КИНОТО В ТРОЯН

 

Киноизкуството започва като занимание на физици, които конструират различни изобретения – томатроп (1825), „колелото на Фарадей” (1830), фенакистископ (1832)… Но за да се появи истинското кино, трябва да се появи фотографията. Първата фотография „Сложената маска” е направена през 1823 г. от Жозеф Ниелс. Процесът на заснемането отнел 14 часа. В следващите години процесът се усъвършенства и в 1851 г. в първите фотографски ателиета се появяват движещите се фотографии.

Първият филм в историята на киното е „Работници напускат фабриката на Люмиер в края на работното време” и трае около 1 минута. Прожектира се за първи път на 21 март 1895 г. от създателя си Луи Люмиер. Той заедно с брат си са автори на още няколко такива филма – „Пристигането на един влак”, „Къпане в морето” и „Ковачи”.

В България първата кинопрожекция се състои само две години по-късно – през 1897 г. в Русе в заведението на Марин Чолаков. Прожектира се филмът на Братя Люмиер „Пристигането на един влак” и още един филм, показващ посрещането на цар Николай в Париж. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София. Важно е да се отбележи, че  всички тези филми далеч не са игрални филми. Те целят единствено да покажат движение на фигурите, а не статични образи, както е при фотографията. Пътят до появата на игралните филми, каквито ние ги познаваме, е дълъг и труден. За баща на игралното (художественото) кино е сочен Жорж Мелиес, който през 1902 г. заснема филма „Пътешествие до Луната”.

На 4 декември 1908 г. в София е открит първият киносалон, втори в Европа. Първият български филм е „Българан е галант” на Васил Гендов, прожектиран за първи път през м. май 1910 година.

В хода на тази схематична история на киното Троян се записва в 1915 година, когато в града се появява първото частно кино на Константин Богданов. То се помещава в къщата на Нено Шипковенски и побира около 100 зрители. Първият прожектиран тук филм е „Иванчо пали и гаси всичко”. Рекламата се изчерпва с един своего рода плакат, поставен на мегдана, с надпис: „Нова сензация! Гледайте филма „Иванчо пали и гаси всичко”! Филмът притежава всички недостатъци на тогавашната снимачна техника. Образите на екрана се движат с отсечени движения. Киното няма професионален оператор, а прожекциите се осъществяват от собствениците на киноапарата. Появата на това ново за града ни изкуство не е приета еднозначно от гражданството. Петър Геров споделя свои спомени от тогава: „Салонът не се пълнеше. Филмът се посещаваше само от по-будното гражданство и прогресивното занаятчийство. На киното се гледаше като на някаква нова магия. Чорбаджиите не ходеха нито на кино, нито на театър, защото ги смятаха за вреден карагагьозчилък (фокусничество). Някои стигаха до там, че определяха киното за „гяволска работа” и твърдяха, че е „грехота” да се посещава. Имаше родители, които забраняваха на децата си да ходят на това „дяволско” сборище.”

В годините на Европейската война културният живот в града е прекъснат, а кино апаратът - прибран в един дървен сандък. „Пробуждането” му става малко преди края на войната, когато в Троян пристигат като интернирани двама сръбски дезертьори. Те се оказват инженери и възобновяват кинопрожекциите в  същия дюкян. „Заредиха се вносни, европейски филми, каквито вече се въртяха в големите градове. За кратко време тези сърби – първите кинооператори в Троян – спечелиха сърцата на троянчани. С новите филми и качествените прожекции те успяха да привлекат една постоянна група посетители. Първият голям западен филм на „Пате Фрер”, прожектиран в Троян, беше  „Животът и страданието на Исуса Христа”. Този филм привлече и тези, които смятаха посещението на кинопрожекциите за голям грях. След отпуск на църквата всички баби и старци отиваха да гледат филма, плачеха на глас и се кръстеха. Учениците ги водеха по класове, колективно. След това се заредиха филмите на Чарли Чаплин, „Пътуването на Титаник”, „Човекът без маска” и други филми.”

Писмени сведения за първите години на киното в Троян намираме и в „Спомените” на Димитър Гимиджийски. Той пише: „През 1924 година читалището се снабди с киноапарат, който се инсталира в театралния салон  при училище „Св. Кирил и Методий”. Понеже тогава читалището нямаше средства, по почин на настоятелството се основа дружество „Кино”, което купи апарата и в края на същата година го отстъпи на читалището, което се задължи да върне вноските на членовете.”

