ЕДНА ЧУЖДЕНКА ЗА БЪЛГАРСКИЯ АПОСТОЛ НА СВОБОДАТА

В българската литература мнозина писатели посвещават свои творби на Апостола. Едно от най-задълбочените изследвания на живота и делото на Левски прави и една чужденка – Мерсия Макдермот. В 1967 г. тя написва на английски език своя апотеоз за Дякона Левски. Коя всъщност е тя?

         Мерсия Макдермот е английска историчка, писателка, публицистка, чуждестранен член на БАН от 1987 г. и „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет от 2007 година.

         Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимът, Югозападна Англия в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет.

През 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в Югославия. Там се запознава с българи и гостува в България на тържество в бригадирския лагер „Дивотино” на жп линията Перник – Волуяк. През следващата 1948 г. се връща отново в България, за да участва като доброволка в международна младежка бригада на язавир „Георги Димитров” (сега „Копринка”). Може би фактът, че именно в България среща своя съпруг-англичанин, а може би българските й приятели са причината тя да се влюби в България и да посвети почти целия си живот на нея. Именно на този международен студентски лагер Макдермот за пръв път чува за великия български революционер Васил Левски. Оттогава се заражда интересът й към неговата личност и дело и към българската история. И той се оказва толкова силен, че от 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания тя живее и твори в България – първо като преподавател в столичната Английска гимназия (сега Първа английска гимназия), после – в Софийския университет.

         През същата 1962 г. Мерсия Макдермот пише първата си книга за българската история на английски език – „История на България (1393-1885)”.

         Втората й и най-известна книга, свързана с българската история, е „Апостолът на свободата”, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря”, както пише самата авторка.

         През 1978 г. излиза изследването й за Гоце Делчев „Свобода или смърт”. С него Мерсия Макдермот става доктор на историческите науки.

         Следва трудът й за Яне Сандански ”За свобода и съвършенство”, преведен от Веселин Измирлиев, издаден от издателство „Наука и изкуство” през 1987 г. на български език.

През 1998 г. Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи” на английски език. От тази книга в България няма нито един екземпляр, за съжаление.

         Най-известната й книга „Апостолът на свободата” е издадена през 1967 г. на английски език от голямото лондонско издателство „Джордж Алън енд Ънуин” и има подзаглавие „Портрет на Васил Левски върху фона на България от 19. век”. Това е една от най-вълнуващите книги, посветена на Левски. Първоначално британското издателство отхвърля ръкописа й. То е специализирано в издаването на биографии на велики личности чужденци. „Това не е биография, а легенда. Не може да има толкова светла, толкова чиста личност” – били стъписани рецензентите. Макдермот обаче ги убеждава с документи, че това е истината и книгата е издадена, а по-късно и преведена на повече от 30 езика. Три години по-късно е преведена на български език.

         В своето творчество Мерсия Макдермот следва традициите на английската наука, според която историята се пише не сухо, академично, строго документално. Отделните личности трябва да се представят върху фона на определен исторически период под формата на документално повествование – четивно, завладяващо и в същото време основано на архивните документи. Така пишат Андре Мороа и Анри Троая. Техните биографични романи са синтез между литература и публицистика и имат своите многобройни читатели.

         Мерсия Макдермот е запленена от образа на Левски, у когото всичко в мисленето е ново – и разбирането му, че за свободата народът трябва да разчита единствено на самия себе си, а не да се осланя на сръбска или руска помощ, и за нуждата революцията добре да се подготви отвътре, както и онова необичайно за българския манталитет негово верую, че демокрацията не може без дисциплина и само критичност. По неговото разбиране освободителното движение трябвало да се организира  „като едно огромно хоро, където всеки играе в такт с другите и всички стъпки са едновременни” – пише Макдермот.

         Наистина, създадените от нея книги не са строго научни. Те съчетават историческото изложение с романистиката, но може би точно затова се четат с увлечение от специалисти и неспециалисти на всякаква възраст. Такава е и книгата „Апостолът на свободата” – популярна, написана на невероятен език, с изключително добър превод, заслуга на преводача Иван Градинаров.

         А самата Макдермот е толкова обсебена от личността на Левски, че носи на шията си медальон, с който никога не се разделя – красиво бижу, в което е скрит образът на Левски. В свое интервю тя споделя, че винаги го носи до сърцето си и в завещанието си изрично е записала да бъде погребана с него. В свое прочувствено самопризнание тя споделя и друго: „Обикнах България. Тя е земя, която ражда мъже като Левски... Ще бъда щастлива, ако припозная във всеки българин моя Левски”.

         Израз на признателност и висока оценка за научния й и творчески принос в българската наука и литература е удостояването й с „Орден на розата”, два пъти с орден „Св. Кирил и Методий” и с орден „Мадарски конник”. Мерсия Макдермот е почетен гражданин на Карлово и Благоевград. През 2007 г. за нейния изключителен принос в областта на българистиката  й е присъдено почетното звание „Докотор хонорис кауза” на СУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

         Книгите на Мерсия Макдермот са осъществявани винаги от големи лондонски издателства и са разпространени в най-големите световни библиотеки.

         В архива си Макдермот съхранява още нереализирани творби за България: разсъждения за богомилството, предназначени за английския читател; пространни „Български дневници” с огромен фотодокументален материал от дългогодишното й пребиваване у нас.

„Апостолът на свободата”, Мерсия Макдермот...

Прочетете тази книга – за първи път или отново...