архимандрит Макарий,  игумен на Троянския манастир по това време.

         Светското му име е Минко Иванов Мошеков. Роден е през 1831 г. в мах. Усойна на с. Колибето (дн. Ч. Осъм). Той постъпва в манастира като послушник и завършва килийното училище. Буен и любознателен, още тогава спечелва вниманието, обичта и уважението на братята монаси. В годините на революционен подем вече е в зряла възраст и с интерес следи съдбата на българските емигранти в Румъния, решенията на Букурещкия централен революционен комитет за освобождението на България.

През есента на 1871 г. Левски основава революционен комитет в Троян. Макарий е избран за подпредседател и активно се включва в революционната борба – често е в Троян, участва в събранията на съзаклятниците, събира пари за оръжие, барут и дрехи за всеобщото народно въстание. В една нощ на януари 1872 г. Левски основава в игуменарницата на манастира революционен комитет – единственият в поробена България монашески революционен комитет. Макарий с достойнство заема председателското място. Общото дело сближава двамата и от сега насетне Апостолът е чест гост на манастира.

След гибелта му тук продължават да намират сигурно убежище Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стефан Пешев, Тома Хитров, Петър Факиров. За кратко време Макарий купува оръжие за комитета, а в насрещната мах. Миленча прави скривалище за барут и оръжие, от което снабдява и другите комитети: Ловешкия, Севлиевския, Новоселския, та чак и този в Панагюрище.

По време на Априлското въстание и боевете при Ново село Макарий със 70 – 80 души въоръжени членове на комитета (монаси и миряни) отблъсква няколко нападения на башибозуци и черкези срещу манастира. Същата година, след разкриването на Троянския и на революционния комитет в манастира, Макарий е арестуван и откаран в Ловешкия, а после в Търновския затвор, където е подложен на жестоки изтезания. Захари Стоянов пише в своите „Записки…”: „В Търновския затвор беше игуменът на Троянския манастир хаджи Макарий – истински Христов служител. Като ме видя в такова окаяно положение, скъсан, бос и с изранени крака, даде ми своите калцуни за път, като ме благославяше да ме пази Спасителят, където и да ме водят…”

                Макарий е осъден на смърт, но после – помилван. Връщайки се в манастира, продължава да работи за освобождението на България. По време на Руско-турската война взема дейно участие и е незаменим помощник на Троянския отряд на ген. Карцов. Още през лятото на 1877 г. хаджи Макарий се среща с организатора на българските доброволчески чети и ръководител на руското разузнаване Никола Г. Кабакчиев и дава своята помощ като издирва сведения за турските войски и укрепления. Архимандрит Макарий изгражда мрежа от 14 сътрудници, повечето манастирски хора, които постоянно кръстосват Балкана и проявяват изключителна находчивост при събирането на данните.

         През есента тук са изпратени Сухомлинов и подполковник Сосновски от генералния щаб. Незаменим помощник в разузнавателните си действия те намират в лицето на Макарий, който ги съпровожда при движението из планината. Той не само показва пътищата, но и организира местни хора да охраняват северните склонове и да отбиват отчаяните башибозушки набези.

         В края на 1877 г. руското командване решава да се премине Балкана от сформирания през август Ловешко-Севлиевски отряд, който е преименуван на Троянски и начело застава генерал Карцов.

         Още с появата му в Троян в края на декември негов верен помощник става отец Макарий, който присъства на всички важни съвещания. Под негово ръководство манастирът набавя товарни коне, биволи и мулета и съставя керваните. Макарий организира женска хлебопекарна, която денонощно работи в манастира, както и ежедневното транспортиране на храна до войските. Често керваните са предвождани от самия игумен. Макарий поема изхранването и подпомага въоръжаването на четите на воеводите Цеко Петков и Георги Пулевски. Под личното му ръководство се организира и лазарет за ранени в светата обител.

