Издавайки енциклопедия
„Дарителството” в три тома, Български дарителски форум ни напомня за една
богата и благородна българска традиция – дарителството и взаимопомощта за
духовното издигане на нацията. Български дарителски форум възобновява спомена
за множество знайни и забравени благодетели.
В повече от 1300 страници енциклопедията
събира историята на дарителството в България от Освобождението 1878 г. до 1951
г., когато с държавен указ всички фондации и благотворителни дружества са
задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на
държавата. Енциклопедията представя накратко над 1200 истории на личности,
които са имали щедростта и волята да променят света около себе си.
С вяра в бъдещето през годините
плеяда родолюбиви българи са предоставяли имоти и средства в полза на нуждаещи
се или на страната си. Благодарение на тяхната щедрост са изградени болници, сиропиталища, училища,
читалища, библиотеки, паметници, отпускани са стипендии за следване в страната
или в чужбина, стимулирани са науката и културата, подпомагани са страдащи сънародници,
останали извън пределите на отечеството.
Книгата е резултат на
многогодишна колективна изследователска и издирвателска дейност. В нея 7 учени
са събрали плодовете на своя многогодишен труд – богата и неизвестна до момента
информация за добротворчеството на родолюбиви българи, дарителски фондове и
фондации в България от 1878 до 1951 година.
В изданието има подробна
информация за 6 дарителски фонда от Троян – „Ана Ц. Топалова”, „Ванна д-р Минко
Шипковенска”, „Д-р Спас Пенков Бояджиев”, „Константин х. Калчов” (при
прогимназията в Троян), „Константин х. Калчов” (при началното училище в мах.
Баба Стана, с. Орешак) и „Школник Георги полковник Таслаков”.
Дарител на фонд „Ана Ц. Топалова”
е Цочо Минков Топалов (1876-неизв.) от Калейца. Той е дългогодишен учител в
селото. Награждаван е с орден за гражданска заслуга V степен, а за
участието си в Балканските войни (1912-1913) – с орден с мечове за военна
заслуга.
Фондът е образуван в памет и носи
името на неговата съпруга Ана Цочова Топалова (25.08.1876-18.11.1928) – също
учителка. Родена е в Габрово и там получава първоначалното си образование.
После завършва гимназия в Търново (1894). Учителства в Троян (1894-1900) и в
Калейца (1900-1928).
Фондът е образуван на 20.11.1928
г., когато Цочо Топалов подарява на основното училище 10 хил. лв. От годишните
лихви на капитала трябва да се дават награди в пари, книги, учебни пособия и
пр. на най-добрите по успех и поведение ученици. Характерът и размерът на
наградите се определят от учителския съвет, а раздаването се извършва
тържествено по време на годишните утра.
Друг дарителски фонд е „Ванна д-р
Минко Шипковенска”. Дарител е Минко Ненов Шипковенски (1892-1976) – стопански
деец, роден в Троян. Завършил е Търговската гимназия в Свищов и Висша търговска
академия в Милано. Завръща се в Троян и става един от основателите на Троянска
популярна банка. Той е първият й директор (1914). През 1921 г. е инициатор за
създаването на Италианската търговска камара в София и е неин секретар. През
1923 г. е изпратен за първи български генерален консул в Милано. По-късно е
главен секретар на Българския търговски съюз. Основател е на в.
„Търговско-промишлен глас”. От 1942 г. развива самостоятелна търговска дейност.
Автор е на ценни стопански книги.
През 1926 г. Минко Шипковенски
дарява 25 хил. лв. на училищата в Троян
за образуване на фонд на името на починалата му съпруга Ванна Симеонова
(15.07.1897-21.09.1926) – талантлива художничка, виолончелистка, общественичка.
Родена е в Ловеч. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския
университет през 1923 година. Член е на
Управителния съвет на Български женски съюз и на софийското образователно
дружество „Съзнание”. Заболява и умира рано.
Дарението е прието от учителския
съвет на 27.09.1926 година. Съгласно волята на дарителя от лихвите на фонда в края на учебната година
се дава награда на ученичката с най-добър успех по химия и се закупуват книги
за читалището в Троян. Парите се разпределят между гимназията, прогимназията и
читалището в Троян. Шипковенски дава 5
хил. лв. на читалището в Ловеч, на музикално дружество „Гусла” и др. През януари 1931 г. Шипковенски увеличава
капитала на фонд „Ванна д-р Минко Шипковенска”.