Същите факти споделя и Петър Геров: „През 1922-1923 година група читалищни деятели и някои заможни граждани купихме киноапарата за читалището. С някои технически подобрения апаратът беше инсталиран в стария театър. На балкона беше направена примитивна кабина.  Понеже осветлението по това време беше несигурно и нередовно, читалището закупи стар нафтов мотор с динамо. За нов нямахме пари. Моторът поставихме в източната част на театъра, в мазето под гримьорните, откъдето не се чуваше пукането и шума на динамото. Работата с този мотор беше цяла епопея. Големи мъки и тегла изживяваха читалищните настоятели, които дежуреха на мотора. Те бяха винаги с мръсни престилки, винаги плувнали в пот и масло. След всяка прожекция дежурните по мотор непременно трябваше да минат през банята на Иван Кюнка, който гощаваше клиентите си с греяна ракия и топъл троянски бюрек. Много пъти моторът спираше през време на прожекции и минаваха часове, докато се запали отново. Добре, че публиката беше търпелива, не роптаеше, не тропаше с крака и не свиркаше с уста. Затова пък жените идваха като на седянка, носеха плетива, а по-близките комшийки идваха и с хурките си, та да не стоят в големите паузи без работа. Прожекциите обикновено започваха в осем часа вечерта и свършваха към един часа през нощта.”

Прожекции има всяка събота и неделя. В събота филмите са озвучени от оркестъра на музикално дружество „Гусла”. Не бива да забравяме, че в тези години се прожектират единствено неми филми. Музикантите-самодейци Петко Дудевски, Минко Топалов, Илия Лингорски, Христо Попов, Петър Дренски, Цанко Маринов, Къньо Табаков свирят редовно и безвъзмездно. Не винаги озвучаването е в унисон с темата на прожектирания филм. Понякога на весели филми се свирят тъжни мелодии и обратно.

Рекламата на филмите става с барабана на общината и с големи плакати, поставени на главната улица. За привличане на повече посетители понякога прожекциите се придружават с „весела част” или литературно-музикални програми. Когато времето позволява, пред театъра свири и градската музика.

Относно репертоара сведенията са малко. Откриват се няколко заглавия на филми в реклама на страниците на в. „Хемус”. В брой 21-22 от 1 ноември 1927 г. се съобщава: „Читалищното кино откри сезона с филма „Ревност”. На 5 и 6 т.г. ще се представи филма „Белла Донна” с Пола Негри.” Пак на страниците на в. „Хемус” през следващата 1928 г. откриваме съобщение за прожекцията на филмите „Метрополис”, „Гневът на боговете” , „Съдбата на моряка”. Други източници споменават още няколко заглавия – „Еди-поло из петте краища на света”, „Хамлет жена ли е?”, „Пътният лист на живота”.

Читалищното настоятелство призовава „посетителите, които са гледали другаде хубави филми, да ги препоръчат, за да се имат пред вид и при възможност да се вземат за прожекция в града.” (в. „Хемус”, № 65, 1 септ. 1929) Освен това „читалищната управа в желанието си да затвърди киното като един културен фактор в града ни, както и да задоволи повишения интерес към киноизкуството, реши да престане да доставя филми само от една фирма, както бе досега, а да влезе във връзка с всички филмови представителства в София и от техните програми да подреди програма от художествени и идейно издържани филми за нашето кино, които ще се прожектират при намалени цени.” Също така, „независимо от филмите, оркестъра, по-добре организиран, ще се стреми да дава хубави музикални илюстрации на филмите.  При тия грижи несъмнено нашето кино ще бъде на своето място като кино на едно културно дружество. Естествено, подкрепата на гражданството ще бъде необходима за подобрението на киното и ние вярваме, че, както винаги, и сега то ще я даде”.

В края на 1933 г. в. „Хемус” информира обществеността, че „настоятелството на читалището е спазарило Лихтонова апаратура и в скоро време на екрана в нашето кино ще се прожектират говорящи филми. С тази инсталация се запълня една културна нужда на Троян и се осигуряват средства за построяване нов театър, отговарящ на народните нужди на града.” (в. „Хемус”, №149, 15 дек. 1933) Апаратурата е монтирана скоро и през 1934 г. в Троян вече е прожектиран първият т. нар. тонфилм – „На Западния фронт нищо ново”. Това става само 4 години след първата прожекция на тон филм в София, състояла се през пролетта на 1930 г. в кино „Одеон”.

