понеделник, 10 октомври 2011 г.

ПЕТЪР ХАДЖИЕВ - учител-художник, краевед-изследовател, родолюбец…

Петър Хаджиев е роден на 11 юли 1905 г. в с. Орешак. Близостта на Троянския манастир – огнище на родолюбие, събужда у него отрано любов към историята и родния край, а стенописите на Зографа Захарий – интерес към рисуването. През 1929 г. Петър Хаджиев завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров.
От 1931 г. в продължение на 30 години работи като учител по рисуване, ръчен труд и стенография последователно в Никопол, Разлог, Берковица, Луковит, Угърчин, Орешак. От 1936 г. се установява в Троян. До пенсионирането си работи като учител по изобразително изкуство. Но той не се ограничава единствено в преподавателската си работа.
         Петър Хаджиев е учител, но и самобитен художник, родолюбец, изследовател на бита и поминъка на населението в Троянско, на историческото минало на Троян и региона.

ХУДОЖНИК
Като художник  твори пейзажи, композиции, портрети, натюрморт. Използва различни техники – акварел, масло, туш.
В своите картини рисува планините, старите къщи на своя роден край, исторически епизоди от Освободителната война, портрети на възрожденци, Ботеви четници, опълченци, майстори на художествени занаяти.
Петър Хаджиев е и забележителен изследовател на историческото минало на Троянския край. На тези си изследвания той посвещава целият си живот. Те са в основата на създаването на голям брой художествени творби – рисунки, графики, акварели, маслени платна, пресъздаващи важни исторически събития.
Петър Хаджиев има сериозни успехи като портретист. Той е първият троянски художник, който разработва голяма поредица портрети на личности от националната и местната история, на герои – участници в революционните борби против османското иго.

ЗАНАЯТИТЕ
Хаджиев е първият троянски художник, който посвещава свои картини на народните художествени занаяти и майсторите. Наред с тях, той прави и проучванията: „Занаятите в Троян и Троянско”, „Кожухаро-калпакчийският занаят в Троян и Троянско”, „История на обущарския занаят в Троян”, „Форма и украса в духа на старата троянска керамика”.
Специално за троянското грънчарство Петър Хаджиев написва академично издържан труд – „Грънчарството в Троянско: принос към проучването му в града Троян и околните села”, издадена от Българска академия на науките през 1954 г. Това е първото по рода си мащабно изследване на този занаят, незагубило своята актуалност и до днес. Текстът е придружен с 38 черно-бели графики и 8 цветни приложения, дело на автора-художник.