За неуморните действия на игумена в своите спомени ген. Карцов пише: „Сутрин той изпращаше ешелони в планината, ръководеше разчистването на пътя при изкачването, вечер се явяваше при мен за указания, нощем се грижеше за приготовляването на хляб и вино, изпращаше всичко това в денкове за войските, а на разсъмване, яхнал балканското си конче, беше пак на прохода.”

Казашкият полковник Митрофан Греков с признателност си спомня: „Колко симпатичен и достоен човек! Ние сме му задължени много. На пустинните височини, разбира се, нищо не ще доставиш за каквито и да било пари, а той ни докара тук в манастирски чували хляб, печено и варено месо, вино и ракия. Не само аз от участниците в преминаването на Троянския проход ще го спомням с топла и сърдечна благодарност.”

След Освобождението на България архимандрит Макарий се посвещава изцяло на стопанската и строителна дейност в манастира, в резултат на което са построени голяма трапезария, жилищни помещения за поклонници, тепавица, дъскорезница.

През 1885 г. той свиква монашески събор и отпуска за младата българска армия „40 говеда, 40 овце и частно събрано от братята за Червени кръст 3 000 гр.”

С широка обща култура, по природа интелигентен човек и духовник, архимандрит Макарий, достойно изживял годините на своя живот, умира на 6 февруари 1906 година.

ТРОЯН – ГРАД НА МАЙСТОРИ, НА ЗАНАЯТИ И…НА ХУДОЖНИЦИ

НАЧАЛОТО

         6 юни 1991 година

Денят, в който се осъществява една дългогодишна мечта на поколения троянски художници. В залата на Община Троян се учредява Дружество на троянските художници – самостоятелна юридическа организация с идеална цел. Учредителите приемат Устав на новото дружество. Избрано е и първото ръководство – председател Христо Йонков, зам.-председател Александър Димчев, секретар Дочо Терзиев и членове Енчо Ганковски, Йорданка Петрова и Янко Индерлийски. Председател на контролно-ревизионната комисия е Христо Радев.

         Само след няколко месеца по решение на Общински съвет – Троян на Дружеството е предоставена за стопанисване и галерийна дейност сградата на ул. „Ангел Кънчев” 6. След реставрация отваря врати  Художествена галерия „Серякова къща” – една безспорна необходимост за културния живот в Троян.

         Превръщането на занемарената сграда – паметник на културата, в дом на изкуството става възможно благодарение на усилията на тогавашния кмет Марко Табаков – също художник, и с помощта на фирмите „Лесопласт”, ХФЗ, „Трояна” и „Машстрой”.

Художествената галерия разполага с 5 изложбени зали. В сградата се намира и клуб за приятелите на изкуството и културните дейци в града.

         На 4 октомври 1991 г. се открива първата изложба в галерията. Представят се 36 автори с 97 творби – живопис, графика и скулптура. Изложбата е открита лично от Виолета Василчина – научен сътрудник в Института по изкуствознание на БАН, известен изкуствовед, автор на изследвания в областта на декоративно-приложното изкуство и художествените занаяти, член на Дружеството на троянските художници.

В словото си г-жа Василчина заявява: „Дружеството се очертава ситуирано по много интересен начин в една провинциална среда. От гледна точка на представянето на различните видове изкуства това е най-хармонично изграденото дружество, което му дава шанса много пластично да реагира на възникващи ситуации и да намира много разнообразни форми на изява.”

         След първата изложба се завърта калейдоскопът на пъстрия живот в галерия „Серякова къща”…

ПЪРВАТА ГОДИНА…

         Още през първата година от съществуването си галерията организира 9 изложби – 3 самостоятелни (на Васил Главлешки, Христо Радев, Марко Табаков), съвместни изложби на Милко Тодоров и Веселин Шошков, на Иван Хаджийски и Цветан Донковски.