През 1936 г. киното се премества в салона на Популярната банка. През следващата 1937 г. читалището закупува нова киномашина „Филипс” – първата внесена в България. От този момент прожекциите са всекидневни като седмично се прожектират два филма. Уредник на киното е Андрей Шипковенски. (1938)

С преместването на киноапаратурата в новия салон на Популярната банка, разположен в центъра на града, и с монтирането на апаратура за прожекция на тон филми, както и достъпните цени на билетите (4 и 7 лв. за дневните и 8 и 11 лв. за вечерните прожекции) интересът към киното в Троян се увеличава. През 1938 г. читалищното настоятелство отчита: „Свидетели сме всички на голямото посещение на кинопредставленията и това трябва да ни радва. Новата последна дума на техниката – тон-кино апаратура с идеална прожекция и напълно естествен тон; отличния салон с удобни столове, който се отоплява много добре и е в центъра на града; редовните дневни и вечерни представления с достъпни цени; подбора на филми – дават гаранция за добри приходи, а също ни карат да мислим, че киното след като покрие своите задължения и осигури бюджета на читалището, ще набере средства за постройката на нова театрална сграда.”

През 1939-1940 г., когато временно са уредени дипломатическите отношения между Съветския съюз и Германия, в града се прожектират почти всички съветски филми, разрешени от цензурата –„Цирк”, „Парад на младостта”, „Чапаев”, „На Северния полюс”, „Пътният лист на живота”, „Тринайсетте”. Тогава се поставя началото и на по-сериозна рекламна дейност на киното. „През лятото на 1939 г. Докумът предложи да рисувам плакати, с които да подобрим рекламата на съветските филми. Всичко трябваше да се върши безплатно, читалището не даваше дори материали. Използвах обикновена амбалажна хартия, на която рисувах с приготвени от мене плакатни бои. Готовият плакат залепвахме на стари плакатни рамки. Първият плакат, който нарисувах, беше на съветския филм „Цирк”. Следваха плакати за филма „Северният полюс”, „Мъжество”, „Петър Велики”, „Блокада”. Много старание влагаше Докумът при написване текста и оформяне на рекламните листовки за филмите. Тези листовки се отпечатваха и разпространяваха масово из околията и с това допринасяха много за голямото посещение на прожекциите” – споделя Стефан Балевски.

Друг начин на реклама използва киномеханикът по това време Стою Стаевски. Преди началото на главния филм той прожектира написани текстове за следващия филм  и рисунки на героите, направени с туш и мастило върху стъкло.

С началото на Втората световна война идва и забраната на прожекции на съветски филми. Кинопрожекциите също намаляват. Киното вече прожектира само по един филм в седмицата и прожекциите започват в 9 часа вечерта. (в. „Хемус”, № 280, 15 апр. 1941)

През 1952 т. киното става собственост на държавата.

През 1960 г. са закупени две киномашини „Балкан Б-1”.

До 1965 г. киното се помещава в салона на Популярна банка, който макар и модерен при откриването му, в годините става все по-тесен за многобройната публика и се амортизира. Съвременниците свидетелстват: „Салонът се намира на 10 метра под земята (в него се отива по 36 стъпала). Това го прави неудобен, нехигиеничен, тесен, влажен, неуютен. Вън от всичко друго той не е в състояние да задоволи, макар и частично, силно порасналите културни нужди на едно близо 25 000-но население. И въпреки тия крайно неблагоприятни условия, киното  в Троян дава своя немалък дял в културния живот на града.” В материал, поместен на страниците на в. „Троянски глас” (1968) се съобщава, че „през последните три години в киното са прожектирани 828 игрални, 1248 научно-популярни и 1424 детски филма. Организирани са общо 5752 прожекции, на които са присъствали 1 107 708 кинозрители и по такъв начин киното е реализирало за държавата 244 065 лева.”

През 1965 г. започва строеж на нова сграда за широкоформатно кино в Троян. Салонът има 725 места. Сградата има просторно фоайе, касово хале с две каси, тапицирани меки столове, два входа и два изхода, голям екран, отлична акустика, мазутно отопление, амфитеатрално разположение на местата. Изпълнител на обекта е ДСО „Стройрайон” – Троян. Предвижда се новата сграда на киното да е готова за посрещането на 100-годишнината на града през 1968 година.

