четвъртък, 6 март 2014 г.

ТОМА ХИТРОВ – ВОЙВОДАТА, ФОТОГРАФИНА...




В дните около Националния празник на България обикновено си припомняме биографиите на известни борци за свободата на свидното ни Отечество. Един българин, наш земляк, обаче е не само борец за свобода, но и още нещо... В историческата памет той остава не толкова с бойните си подвизи, колкото с таланта си на ... фотограф. Този българин е Тома Хитров.
Тома Станчов Хитров е роден през 1840 г. в Ловеч, но родът му по бащина линия е от махала Хитровска, в околностите на града ни. Едва 16-годишен емигрира в Румъния. В Букурещ научава фотографията. Там отваря и първото си фотографско ателие, а по-късно ˗ и в Плоещ.
         Тома Хитров обаче не се затваря във фотографското си ателие. Като българин-емигрант той е и революционер. След залавянето на Васил Левски, през 1875 г. БРЦК го определя за войвода на въстанието в Троян. От Букурещ, през Одеса и Цариград, където с помощта на граф Игнатиев се снабдява с руски паспорт, пристига в Троян. С тайната си мисия престоява в града и Троянския манастир няколко месеца. Тъй като въстание в Троян не избухва, Тома Хитров се връща в Румъния.
         През 1876 г., неуспял да се включи в четата на Христо Ботев, повежда група момчета през Кладово за Сърбия. Там се присъединяват към четата на Филип Тотю. Войводата определя Тома Хитров за свой пръв помощник. Четата участва в Сръбско-турската война (1876). След нейния край Тома Хитров отново се завръща в Румъния, за да се включи в Българското опълчение – в Трета дружина. Участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора.
         По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Тома Хитров е в отряда на кап. Коста Паница и участва в боевете при с. Славене и с. Ржана през ноември същата година. След края на войната се оженва за Елена Чернева от Берковица, която му ражда 6 дъщери.
         В историията Тома Хитров като че ли остава по-известен с рядката си за онова време професия на фотограф. Всички негови съвременници го знаят като „Тома фотографина”. Така го назовава и самият Васил Левски в едно свое писмо до съратник на делото. През прочутото му фотографско ателие в Букурещ минават десетки смели мъже, чиито лица фотографът запечатва за историята – мъже с решителни очи, сложили ръка върху пищова или стиснали дръжката на сабята. Дълъг е списъкът с техните имена – Левски и Ботев, Захари Стоянов и Панайот Хитов, Никола Странджата и десетки по-малко известни мъже...
         През 1868 г. Тома Хитров прави снимка на Апостола Левски в униформа на Първата българска легия – в цял ръст, с ръце върху опряна на земята сабя. Тази уникална фотография е съхранена от учителя Илия Белковски, чиято съпруга ˗ Данка Хитрова-Балковска, е сестра на фотографа. Заедно с други снимки и документи неговата внучка Донка Заякова я предава в Държавен архив – Смолян, където се съхранява и в момента.
Тома Хитров е фотографът, направил и единствената снимка на майката на Левски – Гина Кунчева, и по този начин оставил за поколенията нейния образ.
През 1875 г. пред неговата камера застава Христо Ботев и така за историята остава последната фотография на великия поет-революционер, най-известният му портрет.
Само тези фотографии да беше направил Тома Хитров, пак щеше да остане завинаги в българската историческа памет...
След Освобождението Тома Хитров се установява в София. Тук отваря фотографско ателие – „Славянска светлописница”, и прави множество оригинални снимки на стара София.
И за троянската история Тома Хитров оставя ценни фотографии. Негово дело е портретът на Марко Иванов Марковски в опълченска униформа, направен през 1880 година.
През 1898 г. Тома Хитров запечатва на фотографската лента строежа на Марковския мост – паметно и историческо за градеца Троян тогава събитие, символ на, както пише Ганко Цанов, „следосвобожденския Троян, изоставил старите дървени мостчета „минушки” и отправил се по широкия му каменен гръб към неизвестния бряг на 20. век.”
Следващата 1899 г. Тома Хитров сътворява фотографско табло на „братята при Троянската ставропигиална обител” (Троянския манастир), което е литографирано от И. Празе в София. Върху таблото са подредени фотоси на манастира с 5-етажната кула-звънарница, на скитовете „Св. Никола” и „Св. Йоан Предтеча”, на игумена арх. Макарий и 23-ма монаси. Таблото днес се съхранява в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, както и още редица фотографии, дело на Тома Хитров.
И нещо извън фотографията. Тома Хитров е автор на проекта на знамето на Троянския революционен комитет, ушито от Марко Ив. Марковски през 1875 година. Знамето е трибагреник в червено, зелено и бяло. Червеният цвят е разположен отгоре – като в размирно време. В средата върху червено квадратно сукно с размери 40/40 см от камилска жълто-кафява прежда е извезан разярен лъв без корона. Аргументът на Тома Хитров лъвът да е без корона е, че короната е символ на държавата, а България е в робство. Над лъва в полукръг е извезана дилемата „Свобода или смърт”, а под лъва – надписът „Троянски революционен комитет” и годината – 1875-та. Знамето е изгорено лично от неговия създател след разкриването на комитета от турската власт и последвалите обиски по домовете на съзаклятниците. Запазена е само централната част с лъва. След Освобождението този къс от знамето Марко предава на своя брат Минко – авторът на „Спомени и очерки из българските революционни движения”. Минковата дъщеря Мария Войникова, по-късно предава тази ценна реликва в музейните фондове, където се съхранява и в момента... Копие е изложено в експозиция „Възраждане” в сградата на бившия турски конак.
Тома Хитров умира на 13 април 1906 година, но неговият „занаят” е предаден на поколенията. Съпругата му Елена Чернева също е фотограф. Фотографията наследява и една от дъщерите му – Иванка Хитрова. Един от първите помощници и ученици на Тома Хитров във фотографското му ателие „Славянска светлописница” в София е Борис Маждраков (роден 1887). Той става и негов зет. Оженва се за дъщеря му Иванка и заедно емигрират през 1922 г. в САЩ. Там Маждраков отваря фотографско студио на 57-а улица в Манхатън. Негови клиенти са известни личности не само от артистичните среди, но и от висшето общество на Ню Йорк.

        

Няма коментари:

Публикуване на коментар