През м. юли е организирана изложба живопис от колекцията на Музея на занаятите. По стените на галерията грейват платната на Иван Шошков, Бочо Донев, Пенчо Балкански, Иван Пеевски, Цвятко Дочев, Александър Жендов, Дечко Узунов, Светлин Русев, Йоан Левиев, Теофан Сокеров.

През м. ноември Музеят на занаятите излага образци приложно изкуство от своята колекция. Показани са творби на съвременните художници-керамици Георги Бакърджиев, Венко Колев, Йова Раевска, Здравко Манолов, Емилия Рачева, Енчо Ганковски.

         По повод на първата година от своето основаване Дружеството на троянските художници открива изложба в галерията на ул. „Шипка” 6 в София. Изложените в четвърта зала 158 творби от 45 автори достойно представят нивото на пластичната култура на троянските творци в областта на живописта, графиката, скулптурата, декоративно-приложното изкуство.

ИЗЛОЖБИТЕ

Всяка пролет в навечерието на Възкресение Христово творците от града подреждат в галерия „Серякова къща” Великденска изложба.

През м. октомври, когато на Петковден е празникът на град Троян, в галерията традиционно се открива есенният салон, който има статут на конкурс. Участието на творците винаги е голямо, като рекордно е през 1997 година. На есенния салон се представят повече от 70 автори със 129 свои творби – живопис, графика, скулптура, керамика, дизайн, художествена фотография и приложни изкуства. Наградите, връчвани на есенния салон, са диференцирани в различните жанрове – живопис, графика, скулптура, пластика, иконопис, керамика, дизайн. В годините са присъждани и награди за перспективен млад автор, за дългогодишна творческа дейност (Стефан Дачев, Иван Пеевски), за запомнящо се участие в художествения живот на дружеството (Григор Първев, 1997).

В навечерието на Рождество Христово Дружеството на троянските художници организира Коледен базар с произведения на майстори на народните художествени занаяти и художници-приложници.

През 1993 г. в галерията излагат своите произведения от дървостругарство, копаничарство, пирография и дърворезба потомствените майстори Лальо, Марин и Милко Лалеви.  

През 1994 г. Коледният базар е с произведения на утвърдени майстори като Пъшо Николов, Марин Василковски, Цонко Тодоров (и тримата с награди от изложбата „Орешак '94”), Цочо Гечев, Трифон Спасов, Красимира Станчева, Галина Станева, Марияна Личева, Иванка Стоева, Янка Ковачева.

Между трите общи изложби на Дружеството на троянските художници, стените на галерията не остават празни през годината.

Десетки са организираните авторски изложби на членовете на дружеството. Някои творци излагат свои произведения повече от един път – Христо Радев, Енчо Ганковски, Стефан Дачев, Стоян Врацов,  Иван Пеевски, Марко Табаков, Милко Диков…

Галерията предоставя стените си и за ретроспективни изложби и изложби от произведения на творци, които вече не са между живите. Така по инициатива на проф. Светлин Русев на 16 ноември 2000 г. е организирана изложба с творби на художника Иван Шошков, посветена на 90 години от рождението му. Организатори са Община Троян, ДТХ и Музеят на занаятите – Троян.

Изложби IN MEMORIAM са организирани още на художниците: Иван Главлешки, Пенчо Балкански, Петър Хаджиев, Бочо Донев, Иван Пеевски, Иван Филчев. Произведенията на творците обикновено се предоставят от семействата им, но не малка част са собственост на Музея на занаятите, на обществени учреждения и организации, на частни колекции.

В галерия „Серякова къща” се организират и съвместни изложби на творци от различни жанрове. Първата такава изложба е през 1992 г. Веселин Шошков и Милко Тодоров излагат произведения от скулптура и живопис – двама млади художници, които творят на различни пластични езици, но са обединени от общи духовни интереси и естетически възгледи.