В бр. 41 от 1970 г. на в. “Троянски глас” четем: „Голяма придобивка е новият кинотеатър. Зимният салон е с амфитеатрално оформление, с тапицирани столове и побира 620 зрители. Всеки ден към 3500 души ще имат възможност да гледат различни филми. Салонът ще бъде отопляван с нафтово гориво и ще има вентилационна уредба. Киномашините и апаратурата са вносни – марка „Дрезден – 21”. Новото кино има две просторни фоайета с фотьойли, всички необходими канцеларски помещения и две касови халета. Кинокомплексът, който се нарича „В. И. Ленин”, е с много добър архитектурен замисъл. Наоколо ще има зелени площи. Наред със сладкарницата и клуба на НТС, които се намират в непосредствена близост с него, той ще се превърне в едно от забележителните места в града.”

 

Всеки ден се правят по пет прожекции. Освен игрални, киното показва и научно-популярни, документални и детски филми. През 1971 г. кино „Ленин” отчита, че са прожектирани 485 игрални филма, 360 научно-популярни и над 112 детски филма. С активната си дейност киното с основание заема първо място в Ловешки окръг в 14. национален преглед за най-добро кинообслужване.

Освен кино „Ленин” кина функционират и в кварталите „Велчевски” и „Василевски”. Отново на страниците на в. „Троянски глас” Христо Радев информира: „Нова културна придобивка имат гражданите от квартал „Василевски”. Наскоро тук беше открито широкоекранно кино с 350 места. Зрителите ще гледат новите цветни и черно-бели филми на 35 мм лента. Доставените апарати осигуряват добра картина и ясен говор. Голям дял за осъществяване на преустройството на досегашното кино има читалищното ръководство в квартала, киномеханикът Димитър Тосунов и домакинът на читалището Иван Василевски.”

Наред с прожекциите на филми кино „Ленин” организира и други мероприятия, популяризиращи филмите и кинопродукцията. През 1971 г. от 5 до 19 април е проведена Десетдневка на българския партийно-революционен филм с мото „И нека свети твойто име!”. По специална репертоарна програма са прожектирани българските филми „Черните ангели” (реж. Въло Радев, по мотиви от мемоарите на Митка Гръбчева), „Осмият” на Зако Хеския, „Тревога”, „А бяхме млади”, „До града е близо”,  „В тиха вечер”, както и премиерата на новия български игрален филм „Няма нищо по-хубаво от лошото време” на режисьора Методи Андонов по сценарий на Богомил Райнов. Във връзка пък с прожекциите на филма е проведена творческа среща на участниците във филма артистите Елена Райнова и Стефан Мавродиев с кинозрителите.

През 1975 година се провеждат Дни на съветския филм. В кино „Ленин” се прожектират филмите „Личен живот”, „Полонеза от Огински”, „Фронт без флангове”, „Те се сражаваха за родината” и „Дъщери и майки”.

Интересна инициатива на кино „Ленин” са премиерите на филми. На страниците на в. „Троянски глас” от 1975 година откриваме информация за премиера на новия български игрален филм „Шосе Е-107”. Режисьор е Никола Ковачев, за когото този филм е дебют в игралното кино. Оператор е Христо Рачев, а в главните роли се изявяват Кирил Господинов, Мариус Донкин, Сашка Братанова, Венцислав Кисьов. На премиерата на филма в Троян присъстват лично в кино салона режисьорът, операторът, двама от артистите – Кирил Господинов и Венцислав Кисьов,  художник-постановчикът Елисавета Иконописова, асистент-режисьорът Владимира Кирова и двама малки изпълнители осмокласниците от София Евгени Йорданов и Веселин Веселинов. Премиерата на филма е на 5 юни 1975 г. и салонът на киното се оказва тесен, за да побере всички желаещи да видят премиерата.

Всяка събота по специална програма кино „Ленин” прожектира много и разнообразни по тематика научно-популярни филми, а всяка събота и неделя – детски филми.

За учениците от града се провеждат кино-лектории с филми, свързани с техния учебен материал. Съвместно с Пионерския дом е проведена теоретична конференция и е прожектиран специален късометражен филм за живота на Лилия Карастоянова – съветски журналист от български произход, участник в партизанското движение на територията на Беларус по време на Втората световна война.