Цонка и Пенко Бояджиеви са
дарители на фонд „Д-р Спас Пенков Бояджиев”, основан за увековечаване паметта
на рано починалия им син Спас Пенков Бояджиев (1897-1925) – лекар. Начално
образование получава в Троян. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и медицина
в Мюнхен. Родителите му даряват 5 хил. лв. на Троянската смесена прогимназия. Средствата
са предназначени за образуване на фонд „Д-р Спас Пенков Бояджиев”. Волята на
дарителите е в края на всяка учебна година лихвите от фонда да се дават като
награда на най-добрите по успех и поведение ученици. Дарението е прието от
учителския съвет на прогимназията на 12 ноември 1925 г. и се управлява от
учителския съвет.
Цонка и Пенко Бояджиеви правят
парични дарения за читалището като внасят 5 хил. лв. за основаване на фонд на
името на сина им „Д-р Спас П. Бояджиев”. Предназначението на фонда е набавяне
на медицинска литература. Други 5 хил. лв. щедрите дарители предоставят на
Троянското църковно настоятелство. Те построяват в Троян общинска амбулатория,
като изразходват за целта 145 хил. лв. Здравното заведение също носи името „Д-р
Спас П. Бояджиев”. Общата стойност на всички дарени от тях средства възлиза на
повече от 155 хил. лв.
Друг дарител с троянски корени е
Константин х. Калчов (21.05.1856-16.06.1940) – търговец, банкер, общественик и
политик. Роден е в Пловдив. Син е на пловдивския лихвар и банкер хаджи Калчо
Дренски. Завършва Роберт колеж в Цариград (1872). Владее добре турски, гръцки,
английски, френски и немски език. След завръщането си в Пловдив става читалищен
деец и член на революционния комитет. За участието му в Априлското въстание от 1876
г. е арестуван, но е освободен поради застъпничеството на чуждестранна анкетна
комисия. След освобождението (1878) се включва активно в
обществено-политическия живот на Източна Румелия. Участва във формирането на
гимнастическите дружества и в движението против решенията на Берлинския
конгрес. Той е един от основателите на Либералната партия, депутат и
подпредседател на Областното събрание, поддиректор на финансите. Включва се в
подготовката на Съединението. Доброволец е в Сръбско-българската война.
След Съединението на Източна
Румелия с Княжество България Константин х. Калчов е включен в състава на важни
дипломатически мисии (1887, 1895, 1908, 1912). Издател е на в. „Време” в
Пловдив и е кмет на града през 1895 година. Многократно е избиран за народен представител.
Той е един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара.
Акционер е в текстилната фабрика в Сливен, в захарна фабрика в Пловдив,
собственик на къщи и имоти. Председател е на Върховния комитет на дружество
„Сливница” в София, член е на различни комитети за изграждането на паметници.
Константин х. Калчов развива успешна търговия и банкерство и натрупва голямо
богатство. Приживе прави големи дарения за хората в Пловдив и Троянско –
родният край на баща му. Умира в София.
(при прогимназията
в Троян)
През 1894-1895 г. на мястото на
Жълтото училище е построена нова двуетажна сграда. Строежът възлиза на около
100 хил. лв., които се осигуряват от Министерство на народното просвещение, от
Троянския манастир и от частни лица. Между дарителите са Калчо Дренски (вече
покойник) и Константин х. Калчов, които дават 11 хил. лв. След 1917 г. Константин
х. Калчов със собствени средства построява едно крило на училището с 4 учебни
стаи.
Дълбоко свързан с Троян, на 11
юни 1925 г. Константин х. Калчов внася 10 хил. лв. във Френско-белгийската
банка в София за образуване на фонд на негово име към прогимназията – фонд „Константин
х. Калчов”. Фондът има за цел да поощрява учениците „към трудолюбие, наука и
примерно поведение”. Дарението е прието. Фондът се управлява от учителския
съвет. На 4 юли 1925 г. е приет правилник, според който на 1 юни всяка година
директорът изтегля дивидентите на фонда в размер на 1200 лв., които в края на
учебната година се разпределят в 6 парични награди на ученици, завършили с
много добър успех и примерно поведение, без оглед на тяхното материално
състояние. Наградите се връчват от директора по време на годишния акт. Още през
1925 г. са раздадени първите 5 награди по 200 лв. Тъй като Константин х. Калчов
изпраща допълнително сумата от 1000 лв., заедно с паричните награди се раздават
книги и други предметни награди.
През 1937-1938 г. в двора на
училището се построява пансион за 70 деца.
Сградата е на три етажа, като два от тях са изградени със средства,
дадени от Константин х. Калчов. Пансионът е снабден с течаща вода и
електричество, има канализация. Освен
спални, сградата има и няколко учебни стаи.