Комбинацията на жанровете в тези изложби е различна. Излагат се едновременно живопис и керамика, дърворезба и керамика, графика и керамика, а понякога и повече от два жанра. През 2007 г. галерията отваря врати за изложбата „25 години по-късно”, в която се представят 13 автори от випуск 1982 г. на СХУПИ – Троян в жанровете: живопис, графика, скулптура, керамика, металопластика и иконопис.

Творци от страната също излагат свои творби в галерия „Серякова къща”. Повече от един път тук са гостували със свои творби Александър Телалим, Галя Герганова (Ловеч), Венета Петкова (София). В галерията са представяни изтъкнати творци като Николай Рьорих, Светлин Русев,  Румен Гашаров, Красимир Джидров, Иван Яхнаджиев, Греди Асса, Ивайло Мирчев, Енчо Пиронков, Николай Янакиев, Петър Мичев – Педро, Милко Диков, Светозар Бенчев, Калин Балев и мнозина други.

В галерия „Серякова къща” е показана и изложба керамика, текстил и японска калиграфия на Цузуки Мисае, Накамичи Акико, Фуджии Джунко, Накамура Казуе и Тецуя Есаки – японски творци, работещи през 1997 г. в СХУПИ – Троян.

Галерия „Серякова къща” избират за своята изложба проф. Светлин Русев и 19 негови ученици от випуск 1989 г. на Националната художествена академия през 1999 година. Участниците в изложбата  творят в различни кътчета на света – от София до Париж, от Канада до Карибите, от Швейцария до Троян. Инициатор за изложбата е Иван Хаджийски – студент на проф. Светлин Русев.

„7 от 15”. В оригиналното заглавие на изложбата е кодирана идеята на седмина състуденти и приятели, завършили скулптура при проф. Величко Минеков преди 15 години, да организират през 2005 г. съвместна изложба. Поканата да покажат свои творби в Троян е на председателя на ДТХ Веселин Шошков. Със свои скулптури от бронз и камък се представят Кунка Димитрова, Пенка Никова, Христо Венев; Андрей Стоянов – бронз-анималист; Емануил Чальовски – живопис и Кирил Герин – бронз и дърво.

В галерия „Серякова къща” своя изложба представя и групата художници „10+” от Плевен. Плюсът в наименованието на групата показва, че тя е отворена за нови участници. Творбите на тримата художници – Карло Вендо, Петко Петков и Петър Мичев, са обединени от любовта към жената, природата, света и носят загадъчното от интимната им вселена.

В галерия „Серякова къща” със свои експозиции гостуват Музеят на занаятите – Троян, Общинска художествена галерия – Ловеч, Къща-музей „Васил Левски” – Карлово (творби посветени на Апостола).

Тук по повод на 5-годишнината на Народен парк „Централен Балкан” Величка Ганковска – фотограф-художник, подрежда изложба „Във фотообектива Народен парк „Централен Балкан” – авторски художествени фотографии.

Българското астронавтическо дружество – клон Троян, заедно с ДТХ, Междуучилищния център по екология, Общинското информационно-туристическо бюро и ТД „Амбарица” организират през 1999 г. две изложби – „Природата през фотообектива” и „Астрофотографии”. Фототворбите са дело на Надка Данкова и на възпитаниците й от школата по астрономия.

Галерията дава възможност за представяне на участниците в Арт  пленерите, организирани от СХУПИ – Троян и Дружеството на троянските художници. По този повод със свои изложби са гостували Веско Велев (керамика), проф. Красимир Джидров и неговият млад колега живописец Светозар Бенчев (керамика и живопис), Димитър Сотиров (София) – живопис и скулптура, Румен Гашаров – автор със специфична артистично-философска нагласа, който успява да придаде очарование на незабележимите неща от живота, Красимир Русев (В. Търново), с чиято изложба стартират Празниците на изкуствата и традициите „Балкански пътеки” през 2001 г. – инициатива, включваща три паралелни събития – Симпозиум, Пленер по живопис и пластика на ДТХ и Представяне на автентичен фолклор от балканските страни, подпомогнати финансово от Швейцарското правителство по проект, подготвен от Общински форум – Троян.

