Жизненият път на Петър Хаджиев – художник, историк-изследовател и краевед-етнограф започва на 11 юли 1905 г. в с. Орешак.
Може би близостта на Троянския манастир и безценните стенописи на Зографа Захарий рано събуждат у него интерес към рисуването. Но безспорно Петър Хаджиев притежава и огромен талант. Затова през 1929 г. завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров.
От 1931 г. в продължение на 30 години се посвещава на учителската професия. Преподава рисуване, ръчен труд и стенография последователно в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак. От 1936 г. се установява в Троян.
„Да преподаваш наука, където има да откриваш известни данни и истини, и да преподаваш изкуство, където ще боравиш с божественото в душата на ученика, не е все едно – не е все една и съща работата. Художественото възпитание се постига най-целесъобразно чрез подходяща културна среда, повишен художествен усет и интерес у възрастните, художествени паметници, музеи – където се съхраняват всички културни ценности от миналото и настоящето на даден народ, и художествените изложби, в които могат да се видят не само постиженията на отделния художник, но и тия на група художници.”
П. Хаджиев
„За учителят-художник”,
в. „Хемус”, 1939.
До тези прозрения, споделени в статията „За учителят-художник” във в. „Хемус” през 1939 г., Петър Хаджиев стига след по-малко от 10 години учителстване. Те се превръщат в смисъл на живота му.
Своя творчески талант Петър Хаджиев не ограничава единствено в преподавателската си работа. Като художник той твори (слайд 5) пейзажи, композиции, портрети, натюрморт. Използва различни техники – акварел, масло, туш.
В картините му са планините, старите къщи на родния край, исторически епизоди от Освободителната война, портрети (слайд 7) на възрожденци, Ботеви четници, опълченци, майстори на художествени занаяти.
ПЕЙЗАЖИТЕ
В пейзажите му са снежните върхове на Балкана, зелените гори, тучните ливади като неизменно присъства някакъв акцент – стара къща, мост, воденица.
„Когато изобразява планината, когато рисува някоя полусрутена воденица или някоя стара селска къща, когато ни представя изгледи от града или ливади и баири, навред, във всичките пейзажи на художника се чувства една мекота, отговаряща на духовния строй на автора, без да изпада в сантименталност.” – Димитър Гимиджийски, в. „Хемус”, 1941 г.
Планината в платната на Петър Хаджиев присъства със своята масивност и приказност – два съществени и характерни белега, които не са убягнали от наблюдателното око на художника. Снежните върхове в картините са предадени с багрови оттенъци, с примамваща далечина и със солидност. А в предните планове се чувства меката линия на предпланините и тяхното разнообразие от гори и ливади, с разпръснати в тях дървета.
Горите в пейзажите на Хаджиев обикновено са масирани и когато са на преден план, малко тегнат в картините, но този недостатък, който изглежда и маниер на художника, се изкупува с поезията и искреността във всички пейзажи.
Водата, за разлика от много художници, Хаджиев се стреми да даде винаги в движение, което е най-трудно, защото водата в движението най-бърже мени оттенъците си и изисква продължително проучване. В това отношение художникът е постигнал завиден успех.
Със своята пасторалност ни покоряват пейзажите със стари къщи от Троянския край. В много от платната си художникът изобразява човешки фигури в тяхното ежедневие – „На чешмата” – „Майка с детенце” – „Жетва в Балкана” – „Жетварки” – „Сливобер”.
ИСТОРИЯТА И ХОРАТА В НЕЯ
Петър Хаджиев е и забележителен изследовател на историческото минало на Троянския край. Той е вторият троянец, след Власи Илиев, който посвещава целия си живот на проучването на местните исторически събития. Изследванията му са основа за създаването на голям брой документално издържани рисунки, графики, акварели и маслени платна, които илюстрират важни исторически събития.