Интересът към киноизкуството води до създаването на киноклуб „Балканфилм”. Негов председател (1970) е Мирчо Добрев. Към клуба на 9 юни 1970 г. е открит и Младежки любителски киноклуб. На членовете на клуба са на разположение модерни кинокамери, с които те могат да работят след завършване на фотолюбителски кинокурс. През 1972 г. в освободеното помещение в сградата на Популярната банка е създаден младежки клуб „Владимир Башев”. В дъното на салона е изградена камерна сцена с дъговиден екран, което позволява салонът да се използва и като малка кинозала. Клубът разполага също така с обзаведена кино и фотолаборатории.

Любителският киноклуб „Балканфилм” и Градският съвет за изкуство и култура организират редица съвместни инициативи. През 1972 г. се провежда Вечер на документалния филм. Кинодокументалистът Христо Ковачев показва филмите си „Пролет моя”, „Вар” и „Нишки от дъгата”, а младият творец Георги Стоев – филмите си „Децата на животните” и „Йерархия при животните”.

1975 г. в Троян се организира студийно кино. Инициативата е на Градския съвет за изкуство и култура, младежкия клуб „Вл. Башев” и кино „Ленин”. Студийното кино се прожектира в салона на младежкия клуб. Първата прожекция е на 8 май 1975 г. – полският филм „Всичко за продан” на реж. Анджей Вайда. Студийното кино има прожекции всеки четвъртък от 18 и от 20 часа. Филмите се предшестват от беседа, която въвежда зрителя в творческия свят на режисьора или в проблемите, третирани във филма. Репертоарната програма на филмите, излъчвани в студийното кино, е разделена на три категории: проблемни или новаторски филми („Романс за влюбени” на А. Михалков-Кончаловски,”Рим” на Ф. Фелини, „Чудаци” на Е. Шенгелак); филми на определен автор или национална кинематография (панорама на режисьора Василий Шукшин, на Франсоа Трюфо, на Петер Бачо, на съвременното мексиканско кино) и непознати и малко познати кинематографии (филми от Канада, Алжир, Португалия, Австралия, ЮАР, Габон).

Интересна инициатива, свързана с киното и Троян, се поставя през 1979 г. На 17 януари в Профсъюзния дом на културата е основан градски киноклуб. Членове на клуба са 12 кинолюбители ентусиасти, които си поставят трудната задача да филмират историческите моменти в родния град., да отарзяват национални събития. За съжаление с днешна дата може да се отбележи, че тази инициатива не е реализирана. (ТГ, №4, 1979)

 

Фоайето на киното се използва за експониране на различни по тематика изложби.

„ На 15 т.м. (април) във фоайето на кино „Ленин” беше открита художествена изложба от творби на ученици от 9 клас при художествената гимназия  „Илия Петров” – София  - графика, етюде и с акварел, пастел и темпера, скици, в които отразяват богатите си впечатления от Троян. Гост при откриването  - арх. Георги Стоилов, зав. Отдел „Строителство и архитектура” при ЦК на БКП. ( ТГ, №16, 1976)

„През 1978 г. интериорът на фоайето на кино „Ленин” се обогати с 69 голямоформатни табла на фотоизложбата  „За безопасност и култура на движението по пътищата”. Богатата колекция снимки в изложбата са събрани чрез конкурс , обявен от НС на ОФ. Изложбата се организира по инициатива на градската комисия по безопасността и ГК на ОФ.” (ТГ, №42, 1978)

„На 20 май във фоайето на кино „Ленин” бе открита самостоятелна изложба на фотограф-художника  от Варна Христо Богданов, организирана от клуба на фотолюбителите и фотодейците в София, Градски съвет за култура – Троян, туристическо дружество „Амбарица” и окръжен съвет за култура  - Варна – фотогрупа „Прибой”. (ТГ, №22, 1979)

„Във фоайето на кино „Ленин” е открита карикатурна изложба на Марин Радевски. Със средствата на хумора и сатирата той си е поставил за цел да съдейства в борбата за безопасност и култура в движението  при пролетно-летния период. Изложени са 4 фотошеги  и 36 карикатури с тема нарушение на правилата за движение по пътищата.” (ТГ, №15, 1980)

 

Послеслов: С идването на демократичните промени през 1989 година кино „Ленин” прекъсва своята дейност за десетилетия. Сградата е продадена на частен инвеститор и троянци сме мълчаливи свидетели на нейното западане и разпадане.

Разбирам, че скоро отново има смяна на собствеността и отново намерения за нов живот на сградата на кино „Ленин” . Дано!