събота, 18 февруари 2017 г.

19 ФЕВРУАРИ










19 февруари… Майка България пада на колене пред най-скъпия си син… Левски, Дякона, Апостола… Неговото име е символ на българското. Той ни даде най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане за предателството.
 „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си” – велики думи на велик българин, титанът на свободата българска… 1837-ма, Карлово. Оттук тръгва Дяконът по пътищата на страната ни, за да мине през годините и днес да бъде сред нас. Той е Апостолът, който с апостолски дух разнася идеята за революция от град на град, от село на село. След него като зърна на броеница се нижат революционни комитети. С увереност и последователност Левски разяснява идеята, че българската свобода ще бъде извоювана единствено от българския народ с добре организирана революционна мрежа. На реализацията на тази идея той посвети себе си.
Не успя да доживее мечтаната свобода... Но 19 февруари 1873-та не е краят. Това е началото на един нов път – пътят на безсмъртието и вечността. Сам Апостолът предусети своята вечност в гениалните си слова: „Времето е в нас и ние сме във времето”. Въпреки бесилото в покрайнините на София, той остана безсмъртен навеки…

Поклон, Апостоле!

Няма коментари:

Публикуване на коментар