вторник, 9 май 2017 г.

9 МАЙ

Отново е 9 май... Ден, който предизвиква различни чувства, спомени и мисли за миналото и бъдещето. На 9 май се отбелязват две паметни дати – Денят на победата и Денят на Европа. Денят на победата е свързан с края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Третия райх. Денят на Европа отбелязва лансираната на 9 май 1950 г. идея на френския външен министър Робер Шуман за Европейска общност за въглища и стомана, от която започва обединението на Европа.
          Хронологически в историята пръв е Денят на победата не само като дата, но и поради това, че без него едва ли щеше да има вторият. В началото на 1945 г. настъплението на войските от Антихитлеристката коалиция, осъществявано от запад след англо-американския десант в Нормандия на 6 юни 1944 г., и от изток след дългото настъпление на Източния фронт, започнало през 1942-ра, ускорило се през 1943-та и станало неудържимо през 1944 и 1945 г., се приближава до р. Елба, където западните и източните армии се срещат, а германският вермахт капитулира. Това е денят, от който започва следвоенната история на европейския континент.
          Но преди да се стигне до този знаменателен момент са дългите години на Втората световна война. В нея освен СССР участват още 60 държави като пряко е засегнато 80% от населението на земята. Военните действия се водят на териториите на 40 държави. Загиват приблизително 57 млн души.
          Всичко започва в 4 часа сутринта на 22 юни 1941 г., когато фашистка Германия без да е обявила война напада Съветския съюз.
          Нейната авиация нанася масирани удари по летища, железопътни възли, военно-морски бази, казарми и по много градове на дълбочина до 250-300 км от държавната граница на Съветския съюз. Против СССР настъпват Италия и Унгария, а също така и Финландия, започнала бойни действия на 29 юни, и Румъния, влязла във войната на 1 юли.
          Първи ударите на противника поемат граничните войски и предните подразделения на войските за прикритие. Личният състав на много застави загива напълно. Войските, разположени в граничните райони, са обкръжени и понасят големи загуби, броят на попадналите в плен е стотици хиляди.
          И това е само началото...
          На 7 ноември на Червения площад се състои традиционният парад на Червената армия. От парада военните части заминават на Западния фронт.
          Стотици хиляди патриоти участват в партизанската борба. Само в Подмосковието през 1941 г. действат 41 партизански отряда и 377 диверсионни групи. През 1942 г. на окупираните територии на СССР съществуват 11 партизански зони.
          Под девиза „Всичко за фронта! Всичко за победата!” в заводите и фабриките, в градовете и селата се разгръща социалистическо съревнование, насочено към усилване на помощта за Червената армия. От април 1942 г. до април 1944 г. производителността на труда в промишлеността се увеличава с 40%.
          Войната има своите величави моменти, които не бива никога да бъдат забравяни...
          Почти месец продължава героичната отбрана на Брестката крепост – от 22 юни до 20 юли 1941 г. Защитниците й задържат цяла дивизия, поддържана от танкове, артилерия и авиация. Болшинството от тях загиват в боевете, част успяват да се доберат до партизаните, част, безсилни и тежко ранени, попадат в плен.
          Героичната отбрана на Севастопол продължава 250 дни – от ноември 1941 г. до юли 1942-ра. Защитниците на града нарушават плановете на германското командване на южното крило на съветско-германския фронт.
          На 5 юли 1943 г. започва Курската битка, завършила на 22 август 1943 г. Разгромени са 30 дивизии на противника. Стратегическата инициатива окончателно преминава в Съветските въоръжени сили. Фашистките войски преминават в отбрана по цялото протежение на съветско-германския фронт.
          Блокадата на Ленинград продължава 900 дни – от зимата на 1941 г. до пролетта на 1944 г. За времето на блокадата умират от глад над 640 хил. човека, десетки хиляди изтощени ленинградчани умират при евакуацията им.
          През януари 1944 г. Съветската войска освобождава Новгород. По време на окупацията на града и в боевете хитлеристите унищожават 201 хил мирни жители и военнопленници. Разрушават или повреждат всички промишлени предприятия и културни учреждения, паметници на древната руска архитектура, почти всички жилищни сгради. Към момента на освобождаването му в Новгород са останали 30 жители.