         През 2003 г. свои платна в галерия „Серякова къща” излагат именити творци – проф. Андрей Даниел, Енчо Пиронков, доц. Ивайло Мирчев, доц. Димитър Чолаков, Николай Янакиев и Иван Янев, участвали в пленер в Априлци. Живописните им платна са резултат от общуването с природата и хората в Априлци. Съпътстваща е изложбата на скулптора Веселин Шошков, който се вписва сред живописните платна с друго измерение в пространството – чрез майсторските си пластики, изработени от метал и шамот.

Преди изграждането на галерия в художественото училище, учениците от СХУПИ – Троян излагат свои творби традиционно в галерия „Серякова къща”. Тръгнали в изкуството от магнетичния Троян, те се завръщат тук отново след години, за да покажат постиженията си.

Изложба „25 години по-късно”. 13 автори от класа на Полиана Нанова от випуск 1982 г. на СХУПИ излагат 50 творби – живопис, графика, скулптура, керамика, металопластика и иконопис.

След изложбата на ул. „Шипка” 6 в София по повод на първата годишнина от основаването си ДТХ гостува в редица градове в страната – Хасково, Ловеч, София, Трявна, Шумен, Севлиево и другаде.

През 1993 г. в художествената галерия в Хасково членове на ДТХ излагат 65 свои произведения – живописни платна, скулптура и керамика.

Традиционната есенна изложба на художниците от Ловешки окръг „Вароша '94” събира 69 творци, които представят 197 живописни платна, скулптура, графика и керамика. Участието на членовете на ДТХ е твърде внушително – 33 автори с повече от 95 творби, които впечатляват със сериозни творчески постижения.

През април 1995 г. в градска художествена галерия – Ловеч е открита първа национална изложба-конкурс „Подкрепа” – пролетен салон „Ловеч '95” с награден фонд 20 хил. лв. От ДТХ участие вземат Цвятко Дочев, Йорданка Петрова, Христо Радев, Иван Хаджийски, Иван Йорданов, Милко Тодоров, Милко Дачев, Мико и Генади Богданови. Йорданка Петрова, преподавателка в СХУПИ, става носител на втора награда –диплом и 6 000 лв.

На 1 август 2000 г. ДТХ открива изложба в Музея в гр. Трявна – 50 произведения – картини, керамика и скулптура. Същата изложба е показана през м. октомври в Шумен.

През 2003 г. в Обща художествена изложба в Севлиево се представят 26 автори с 85 произведения (живопис, скулптура, керамика, иконопис). Сред участниците са Цвятко Дочев, Христо Радев, Ирена Стоянова, Веселин Шошков, Нина Иванова, Мирослав Вълев, Стефан Дачев, Иван Йорданов, Борис Ненков, Илия Ганчев, Станка Власковска. ДТХ гостува още един път в Севлиево – през април 2007 г. в галерия „Старата къща”.

Членове на ДТХ гостуват със свои изложби в различни градове на страната и чужбина.

През 1996 г. Енчо Ганковски излага в софийската галерия „Драка”, на ул. „6 септември” 17. Експозицията включва 19 керамични лампиона в оригинално решение, вази и стенни чинии.

През същата година Иван Мутафов подрежда самостоятелна изложба „Нашата вяра – икона” в Национален музей „Боянската църква”. Изложбата е открита от г-н Емил Басат от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Идейно-философските и художествени постижения на автора представя изкуствоведката Виолета Василчина.

В навечерието на Великден 2001 г. в зала Параклиса на Националната художествена галерия иконописецът Мирослав Вълев подрежда самостоятелна изложба – 21 икони. Проявата е открита от изкуствоведката Доротея Соколова.