По инициатива на председателя на
училищното настоятелство Йоаким Б. Балевски
на 12 октомври 1939 г. се учредява Благотворителен комитет „Константин
х. Калчов”. Приемат се устав и правилник, избира се Управителен съвет. Целта на
комитета е да се грижи за издръжката и управлението на детското общежитие,
носещо името на Константин х. Калчов. В него се настаняват ученици, идващи от
околността. Средствата на комитета се набират от помощи от държавата, църквата
и общината, от благотворителни организации и частни лица, вноски от родители,
завещания и др. Комитетът обявява Константин х. Калчов за свой почетен пожизнен
председател.
През 1885 г., след трагичен
инцидент с деца в махала Баба Стана, селяните отправят молба до хаджи Калчо
Дренски да построи мост над р. Черни Осъм, откъдето децата минават, за да ходят
на училище в с. Орешак. В отговор, през 1889 г. той им изпраща 120 златни
турски лири за построяване на училище в родното му място. С доброволен труд
местните жители построяват двуетажна сграда през 1893 г., а дадените средства
използват за дограма, дюшеме, тавани и обзавеждане. Тъй като училището е
направено от плет и кал, то започва да се разрушава. Учителят Васил К. Ковачев търси парична
помощ, този път от Константин х. Калчов, който през 1931 г. дава средства за
основен ремонт. Стените се издигат от тухли, поставят се големи прозорци,
купуват се чинове и всички необходими учебни помагала. Две учебни стаи се
съединяват и се получава театрален салон. В училището се обучават около 50-60
деца от близките махали. В него се устройват читалище и библиотека. Върху
сградата е поставен надпис „Калчо х. Дренски - Константин х. Калчов – Благодетели
на училището”.
През 1925 г. Константин х. Калчов
внася 5 хил. лв. във Френско-белгийската банка в София за образуване на фонд на
негово име при началното училище в махала Баба Стана. На 6 юли с.г. учителският
съвет приема дарението и изработва правилник за управлението на фонда.
Желанието на дарителя е със средствата от фонда да се поощряват талантливи
ученици. Главният учител и председателят на училищното настоятелство се
задължават всяка година на 1 май да разпределят сумата 600 лв., от която да
дават 6 парични награди на отличилите се
по успех и поведение ученици от първо до
четвърто отделение, без оглед на тяхното материално състояние. Първите награди
са раздадени още през 1926 година.
Според спомените на В. М.
Ковачева, учителка в училището от 1919 до 1940 г., всяка година на 1 май от фонда
се получават 200 лв., с които се купуват бакърени съдове и се раздават на
отличилите се ученици.
Поради липса на ученици през 1952
г. училището е закрито.
Максим, митрополит Скопски и
Пловдивски, чието светско име е Марин Пелов, е дарител на два фонда при
Пловдивската митрополия, един при Трета прогимназия и началното училище
„Митрополит Максим” в Пловдив и на три дарителски фонда при Троянския манастир.
Максим, митрополит Скопски и
Пловдивски (14.09.1850-01.03.1938) е висш духовник, деец на
националноосвободителното движение. Роден е в с. Орешак в бедно семейство. На 7
години става послушник в Троянския манастир. Учи в родното си село, в Ловеч,
Сопот и Троян, след което става клисар и учител в Троянския манастир
(1869-1871). През 1870 г. е ръкоположен за дякон. Учителства в Клисура. Включва
се в революционното движение като член на комитетите в Троян и Клисура, поддържа връзки с Васил
Левски. По време на Априлското въстание е в Пловдив, където събира и изпраща на
Българската екзархия сведения за извършените жестокости. Извикан в Цариград от
екзарх Антим Първи, той е включен в тайния комитет при Екзархията, който събира
данни за потушаването на въстанието и ги изпраща на европейските вестници,
изработва статистика за населението в българските земи, представена на
Цариградската конференция. Завършва Киевската духовна семинария (1877-1881).
Като секретар и протосингел на Екзархията, през 80-те години на 19. век участва
активно в организирането на дейността на училищното попечителство. През
1886-1891 г. управлява Старозагорската епархия. На 9 февруари 1892 г. е избран
за скопски митрополит и полага големи грижи за българското учебно и църковно
дело. През 1894 г. подава оставка и отива в Цариград като предстоятел на
българския храм „Св. Стефан”- ръководи строежа на новата църква. С дейното му
участие се образува благотворителното дружество „Йосиф Първи”, заело се с
построяването на българската болница в Цариград. В периода 1897-1906 г.
управлява Ловчанската епархия, където води борба срещу протестантската
пропаганда. На 29 януари 1906 г. е избран за Пловдивски митрополит. Полага
грижи за развитието на благотворителността в епархията. Негово дело е организирането
на Пловдивския клон на Български червен кръст, прави дарения за бедни ученици и
сираци. Член е на Светия синод
(1913-1928) и негов наместник-председател (1921-1928). Умира в Пловдив.
Митрополит Максим остава верен на
идеите, ръководили го през целия му живот. В своето завещание оставя значителни
средства за благотворителни цели и за борбата за чистота на православната вяра.
Първият дарителски фонд при
Троянския манастир „Митрополит Максим” се образува съгласно завещанието на митрополита
с капитал от 150 хил. лв. Дарението е за Троянския манастир и фондът е включен в
бюджета на фондовете на манастира. През 1968-1941 г. се отпускат по 5-7 хил.
лв. за благотворителни цели.
Прекарал две години (1868-1869) в
храма „Св. Иван” на Зелениковец, намиращ се в близост до Троянския манастир, в
своето завещание митрополит Максим предвижда 50 хил. лв. в полза на служещите в
него духовни лица. С този основен капитал през 1938 г. се учредява втори благотворителен фонд. Включен е в
бюджета на фондовете на Троянския манастир. В периода 1938-1941 г.ежегодно се
отпускат по 1600-2500 лв. за помощи.
Третият фонд при Троянския
манастир се образува през 1938 г. съгласно волята на митрополит Максим с
капитал от 10 хил. лв. Управлява се от манастирската управа на Троянския
манастир и е предназначен да подпомага издръжката на храма „Св. Никола”,
намиращ се в близост да манастира.
И последният фонд, който е
основан от троянец, макар и да не е в полза на троянци и троянския край, е фонд
„Школник Георги полковник Таслаков”.
Дарител е Васил Гечев Таслаков
(16.03.1864-14.11.1934) – полковник от Генералния щаб на Българската армия.
Роден е в Троян. Завършва военното училище в София през 1887 г., а в
последствие и Генералщабна академия в Русия. Произведен е в първо офицерско
звание подпоручик на 18 май 1889 г. Достига до звание полковник. Заема различни
командни длъжности в Българската армия. Взема участие в Балканските и Първата
световна войни. Уволнен е от армията на 16.11.1918 година.
През юли 1918 г. полковник Васил
Таслаков внася 8 хил. лв., а впоследствие – още 4 хил. лв., във Военното
училище за създаването на фонд на името на единствения му син – школник Георги
Василев Таслаков (07.09.1898-03.02.1918). Той завършва гимназия във Враца като
отличник и първенец на своя випуск. Деец е на юношеския туристически съюз. През
есента на 1915 г., още ученик, се включва като доброволец в 35-ти пехотен
Врачански полк и в състава му взема участие в Първата световна война. За проявен
героизъм в боевете при връх Алия и край с. Планиница е награден с войнишкия
знак на ордена „За храброст”. Тъй като не е навършил пълнолетие, е уволнен от
армията, а през 1916 г. се записва за студент в Юридическия факултет на Софийския
университет. През есента на същата година е мобилизиран в 5-и артилерийски
полк, откъдето е изпратен в артилерийския отдел на школата за запасни
подпоручици, която по това време е към Военното училище. Заболява тежко по
време на едно от нощните учения и умира в деня на производството на бойните му
другари в звание офицерски кандидат и заминаването им на фронта в началото на
1918 година.
На 23 септември 1918 г. със
заповед на началника на военноучебното заведение е основан фонд на името на
школник Георги Таслаков. По волята на дарителя се предвижда чрез използването
на лихвите от внесената сума всяка година да се осигурява предметна награда (от
снаряжението или пособията на младите артилерийски офицери), с която да се
награждава първенецът артилерист от поредния випуск на училището при
производството му в първо офицерско звание. Изрично изискване на дарителя е също
върху предмета да има надпис с наименованието на фонда.
Тази ценна информация за троянци
– дарители, е поместена в енциклопедия „Дарителството”. Това са хора с големи
сърца, чиито имена и дела не бива да бъдат забравяни. Радващ е фактът, че и в
забързания 21. век се срещат такива хора. Един от тях е кралският юридически
съветник на Елизабет Втора – потомък на български, троянски род. Това е
англичанинът от български произход Джон Бризби, потомък на Константин х.
Калчев.
През 2007 г. Бризби реставрира
училището и построи православен храм в мах. Баба Стана, Орешак. Наред с
товафинансира обучението по английски език на млади членове на Съюза на
научните работници в Пловдив. Набира средства за хуманитарни и образователни
поректи в България. Ежегодно Джон Бризби дава награди на около 30 талантливи
ученици от Троян на церемония в двора на училището, построено от х. Калчев и
неговия баща – ОУ „Иван Хаджийски”.
Докато има такива хора със щедри
сърца, ще го има Троян, ще я има и България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар