четвъртък, 23 май 2013 г.

"... Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил..."


Кирил и Методий – Солунските братя, византийски дипломати, християнски мисионери, създатели на глаголицата и кирилицата са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на черковнославянски език. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
         Двамата братя са родени в Солун. Методий е най-големият. Роден е през 815 година. Константин е най-малкият, роден през 827 година. Чак към края на живота си в Рим той приема името Кирил. Семейството има общо 7 сина. Ранната смърт на баща им е причина те да минат под попечителството на чичото – логотет Теоктист, влиятелна личност в Империята. Той изпраща Константин в Магнаурската школа – най-висшето учебно заведение във Византия, а на Методий поверява административното управление на област, недалеч от Солун.
         855-та е годината, приета за рождена на глаголицата – азбуката, която Кирил и Методий създават за превод на богослужебни книги от гръцки на славянски език. Тези книги братята и техните ученици използват, за да разпространяват християнството в Моравското княжество и Панония през 9. век. През септември 855 г. папа Стефан Шести издава була, с която забранява богослужението на славянски език.
През 867 г. Кирил и Методий отиват в Рим да защитят делото си пред папата. Кирил успява да принуди папа Адриан Втори да признае официално славянските книги − в римската църква „Света Марина” е отслужена литургия на славянски език. След смъртта на Кирил в 869-та година, делото продължава Методий до своята кончина през 885 година и учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, намерили радушен прием в България от цар Борис още в 856 година.
За първи път празник в чест на светите братя в България е организиран в Пловдив на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров. 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград заедно със служба за Св. Иван Рилски. 1858 г. денят е празнуван в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица” и вълнуващо слово на учителя Йоаким Груев за живота и делото на Кирил и Методий.
В следващите години празникът е отбелязван в Шумен, Лом, Скопие, Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник в прослава на славянските първоучители. Тогава се заражда и идеята за химн. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени”. През май 1901 г. учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музика към текста.
Празникът в тези години се изразява в църковна служба, продължена и допълнена от културно-просветни прояви – произнасяне на слова за значението на празника от културно-просветни деятели, общественици, будни български учители. Учениците взимат участие с хорово изпълнявани песнопения в чест на светите братя, декламации на стихотворни творби с подходяща тематика и шествия из населените места.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май. По църковния литургичен календар обаче остава на датата 11 май.
В Троян първото честване от гражданството на празника на светите просветители е организирано по инициатива на учителите Илия Белковски и Цвятко Златев през 1874 година. След отпуск на църквата учителите заедно с учениците, с китки в ръце, пеейки песните „Тоя празник нам дарява” и „Днес славим нашите кръстители” обикалят улиците на малкия град. Вечерта в осветеното училище учителите дават гощавка за по-видните граждани. Канят и някои от турските големци – мюдюрина и кятипина (секретаря). Под звуците на градския оркестър веселието продължава до късно през нощта.
Тази инициатива намира радушен прием сред учителското съсловие и гражданството и честванията продължават и в следващите години. Емоционален разказ за честването на празника в началото на 20. век откриваме в спомените на учителя Минко Шейтанов „Страници от миналото”. Подготовката започва седмици преди тържествения ден – репетират се песни и декламации. Фасадата на училищното здание и всички класни стаи са празнично украсени със свежи пролетни цветя. Вечерта преди празника се организира факлена манифестация. „Отделенията и класовете заемат местата си в дългата манифестация, която започва с първаците и свършва с нас, третокласниците. Ние чакаме да мръкне, да раздадат факлите и да тръгнем. Градът е на крак, осветен и огласен от нашите песни и факли. И просълзен. Неговите синове и дъщери, след толкова години несвободен живот, свободно днес манифестират своя празник – символ на победоносния ход на нашия народ към всестранен възход” – си спомня години по-късно Шейтанов.
В самия ден „дворът е пълен със сплетени на витки коси и ниско остригани глави – ученички и ученици. Граждани и гражданки обаче нямаше. На тоя ден еснафът работеше, а интелигенцията правеше излети из планината”. Слово за живота и делото на Кирил и Методий произнася учителят Калчо Калчев. Следват хорови изпълнения, песни, декламации, диалози, разкази. Под звуците на оркестъра се извива пъстро хоро. Учениците от трети клас са подготвили специална изненада – пъстроцветен хартиен балон, който литва в пролетното небе и стига чак до Капинчо. Там продължава следобедното веселие до късно вечерта. Следващият ден е неучебен.
Повод за оправдана гордост е фактът, че празникът на светите братя Кирил и Методий устоява на промените на времето – исторически, политически и обществени, повече от 160 години.
От 2006 г. 11 май е професионален празник на българските библиотекари – около 7500 специалисти. Така те празнуват два пъти – на 11 и на 24 май. И с право! Те заслужават това! Поклон Вам –  безкористни, интелигентни, едни от малцината, съхранили възрожденския дух, българи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар