събота, 2 февруари 2013 г.

БЪЛГАРИЯ

Откъде започва България? От белите изгреви над Черно море, от тихия Дунав, от Орфеевото ехо на Родопите, от зелените пожари на Балкана? Или може би от скалната шеметност на планинския връх, от люлката на Розовата долина? Откъде започва родината? Къде е нейното начало? Къде са нейните корени?
       Може би в тропота от копитата на Аспаруховата конница. Може би в думите на Омуртаг, хана ювиги, изсечени в камъка и надживели вековете: “Човек и добре да живее,  умира и друг се ражда, и нека роденият последен, като гледа това, да си спомни за този, който го е направил.” А може би в мощния глас на монаха Паисий, дал в ръцете на народа духовна камбана, сътворявайки своята “История славянобългарска”…
        От корените започват пътищата, пътищата вечни на България – знайни и незнайни, скрити и явни, смъртни и безсмъртни. По тях дяконът Левски броди в студ и пек, търсейки съмишленици за великото дело – освобождението на поробеното отечество. Един от тях извежда Ботевата чета от Козлодуй до Околчица, където се сбъдват пророческите думи на поета: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!”… Пътищата минават през битки и затишия, през погроми и победи, но никога не спират. Те отвеждат до върховете.
        Върховете на България! Върхове от предания и легенди, от кремък и песни, върхове от усилия и надежди… Те имат много имена: Мусала и Вихрен, Рожен и Черни връх. Но те носят и други  имена: Перущица и Батак, Оборище и Шипка! От тях литва хвърковатата чета на Бенковски. От тях панагюрските въстаници гордо развяват знамето, ушито от Райна Попгеоргиева със заветните думи “Свобода или смърт”. Там изгрява българската свобода…

         Корените, пътищата и върховете се събират в едно – свещена шепа пръст, наречена България. Малка земя, която лесно се побира в едно човешко сърце. Земя с алпийски езера и лековити горещи извори, с ледени пещери и слънчеви пясъчни брегове, със скалисти пропасти, обсипани с еделвайси и реки с водни лилии и надвиснали над тях лиани. Земя със златни житни поля и кехлибарено грозде, над която кръжат орли, където се въдят пеликани и пеят славеи. Земя на работлив народ: земеделци, покрили земята си с градини; занаятчии, на чиито ръце металът послушно се подчинява и които от дървото изрязват листа, сякаш живи, и слънца, сякаш заблестели; жени, които везат и тъкат с шарени нишки; жени, които изливат душата си в песни – народ с топло сърце!
         България! Земята на нашите прадеди! Земята на нашите деди и бащи, нашата земя, земята на всички, които идват след нас! Земя сътворена от минало, настояще и бъдеще! Земя вечна, както са вечни конниците в легендите, както са вечни народните песни и ритми, както е вечен гранитът, на който е стъпила Стара планина!


Няма коментари:

Публикуване на коментар