          Историята не познава по-чудовищни престъпления от тези, които извършват хитлеристите. Фашистите превръщат в руини десетки хиляди градове и села. На войниците и офицерите на вермахта са връчвани паметки, в които се казва ”... убивай всеки руски, съветски, не се спирай, ако пред теб е старица или жена, момиче или момче – убивай, с това ти спасяваш от гибел себе си, осигуряваш бъдещето на своето семейство и се прославяш навеки.”
По време на Втората световна война Съветският съюз понася най-големите човешки загуби. Жертви на Великата Отечествена война, продължила 1418 дни и нощи, стават 26 млн 459 хил души – войници и офицери, мирни жители – убити, загинали от глад, умрели от лишения. Войната взима повече от 25 млн съветски жертви. Тя оставя десетки милиони вдовици и сираци, и инвалиди. Всеки втори от заминалите на фронта не се завръща...
          Немско-фашистките завоеватели разрушават стотици градове, над 70 хил села, оставят без покрив над 25 млн човека. Те унищожават около 32 хил промишлени предприятия, 65 хил км железопътни линии, разрушават 98 хил колхози, 1876 совхози и 2890 МТС. Като цяло материалните загуби на СССР съставляват 2600 млрд рубли. Над 4 млн съветски граждани са изпратени в Германия и мнозина загиват в хитлеристките концлагери на територията на Полша, Германия, Австрия...
          На 8 май 1945 г. късно вечерта в Карлхорст, предградие на Берлин, е подписан Актът за безусловната капитулация на германските въоръжени сили, с който се слага краят на тази унищожителна война.
          „Ние долуподписаните, от името на германското Върховно командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в настоящия момент под немско командване, предаваме на подчинение на Върховното главно командване на Червената армия и Върховното командване на Съюзническите експедиционни сили” – гласи документът...
          Само 5 години по-късно, през 1950 г., френският външен министър Робер Шуман в Париж, в сърцето на Европа прочита пред международната преса декларация, в която се призовават Франция, Федерална република Германия и други европейски страни да обединят  производството си на въглища и стомана като „първа стъпка към създаването на европейска федерация”. Речта на Шуман е вдъхновена от идеите на френския държавник и икономист Жан Моне. Той предлага да бъде създадена наднационална европейска институция, която да управлява въгледобивната и стоманодобивната индустрия – сектор, който по онова време е в основата на военната мощ.
          Това е първата стъпка към създаването на европейска федерация.
          Страните, към които той отправя призива си, почти са се били унищожили взаимно през Втората световна война – ужасният конфликт, оставил след себе си чувството на материално и морално опустошение.
          През април следващата година по инициатива на Франция, в Париж е подписан договорът за създаването на Европейската общност за въглища и стомана. Документът е подписан от Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. По този начин се учредява първата Европейска общност.
          35 години по-късно, през 1985 г., в Милано на среща на лидерите на ЕС е взето решение 9 май да се чества като Ден на Европа. От тогава до днес 9 май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа.
          Денят на Европа е още един начин хората от различни нации да се чувстват обединени европейци. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди и Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер.        
          В исторически, икономически и културен план България винаги е била европейска държава – активен участник в събитията на континента. От 7 май 1992 г. България е член на Съвета на Европа – най-старата демократична институция. От 2007 г. вече е член и на ЕС.
С постановление 54 на Министерския съвет от 29 март 2005 г. 9 май е обявен като ден, в който се чества Денят на Европа. По този начин се обединяват два знаменателни момента от историята на континента – победата над фашизма, родена в обединени усилия и дълбоко изстрадана, и стремежът за просперитет и мир.
9 май ни напомня, че поуките на историята не бива да бъдат забравяни. Те са нашите жалони към бъдещето, бъдещето, проектирано в мотото на Обединена Европа „Единство в многообразието”...
Европейските народи, извлекли поуките от миналото, посрещат предизвикателствата на днешния ден, гледат в бъдещето.

          

Няма коментари:

Публикуване на коментар