МУЗЕИ И СБИРКИ
Неговите интереси към проучване на етнографията, художествените занаяти, революционното минало на Троян и Троянско са причина през 1939-1940 г. читалищното ръководство да му възложи отговорността за музейната сбирка – да я подреди отново и да продължи да я обогатява с нови експонати. Хаджиев се отдава на това дело с цялата си душа и сърце. Проучва и събира материали от цялата околност, свързани с революционното минало на Троян, художествените занаяти и етнографията.
През 1942-1943 г. той оформя в горния етаж на гимназията шкаф-витрина с исторически материали, свързани с живота и дейността на Васил Левски и местния революционен комитет.
През 1944 г. Петър Хаджиев урежда музейна сбирка с авторски материали (портрети, графични рисунки и др.) в стаята-скривалище на Васил Левски в Троянския манастир.
Петър Хаджиев има множество публикации в местния печат – статии за Левски, за игумена на Троянския манастир и безценен помощник на руските войски по време на Освободителната война 1877-1878 г. архимандрит Макарий, за Св. Спиридон – патрон на обущари и грънчари, за опълченците Петър Табаков и Васил поп Стефанов, за началото на музейното дело в града.
Като художник той урежда 6 самостоятелни изложби. Със свои творби участва в изложби в Ловеч, Плевен, Варна, в първите изложби на СБХ, в изложби на дружеството на „Съвременно изкуство” в София.
Родолюбивото му чувство го прави продължител на благородната българска традиция – дарителството. Негови творби притежават музеите в Ловеч, Плевен, различни държавни ведомства и учреждения. Като истински патриот обаче най-голям брой творби Петър Хаджиев дарява на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян. Във фонд „Изобразително изкуство” се съхраняват 76 негови картини – акварел, масло, графика.
Петър Хаджиев изработва също архитектурни проекти за паметници на Ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията, заловени в с. Бели Осъм след разгрома на четата през 1876 година.
Консултант е в изграждането на художествената част на Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”.
Участва в създаването на музейните експозиции в Троян, Троянския манастир, Ловеч.
Петър Хаджиев е външен научен сътрудник  в БАН на Института за изобразителни изкуства, Етнографския институт с музей и Научния институт „Христо Ботев”.
За творческата си и обществена дейност през 1969 г. е награден с орден „Кирил и Методий”, сребърен.
Най-мащабното изследване, което прави Петър Хаджиев, е „Сливовата култура в Троянско, отразена в бита и поминъка на населението”. В него авторът разглежда сливовата култура не само като овощен вид, а както е видно и от заглавието, във връзка с бита и поминъка на населението.
Изследването започва с Предисловие, в което Петър Хаджиев описва случки, свързани с употребата на сливова ракия  от времето на Руско-турската освободителна война, Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война и след това– в мирно време.
Следват Кратки исторически данни за българското овощарство и по-специално в Троян и Троянско – Петър Хаджиев представя няколко таблици със статистическа информация относно овощните видове в Троянско в декари и в брой дървета, относно сливовите площи в Троянско в годините от 1920 до 1935, както и сведение за производството на сушени сливи, сливова ракия и сливов мармалад за периода 1920 – 1956 г.
В главата За троянската синя слива авторът разглежда въпросите относно засяването и грижите за сливовите дървета от няколко гледни точки – според агрономическата наука; според троянските овощари-практици, според народната практика.
Петър Хаджиев отделя специална глава за Троянския манастир и неговото религиозно, културно и стопанско значение. „Троянският манастир, – пише Петър Хаджиев – освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, има и по-развито земеделие, животновъдство и особено овощарство, също и производството на сливова ракия.” През 1894 г. Троянският манастир участва с ракия, собствено производство, в Анверската изложба в Белгия и е отличен с бронзов медал и диплом. Петър Хаджиев описва и технологията на специалната манастирска сливова ракия, т. нар. „буреновка”, в която братята-монаси слагат от пролетта до есента 40 различни билки и така ракията освен дъх на зрели сливи има уханието и на планинските билки. Авторът публикува и Списък на билките за ракията.
В следващата глава се разглежда Сливовият плод като храна на населението, а след това – Сушенето на зрелите сливи. Авторът ни запознава с различните начини на сушене на сливите:
·       на слънце – върху каменни плочи по покривите на сградите, върху дъски или тенекия;
·      в примитивни сушилни, които представляват изкоп в земята, широк 1 м, дълъг 2 м и дълбок 30-40 см. Върху него се поставя дървена рамка от летви, върху която се подреждат сливите. Покриват се с черга и в единия край на изкопа, където е огнището, се запалва огън. Сушенето трае 2-3 денонощия.
·      в по-модерни сушилни – тип „Хавелки”, които се внасят от Чехия в началото на 20. век в Кюстендилския край. В Троянско се появяват около 1929 – 1930 г. Тези сушилни са специално изградени, с обособено огнище и наредени една върху друга на известно разстояние няколко броя леси. Сливите се подреждат върху лесите. Този тип сушилни могат да произведат за едно денонощие около 300-400 кг сушени сливи.
Освен на сушенето на сливи, авторът се спира обстойно и на Варенето на маджун, Правенето на сливов пестил, Варенето на сладко от сливи, Сливов мармалад.
Най-обширно, разбира се, е повествованието за Варенето на сливова ракия. Проследява дейностите и процесите на подготовката на сливовата каша, варенето на ракията. Обяснява подробно Устройството на „габровския” казан.
Много изчерпателен е Петър Хаджиев при представянето на Домашните уреди и съдове, които се ползват при консумацията на ракията –фунии, тегленици (различни видове);
Глинени съдове за ракия, а именно – ибрици, ибрици-близнаци, глинени чашки за ракия, шулец, павур;
Дървени съдове за ракия – различни видове буренца;
Метални съдове за ракия –котленица, калаен павур;
Домашни съдове за ракия от други материали – стъкло, порцелан.
Петър Хаджиев отделя внимание и на въпроса за Търгуването с троянска ракия като изброява и някои по-крупни търговци на ракия, а също така и на въпроса за Държавните закони и разпоредби за спиртните питиета. Разбира се, не е пропуснал и Борбата срещу болестите и вредителите на сливовата култура – щитоносната въшка, чернилката и шарката.
Струва ми се, че голям интерес у читателите ще предизвика главата Фолклор,  в която Петър Хаджиев представя етимология, пословици, поверия, свързани със сливовата култура (слайд 75), а също така и обичаи при варенето на ракията, кога и как се пие тя, ракията като лекарство.
Накрая авторът отделя място на Въздържателното движение в Троянско. Съобщава за дейността на въздържателните дружества: „Самовъздържание”, по-късно преименувано на „Август Форел” при основното училище (1919 г.); „Здравец” в гимназията (1922 г.); гражданско въздържателно дружество „Възход” (1925 г.). Изнасят се беседи против алкохолизма, тютюнопушенето, на здравни теми. Специално внимание отделя на въздържателното движение в родното село Орешак, а също и в с. Врабево и Ломец.
За с. Ломец Петър Хаджиев разказва интересна случка: „През 1925 г. и в с. Ломец е образувано въздържателно дружество „Млад трезвеник”. То провежда на 22 юли 1929 г. референдум за затваряне на кръчмите. Резултатът е 115 „да” и 7 „не”. На 1. януари 1930 г. кръчмите били затворени и забраната траяла цели три години. Но през това време се случила друга беда. Мъжете-пияници в събота и неделя ходели в близкото съседно село Д. дол и си пиели на свобода до следния ден – понеделник, когато се връщали в Ломец. По този повод жените се оплаквали, че си направили голяма беля с този референдум като пропъдили мъжете си да ходят в друго село по кръчмите.”
Към своето изследване Петър Хаджиев прилага и 50 графики с туш – негово дело, с които онагледява процесите, съдовете и устройствата, използвани при прибирането на сливите, тяхното сушене, подготовката на сливова каша и изваряването на ракията и нейното консумиране.
Трудът има обем от 185 страници – обем, внушителен, доказващ задълбочеността, всеобхватността и прецизността, с които авторът се отнася към изследването така, както го е правил неизменно в своята разностранна, но винаги безкористна и родолюбива дейност.
Жизненият път на Петър Хаджиев завършва в Троян през 1990 година.
Остават неговите краеведски и етнографски изследвания.
Остават неговите художествени платна, в които продължава да живее частица от духа на художника-родолюбец Петър Хаджиев…

Няма коментари:

Публикуване на коментар