7 АВГУСТ 1677
Датата 7 август 1877 г. е паметна за нашия град. Събитията от този ден оживяват върху платното на Петър Хаджиев, за да достигнат до нас с една невероятна емоционалност. Малкото въоръжени троянци запазват пътищата към Троян, но не успяват да спрат връхлитащите башибозуци и те влизат в града. Населението се разбягва. Грабежите продължават цели три дни. След това запалват града. Пламъците на пожара се виждали нощно време на 15 км от Троян. В тях изгаря целият град. Остават незасегнати само турският конак, старото училище в църковния двор и малко къщи по краищата.
„Донасянето на главите на Георги Търнев и Стефан Почеков в Троянския конак” е творба, която пресъздава момент от зверствата на поробителя. През метежната 1876 г. главите на двамата „пристигнали” набучени на пръти и „водени” от зурли и тъпани…
Със сигурност находчивите превъплъщения на Апостола, укривайки се от турските власти, са вдъхновили художника за творбата му „Левски решетар”.
Безспорно най-голям е броят на картините, които отразяват моменти от Руско-турската освободителна война и в частност превземането на Троянския проход от руските войски.
Платното „Превземане на Троянския проход” увековечава битката, продължила 5 денонощия при неимоверно тежки условия – силен студ (- 27 градуса), виелица, мъгла и дълбок сняг, и завършила с победа.
Сложната, многофигурна композиция, изобразяваща превземането на турските укрепления на Курт Хисар от отряда на ген. Карцов прави особено впечатление. Изпълнена в маниера, характерен за руските художници, рисували Освободителната война, картината показва както героизма на руските войници, така и умението на художника да се справи със сложни и трудни рисунъчни и композиционни проблеми, присъщи на многофигурната динамична композиция.
„Посрещането на ген. Карцов в Троян” пресъздава със средствата на изобразителното изкуство радостта и възторга на населението на града след успешното превземане на прохода.
Сам Карцов разказва за това в своите спомени „Из прошлого”: „Когато стигнах в Троян към 8 ч. вечерта, там вече се беше стекло населението на планинските махали, от манастира и околните села, за да ме посрещне и да се убеди в действителната победа. Изображенията на тази среща и на някои от епизодите през тези дни се появиха сетне на страниците на илюстрованите списания. Но изобразявайки външния вид на събитията, тези картини не можеха да предадат тяхното вътрешно съдържание и чувства, изпитани от участниците в събитията – радостните сълзи на жените и децата, ентусиазма и възторга на техните мъже и бащи, които падаха на колене, кръстеха се при нашето приближаване и целуваха ръцете и дрехите не само на офицерите, но и на казаците от моята свита.”
Безценната помощ на местното население, оказана на руските воини при превземането на прохода Петър Хаджиев изобразява в творбата „И българите помагат при превземане на Троянския проход”.
На подвига на Христо Исикийски и на смелата, граничеща с безразсъдство постъпка на сестра му Стана Петър Хаджиев посвещава две творби – „Станка Исикийска отива за брат си” и „Сестрата на Христо Исикийски”.
Троянецът Христо Исикийски остава в паметта на поколенията със самоотвержената помощ, която оказва на руските войски при преминаването на Троянския проход. Смелият водач намира смъртта си след успешното превземане на прохода от турски куршум, изстрелян из засада. Тялото му е свалено в с. Текия от южната страна на Балкана. Между близки и роднини, дори сред троянските младежи, не се намерил човек, който да тръгне в суровите зимни условия, за да прибере тялото му. Тогава сестра му Стана през нощта оседлава един кон и тръгва сама.
С големи усилия пристига вечерта в с. Текия. На другия ден с помощта на руските войници Стана натоварва на коня трупа на убития си брат, а за равновесие от другата страна на самара превързва едно дърво (цепеница). С благодарност се сбогува с войниците и потегля обратно – сама през Балкана, в лютата зима, през преспи и виелици… Късно през нощта пристига в Троян… Смелият й подвиг развълнувал силно тогавашната троянска младеж. За тази чутовна случка била съчинена дори песен.
ПОРТРЕТИТЕ НА ПЕТЪР ХАДЖИЕВ
Освен исторически сцени, Петър Хаджиев рисува и невероятни портрети на местни забележителни личности и с основание може да се твърди, че той постига забележителни успехи като портретист. Той успява да постигне не само външна прилика на образите, но и да навлезе в техния духовен свят.
