събота, 10 май 2014 г.

БИБЛИОТЕКАТА НА ЧИТАЛИЩЕ „НАУКА” – СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ТРОЯН



Едва ли има троянец, комуто не се е налагало да изкачи стълбите до третия етаж в източното крило на читалище „Наука”. Там се помещава читалищната библиотека. Замисляли ли сте се за нейната история? А тя е дълга и превратна... Вече повече от 100 години...
         11 май е добър повод да си я припомним...
         Всъщност в летописа на своята история нашият народ, наред с велики постижения и имена, вписва и свое самобитно, оригинално дело – създаването на народните читалища. Всички те започват своята дейност по един и същи начин – с организирането и поддържането на читалня и библиотека. И читалището в Троян не е изключение.
         Основано е в 1870 г. от неколцина будни троянци, приели присърце идеята на Васил Левски и Матей Преображенски – Миткалото, основали читалище в Троян и внесли първите вноски в касата – по една бяла меджидия. Абонирали го за няколко български вестника, купили първите книги. За съжаление като всяко ново нещо и читалището намира своите противници и дейността му е прекъсната. Но искрата е запалена. И дейността е възстановена още на следващата година от учителите Илия Белковски и Цвятко Златев.
         Те организират библиотека в училището, която се ползва и от учениците, и от гражданите. Уредник е младият учител Никола Гимиджийски. Това е първата обществена библиотека в града.
Но идват годините 1877–1878, годините на Руско-турската освободителна война, по време на която градът е опожарен от турските башибозуци. В пламъците на пожара изгарят и книгите на библиотеката.
След края на войната, през 1879 г., младите учители Никола Гимиджийски и Калчо Хасъмски възобновяват неделните четения в старото оцеляло училище в църковния двор, възстановяват и библиотеката.
Оттук насетне започва нейната трудна и превратна история. В нея достойно записват своите имена будни, интелигентни и достойни троянци.
Георги Смилов, който, пристигнал  от Търново в Троян, се заема отговорно и дейно с читалището – тогава библиотека, читалня и салон за сказки.  Премества го от училището в кафенето на Хаджи поп Георги – в центъра на града, с оглед на по-голямо посещение от гражданите. Тук след пускане на черква се правят събрания и се изнасят просветни беседи. Пръв помощник на Смилов отново е учителят Никола Гимиджийски. Смилов обаче напуска града, Гимиджийски става чиновник и дейността на читалището се прекъсва отново.
В 1892 г. читалищната дейност в града се възражда благодарение на инициативността на Ганко Семерджиев ˗ радетел за напредъка и просветата на родния си град. Той изпраща лични парични средства на учителя Иван Памукчиев, с които да се закупят книги, вестници и списания. Наема се дюкянът на Цочо Спасов и така се поставя началото на библиотека „Наука” – първата обществена библиотека в града след Освобождението.
Следващата година – 1893-та, е знаменателна за историята на Троян. Учредява се Народообразователно дружество „Наука”. В своя реферат „Историческото развитие на библиотека „Наука” в гр. Троян до 1902 г.”, написан по повод на 10-годишнината от основаването на Народообразователното дружество, Власи Илиев пише следното: „От 12 септември 1893 г. настъпи нова ера за библиотеката, защото се положи на здрави и трайни основи… Книгите в библиотеката се туриха в ред, защото се заведоха: 1) главна входяща книга; 2) справочна книга и 3) книга за записване на имената на членовете, които вземат книги за домашно четене.” Назначен е и първият щатен библиотекар – Калчо Гайдарски.
Започнала от няколкото книги в дървения шкаф в училищната стая, за 10 години от съществуването си библиотеката събира фонд от 1053 тома. Годишно се получават около 30 вестника и толкова списания. От констатацията на Никола Гимиджийски в „Автобиография и спомени”: „Малцина бяха четиварите...” са минали десетилетия и в 1910 г. читателите на библиотеката са вече 530.
Освен читалищните настоятелства, и троянци се грижат за обогатяването на библиотеката с книги. Много са нейните дарители. По повод на 35-годишнината на библиотеката в. „Хемус” публикува списък на дарителите, в който са подредени 53 имена, а дарените от тях книги са 3366 тома. Голямо дарение за библиотеката прави троянецът Павел Стаев ˗ „Энциклопедический словарь” в 85 тома на стойност 600 лв. Не бива да бъдат пропуснати и двата дарителски фонда ˗ фонд „Д-р Спас Бояджиев” на стойност 5 000 лв., дарение от родителите му в негова памет за закупуване на медицинска литература, и фонд „Балю П. Балевски” на стойност 5 000 лв. , завещани лично от него за закупуване на литература по стомашните болести и туберкулозата.
Сменила много „домове”, през 1920 г. библиотеката се настанява в новопостроената с дарение от Петър К. Балевски читалищна сграда. В този период се въвежда десетичната „американска” система на Дюи за класификация на книгите и така намирането им става „почти моментално”. Въвежда се и форматното им систематично подреждане.
Организирана по един модерен за времето си начин, в следващите десетилетия библиотеката все по-трайно се налага като водещ културен институт в града. През 1935 г. за библиотекар е назначен Симеон Гатев – интересна и знакова за обществения живот в града тогава личност. И до днес старите троянци го помнят като „Монката” и не са забравили пътя, който той им е посочил към книгите и знанието.
Още в 1927 г. се ражда иницциативата за създаване на детски отдел и се взема решение за набавяне на детски книги. Осъществяването на практика става през 1971 година. Няма троянец, освен от най-младото поколение, който да не си спомня Виолета Акалска – библиотекарката от Детския отдел, първа подала в ръцете му „Ян Бибиян” и „Пипи Дългото чорапче”. Виолета Акалска е първият библиотекар в Детския отдел и работи в него до пенсионирането си през 1993 година.
Друга обществено известна личност е Тодора Лилова, работила десетилетия в библиотеката. Нейна е инициативата за създаването на фонд „Краезнание” – уникален фонд за всяка библиотека, събиращ книги, публикации в периодични издания и всякакъв вид материали, касаещи Троян и Троянския край, за троянци и от троянци.
Тяхната дейност уверено и умело продължават днешните библиотекари в читалищната библиотека. Само преди няколко години библиотеката спечели проект по програма „Глобални библиотеки ˗ България” и по този начин се превърна в модерен съвременен информационно-комуникационен център. Безспорна е заслугата, усилията и енергията, които влага в това начинание Ваня Давидова – библиотекар, също прекарал живота си сред книгите на троянската библиотека. Редом с нея са и останалите – Вихра Петрова, Боряна Лилова, Веселка Йорданова. Всички те отговорно и професионално работят, за да я има троянската библиотека и да е на съвременно ниво.
Поздравления, колеги, за отговорната ви и обществено полезна дейност, която, въпреки трудностите, вършите с душа и сърце! Вие сте достойни следовници на първите!

Няма коментари:

Публикуване на коментар