В Бургас, в галерия „Бургас” организират свои изложби Ирена Стоянова през 2001 г. и Борислава Кацарова – 2006 година. Ирена Стоянова показва в първа самостоятелна изложба 35 платна масло – пейзажи и натюрморти. Борислава Кацарова представя пред жителите и гостите на града 30 свои икони – Христос и Богородица, Благовещение, Разпятието, Св. Георги, Св. Димитър, Св. Никола, Св. Илия…

През 2004 г. Милко Дачев подрежда 26 живописни платна в Пловдив, в музейна къща „Хиндлиян”. Две години по-рано, през 2002 г., той открива своя самостоятелна изложба в най-престижната галерия Art Desing Gallery в град Серес, Гърция. Творецът излага 40 маслени платна –абстракции, пейзажи, колаж и карикатура.

Творческото семейство Цветан и Нина Донковски устройват индивидуално или съвместно изложби в София („Стълбата”, „Кадинови”, Интерпред), Банско, Дордрехт, Холандия, където са поканени специално да вземат участие в Артистичните празници.

Безспорно най-многобройни извън Троян са изявите на скулптора Веселин Шошков. Своите малки пластики той представя в няколко софийски галерии – „Драка”, „ЛИК”, „Артамонцев”, „Минерва”.

Няколко пъти подрежда творби във Франция, в Швейцария, в Испания. През 1995 г. с малки пластики се представя в галерия „Еспо арт” в Париж. През 2000 г. по личната покана на кмета на град Кандерщег, Швейцария Рене Медер Веселин Шошков подрежда експозиция от 7 малки пластики – изображения на животни. Експозицията е постоянна и след всяка продажба се попълва с нова творба.

През 2004 г. Веселин Шошков е единственият български творец, който участва в Международен симпозиум по скулптура във френския град Нант. Неговата 4-метрова каменна скулптура на женски торс, преминаващ в арфа, е поставена на пристанището във френския курорт Удон, до Нант, на живописния бряг на р. Лоара.

         За своята 20-годишна дейност ДТХ и  галерия „Серякова къща” – единствената галерия в Троян, са организирали стотици изложби. Галерията е място за срещи с интелектуалци, за поетично-музикални вечери и други културни събития.

РЪКОВОДСТВОТО

Богатата дейност на ДТХ и галерия „Серякова къща” е резултат от умело ръководство. Председателите, зам.-председателите, членовете на Управителния съвет и Контролно-ревизионната комисия безвъзмездно, всеотдайно  и отговорно работят в името на изкуството. На Учредителното събрание през 1991 г. е избран първият председател на ДТХ – Христо Йонков. През 1995 г. неговото място заема Енчо Ганковски, а през 2000 г. – Веселин Шошков. Понастоящем председател на ДТХ е отново Енчо Ганковски.

ДТХ има представителство в Съюза на българските художници.

ЧЛЕНОВЕТЕ

ДТХ днес наброява     члена. Повече от 10 са членове и на СБХ.

Един от плеядата творци е художникът Христо РАДЕВ – доайен на Дружеството на троянските художници, член на неговото ръководство и летописец на дейността му. За своята 60-годишнина творецът подрежда 8-ма самостоятелна изложба. Избрал Троян за свое второ родно място, Христо Радев го увековечава – него и Балкана, в чиято шепа се е гушнал градът, по един неподражаем начин. Пейзажите му са интимни откровения, внезапни открития, сърдечни изповеди.

Безспорен авторитет в художествените среди е и настоящият председател на ДТХ Енчо ГАНКОВСКИ – художник, който от глината прави поезия. През 1972 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович” – специалност керамика при проф. Георги Коларов. Член е на СБХ. Има повече от десет (13) самостоятелни изложби. Участва в общи художествени изложби в София, Ямбол, Търговище, Троян, Ловеч. Излага свои творби във Вилнюс (1976), Братислава (1989), Ерфурт (Германия, 1978) и Валори (Франция, 1982), Кайро (2002). Участва в международни пленери и симпозиуми, в проекти на градската среда в различни градове. Негови творби са част от колекции на музеи, галерии, институции и частни колекции в България и в чужбина.

