сряда, 28 септември 2011 г.

МАРКО ИВАНОВ МАРКОВСКИ

Марко Иванов Марковски е роден на 24 декември 1852 година. След като завършва взаимното училище в 1871-ва, баща му го изпраща в Пловдив да учи занаят – чохаджийство (обшиване със сърма и коприна на горни дрехи от сукно и кадифе). През 1874 г. Марко се завръща в Троян и заедно с брат си Цочо се включват в революционното движение.
На следната 1875 г. Троянският революционен комитет възлага на Марко Иванов да ушие знамето на въстаниците. Проектът е на Тома Хитров – вещ и опитен революционер и най-вече със специално отношение към такъв род творчество. Знамето е трибагреник: червено, зелено, бяло. Червеният цвят е отгоре като в размирно време. В средата, върху червено квадратно сукно с размери 40/40 см,  от камилска жълто-кафява прежда е извезан разярен лъв без корона. Аргументът на Тома Хитров лъвът да бъде без корона е, че короната е символ на държавата, а България е в робство. Над лъва в полукръг е извезана дилемата „Свобода или смърт”, а под лъва – надписът „Троянски революционен комитет” и годината 1875.
Може би в историята на българските въстания знамето на Троянския революционен комитет е единственото, извезано от мъж.
По решение на комитета на 2 декември 1875 г. Марко Иванов заминава за Румъния. Обикаля българите в Гюргево, Браила, Букурещ и други градове и на 20 януари следната година се завръща, носейки 5-6 револвера и 10 румънски високи калпаци за бъдещите войводи.
Когато през късната пролет на 1876-та Троянският комитет е разкрит и започват масови обиски в домовете на съзаклятниците, за да се търси на първо място знамето – неоспоримо доказателство за революционната дейност на троянци, Марко Иванов го изгаря. Запазва само средната му част – с лъва. След Освобождението този къс от знамето Марко предава на своя брат Минко – авторът на „Спомени и очерки из българските революционни движения”. Минковата дъщеря – Мария Войникова, по-късно предава тази ценна реликва на нашия музей.
След разкритието на комитета и последвалите арести  на 20 август 1876 г. Марковски избягва в Румъния. Скита из Букурещ, Браила, Гюргево, среща се с български патриоти-емигранти. На следващата 1877 г. в Плоещ се записва в ІV дружина на Българското опълчение. Участва в отбраната на Шипка, превземането на Шейново, сраженията при с. Тича. На 4 септември 1879 г. е награден със сребърен медал за отбраната на Шипка.
На 27 октомври 1880 г. е награден със „светлобронзова медал”, учредена на 19 юли същата година от Негово Величество Княза „за спомен на всички ония, които са воювали при Ески-Загра, Шипка и Шейново.”
Същата 1880 г., пак за спомен, в „Славянска светлописница” – фотографското ателие на Тома Хитров в София, Марковски си прави портрет в цял ръст в опълченската си униформа.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. той е телеграфо-пощенски надзорник и участва в построяването на телеграфната линия между Комичина дупка и Комощица.
С това се занимава и след войната – до края на живота си. През 1888 г. е надзорник ІІ разряд в телеграфо-пощенската станция на с. Ташкесен (дн. с. Саранци, Ботевградско), а от 1894 г. се установява в Орхание (Ботевград).
Тук се оженва за Вела Диловска. От няколкото им деца оцеляват само Минко и Стоян. Минко завършва химия в Мюнхен, а Стоян – Свободния университет в София и финанси в Германия.
На 31 март 1922 г. в Орхание свършва жизненият път на Марко Иванов Марковски – безкористен патриот, достоен българин, троянец, заслужаващ почитта и преклонението на всички нас.
Може би мнозина ще си спомнят, че до преди няколко години под чардака на Конака стоеше самотно бяла скулптурна глава – главата на Марко Иванов Марковски, изваяна от скулптора Дочо Терзиев през 1978 година. За да не стои така самотно и тъжно, ние я прибрахме в музейните фондохранилища, но тя заслужено би могла да заеме своето място до другия бюст-паметник пред Конака – този на Захари Стоянов, сгушен до оградата на банката.
Ние, днешните троянци, дължим на Марко Иванов Марковски поне това…

Няма коментари:

Публикуване на коментар