Той е първият троянски художник, който разработва голяма поредица портрети на личности от националната и местната история, на герои – участници в революционните борби против османското иго Кольо Пачников, ген. Павел Стаев, Тодор Мутевски.
Майсторството на Петър Хаджиев като портретист особено изпъква в портретът на Минко Марковски, изпълнен с точен рисунък и фина моделировка на формите на лицето. Вгледайте се в живо нарисуваните очи и одухотвореното лице. Те разкриват богатата душевност на този буден, умен и културен троянец.
Сред поредицата портрети са образите на опълченците Васил Стефанов, Иван Хасъмски, Петър Табаков.
Безспорно сред тях се откроява „Опълченецът Петър Табаков” – портрет на един забележителен троянец – опълченец, взел участие в боевете на Шипка, Шейново и при с. Тича. Награден с ордени и медали за храброст.
„След Освобождението 1878 г. до смъртта си дядо Петър Табаков беше една от най-популярните и колоритни личности в Троян. Едър, представителен, винаги облечен в опълченските си дрехи, леко приведен, той вървеше бавно, подпирайки се на любимия си бастун. От светлото му лице лъхаше благост и доброта. Големите му бели мустаци и бакембарди, поддържани по тогавашната руска мода, го правеха типичен руснак. А сините му очи любопитно, дори хитро поглеждаха и шареха навсякъде, където можешe да се открие нещо интересно или нередно в града и в хората.” Такъв е словесният портрет, който ни е оставил сам художникът Петър Хаджиев.
Място сред портретите, дело на Хаджиев, намира и баба Дона Милина – смела патриотка и укривателка на Апостола Левски, литературният критик Минко Николов, социологът Иван Хаджийски и редица други.
Много емоция и чувства излъчват една друга група портрети, рисувани от Петър Хаджиев – портрети на безименни хора. Искам да ви ги покажа – „Волният овчар”, „Майка с детенце”, „Мома с червена забрадка”, „Селянка”, „Мома”, „Момиче”, „Момиче с плитки”…
А колко мъка и безнадеждност излъчват платната „Сами” и „Празната паница”…
В цялата поредица намират място и „Автопортрет” и портрет на майка му.
Хаджиев е първият троянски художник, който оценява забележителните естетически качества на народните художествени занаяти.
На тях и майсторите посвещава не само своите изследвания, но и немалко художествени творби. От цялата палитра на занаятите, които практикува населението на Троянския край Петър Хаджиев най-подробно изследва грънчарството. За него през 1954 г. издава академично издържан труд „ Грънчарството в Троянско. Принос към проучването му в града Троян и околните села”. Текстът се придружава от 38 черно-бели и 8 цветни графики-приложения, дело на Петър Хаджиев.
На грънчарството са посветени и най-голям брой от картините, изобразяващи занаятите и майсторите – „В грънчарската работилница”, „Грънчарски цех”, „Изпит за калфа”, „Грънчарска йерархия”, „Грънчар”.
Сред тях достойно място е намерил и протомайстор Спиридон – патрон-покровител на грънчари, обущари, тенекеджии и тухлари.
Петър Хаджиев урежда 6 самостоятелни изложби. За една от първите намираме отзив, написан от Димитър Гимиджийски във в. „Хемус” от 1941 г.:
„Художникът Петър Хаджиев излага в една от стаите на общежитието при прогимназията свои картини, угледно подредени и поставени при една приветлива обстановка.”
След като анализира детайлно изложените 45 творби, Димитър Гимиджийски заключава:
„Общо за изложбата трябва да се отбележи сериозното отношение на художника към своите трудове, искреност и липса на каквито и да било фокуси и акробатики, каквито често се срещат у бездарни художници. Картините лъхат с една сърдечност и непреднамереност, в тях художникът е вложил много усет към красотата и, без особена претенциозност, с една скромност, присъща на даровитите, е изобразил вярно и поетично онова, което неговото наблюдателно око е видяло.”
В изкуството Петър Хаджиев остава като творец, който търси и изхожда от вечното, непреходното, това, което човечеството е утвърдило като трайни художествени ценности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар