събота, 30 ноември 2013 г.

ПЕТКО СЪЙЧЕВСКИ 90 години от рождението му



В обществения и културния живот на Троян има много значими личности.  По неизвестни причини някои от тях времето упорито се опитва да заличи. Струва ми се, че една такава личност е Петко Съйчевски. Тази година се навършват 90 години от неговото рождение – повод да си спомним за него и направеното от него за нашия град.
         Петко Съйчевски е роден в с. Лесидрен на 27 ноември 1923 година. През 1945 г. завършва троянската гимназия и в края на 40-те години учи в Театралното училище в София.
         Започвайки своята трудова биография в Общински съвет – Троян в отдел „Изкуство и култура” през 1950 г., през самодейния,  държавния,  оперетния театър, като директор на новосъздадения Музей на занаятите през 1962 г., целият си живот Петко Съйчевски отдава на културния живот на Троян.
От читалището всъщност започва творческата дейност на Петко Съйчевски. Там в самодейния, в държавния, в оперетния театър той е режисьор на десетки постановки. Началото е оперетният спектакъл „Волният вятър” от Дунаевски през 1952 година. Петко Съйчевски е режисьор. Диригенти са Константин Михайлов и Иван Цанков. Постановката има рекордните за тогава 29 представления, три от които са изнесени в Ловеч. „Волният вятър” се оказва и трамплинът, който изстрелва Минко Босев – тогава участник в оперетата, в трупата на Музикалния театър „Стефан Македонски” в София.
         През 1968 г. пак под режисурата на Петко Съйчевски е поставена оперетата „Българи от старо време” от Асен Карастоянов. Диригент е друга забележителна личност в културния живот на Троян – Владимир Парушев. На Третия републикански фестивал „Българи от старо време” печели І място, 7 индивидуални златни и 2 сребърни медала.
         Оперетните спектакли, за разлика от театралните, ангажират голям брой участници – актьори, оркестранти, балет, корепетитори. Огромно е значението и отговорността на режисьорската работа. С нея Петко Съйчевски се справя блестящо. На страниците на в. „Троянски глас” от 1968 г. намираме следната оценка на неговите способности: „Режисьорът Петко Съйчевски умело и убедително изнася психологическата драма на образите като има под внимание винаги промяната във фиксажа. Музикалният ритъм се променя, мелодраматичният момент се сменя с креслив или съвсем тих речитатив, а темпото на действието остава неизменено. Открояването на тази нюансировка е едно от достойнствата на режисьорската работа. Съйчевски се справя успешно и с една друга особеност, специфична само за операта и оперетата: въвеждането и отвеждането на персонажа (масовите явления). Тук в интерпретацията, която безспорно зависи от динамиката на действието, той не допуска никакво съмнение в решението, въпреки непригодната за това с механични приспособления сцена. Масовите движения не се нарушават от никакъв сценичен ефект.”
По негова инициатива през 1954 г. Околийският народен съвет взема решение за създаване на Троянски народен театър – държавен театър, съществувал до 1964 година. Три години (1956 – 1958) Съйчевски е негов директор. На страниците на сп. „Театър” от 1960 г. стои категоричната оценка за дейността на театъра на театралния критик Севелина Гьорова: „Репертоарът на театъра е разнообразен и доста сериозен за един млад, сега укрепващ колектив: „Ивайло”, „Франческа да Римини”, „Майка на своите деца”. Личи стремеж към самостоятелност, към напрежение на силите, което ще помогне за творческото израстване на колектива. Радостно е, че младият театър работи много български пиеси от съвременни автори, и то не само пиеси, изпитани вече на сцените на други театри. Той се опитва да утвърди на своята сцена съвсем нови български творби. За пръв път в страната троянският театър постави ”Сватба” от Кл. Цачев.” За 10-те години на своето съществуване театърът представя над 50 пиеси и изнася над 2000 представления – в Троян и на гастроли.
         Паралелно с професионалния и оперетния театър своята дейност не прекъсва и любителският театрален състав при читалището. Най-сериозно постижение на театралите самодейци е комедията „Криворазбраната цивилизация” на Д. Войников, играна през сезон 1960/1961 година. Постановката е дело отново на Петко Съйчевски. Любителите актьори показват рядка ансамбловост, верен мизансцен. Внушителни са актьорските превъплъщения. По общо признание „Криворазбраната цивилизация” е сред най-добрите изяви на любителите-театрали в Троян изобщо, и то при съществуването на държавен професионален театър в Троян.
         Като човек с перспективни виждания, творческо мислене, организаторски качества и безрезервно влюбен в родния край, Петко Съйчевски се оказва най-подходящата личност за директор на новосъздаващия се в Троян Музей на народните художествени занаяти. С първите умело подбрани специалисти – Стоянка Чолакова, Ганко Цанов, Андрей Андреев, Величка Ганковска, Йовка Кънчева, Съйчевски създава перфектно работещ колектив, който изгражда Музея на занаятите като научен, художествен и културно-просветен институт. Съйчевски умее да убеждава, да настоява, да предлага идеи и решения. Така за 6 години от основаването на музея се реконструира предоставената сграда – старото училище на Троян, изгражда се музейната експозиция и по повод на 100- годишнината от обявяването на Троян за град, на 3 октомври 1968 г., е открита лично от председателя на БАН акад. Ангел Балевски в присъствието на държавния глава – Тодор Живков.
         А това е само началото на неговата всеобхватна музейна работа. Негова е идеята за създаване на Ателие на троянските майстори (1966), на конкурса „Троянски майстор” – първоначално регионален, а впоследствие национален, на Национален панаир на занаятите в с. Орешак (днешното Национално изложение на художествените занаяти и изкуства).
         През 1970 г. по идея на Съйчевски и под неговото вещо ръководство започва реконструкцията на сградата на бившия турски конак, където се изграждат експозициите „Нациналноосвободителни борби” и „Работническо революционно движение в Троян и Троянския край”. По-късно е изградена експозицията в къщата-музей „Спас Балевски”, комплексът „Нунките” и още редица други.
         Неосъществени остават и много негови идеи като например: Кадийската махала от сградата на старата полиция до Шошковата къща да стане действаща занаятчийска чаршия, да се изгради занаятчийско селище под несъществуващия вече ресторант „Лисичи дупки”, да се построи нова сграда за музея и сграда за галерия… Петко Съйчевски изработва обемен по съдържание и идеи план за развитие на музейното дело в периода 1973 – 1980 година.
„Съйчевски не написа книги за изграждането на музея, за трудностите, които преодоля музейното дело в Троян, но заедно с първите уредници го създаде. Той нямаше нужното образование – история, етнография, археология, но имаше организаторски талант и бе влюбен в родния край, искаше да направи нещо за него и направи” – такава е безпристрастната и точна оценка за делото на Петко Съйчевски, която прави Стоянка Чолакова на страниците на юбилейния вестник, издаден по повод на 40-годишнината от откриването на музейната експозиция.
Държавните институции също оценяват усилията му. Комитетът за изкуство и култура два пъти го награждава със значка „Отличник”. Носител е и на орден „Кирил и Методий” – ІІ степен.
Независимо къде работи, Петко Съйчевски винаги е в центъра на обществения и културния живот на Троян. Няколко години е председател на читалище „Наука”, а още по-дълго време е член на неговото ръководство. Много усилия и труд влага и когато оказва помощ на любителските театрални състави на различни предприятия и ведомства, съществуващи към тогавашния Профсъюзен дом на културата. Когато през 70-те и 80-те години се предприемат опити за възраждане на училищния театър, Петко Съйчевски заедно с Веселина Попова и Пенчо Вачев осъществяват театрални постановки с ученици от Техникума по механо-електротехника в града. В периода 1980 – 1982 г. Петко Съйчевски е сътрудник на Националния исторически музей.
Зад последователния и настоятелен инициатор, зад суровия и непреклонен понякога ръководител обаче се крие човек с голямо и добро сърце. Показателен е следният интересен факт от биографията на Петко Съйчевски, който откриваме на страниците на  изследването на Ваня Давидова „Театърът в Троян”: „По времето, когато Петко Съйчевски е директор на Троянския народен театър, няколко месеца били забавени заплатите на актьорите и персонала. За да ги спаси от безпаричието, директорът изтегля целия спестовен влог на семейството си и плаща заплатите.”
Жизненият път на Петко Съйчевски завършва през 1995 година. Остава името му върху десетките театрални афиши, остава Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства, на който Съйчевски посвещава 18 години от живота си, остават нереализираните негови мечти… Оставаме ние, идващите след него…
Нека не забравяме хората, живели и работили преди нас за просперитета на родния Троян! Нека не позволяваме на времето да заличи техните имена и дела!

Няма коментари:

Публикуване на коментар