Един от членовете на ДТХ е почетен гражданин на град Троян – карикатуристът Милко ДИКОВ. Подредил първата си самостоятелна изложба в Троян в годините на далечната си младост, Милко Диков отново и отново се завръща в Троян, за да представи тук юбилейните си изложби. Последната – през 2010 г., по повод на неговата 80-годишнина и във връзка с присъждането му на званието „Почетен гражданин на град Троян”. Малко са хората като Милко Диков – дори да живее на другия край на света, той винаги носи Троян в сърцето си.

Това са само три звезди от плеядата на троянските художници – талантливи, търсещи, неспокойни души.

ЗАД ЗАВЕСАТА…

Богатата и наситена дейност на художествена галерия „Серякова къща” не би била реалност без всеотдайната работа на галеристите. От създаването на галерията до днес тук са работили Снежинка Стойкова, Екатерина Врацова, а от 1997 – Мариела Шошкова. Интелигентна и амбициозна, основно нейна е заслугата галерия „Серякова къща” да бъде съвременен и модерен център на художествения живот в Троян.

Галерия „Серякова къща” има уникален статут. Сградата е собственост на Община Троян, но издръжката на цялостната дейност на галерията е поета единствено и само от Дружеството на троянските художници – от членски внос и комисиони от продажбата на произведения на изкуството. Тези обстоятелства налагат в трудното и динамично време да се търсят по-комерсиални подходи при функционирането на галерията.

През 2003 г. ДТХ с личните усилия на галеристката Мариела Шошкова печели проект „Създаване на модерен център за изкуство в галерия „Серякова къща” по програма „Обществен форум”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и Община Троян. Проектът цели да се съхрани единствената галерия в Троян като се модернизира, популяризира и се превърне в културно-информационен търговски център за изкуство. Реализирането на този проект довежда до цялостно обновяване на екстериора и интериора на сградата на галерията. Монтирано е ново модерно насочено осветление, изградени са кътове за посетителите. Галерията е снабдена с офис оборудване и компютърна система – основа за създаване на база данни за художниците (биографични данни, снимки, информация за творчеството им) и възможност за продажби чрез Интернет. За популяризиране на дейността на дружеството и галерията е издадена рекламна брошура и е публикуван информационен сайт в Интернет.

През 2010 г. по проект „Красива България” е извършен ремонт на сградата на галерията на стойност 99 268 лв. Извършено е саниране на сградата, ремонт на покрив, ВиК и ел. инсталации, подмяна на дограма и подове, боядисване. Сградата на ул. „Ангел Кънчев” 6 се превръща в една наистина съвременна модерна галерия, каквато творчески Троян с основание заслужава.

СПОНСОРИТЕ

С богатата си и разнообразна дейност ДТХ и галерия „Серякова къща” успешно се вписват в културния живот на Троян и троянци. Затова не е учудващ броят на спонсорите – „Лесопласт”, Туристически клуб „Ремарк”, фирма 3S COT, г-н Йохан Петков –меценат и колекционер, сем. Пенка и Дако Дакови, Йорданка и Пламен Петрови, Милен Димитров – собственик на Арт клуба към галерията.

1991 – 2011

Двадесет години… Двадесет цветни години…

Галерия „Серякова къща” гостоприемно отваря врати за десетки творци. Върху стените на „цветната” къща грейват стотици платна… В този друг свят – по-цветен, по-красив, по-емоционален, човек намира глътка красота, потапя се в магията на багрите, преживява неповторими мигове сред картините, усеща различната им емоционалност, посланията на автора-творец… И излиза духовно обогатен, емоционално прероден.

Двадесет години Дружеството на троянските художници и галерия „Серякова къща” поддържат художествения пулс на творчески Троян.