сряда, 28 септември 2011 г.

ДИМИТЪР ИКОНОМОВ – ДИМИТРИКАТА

Димитър Икономов – Димитриката е роден през 1839 г. в Троян в семейството на свещ. Христо Икономов – начетен и смел борец за църковна независимост. Отначало учи в килийното училище в града, а после в Ловеч. Учителства в Троян и Никопол. През 1860 г. заминава в Цариград, където баща му е свещеник в българската църква. Тук се запознава с борбата на българския народ за църковна независимост. През 1861 г. се завръща в Троян.        
През 1863 г. става учител в Оряхово. Четири години той не само учителства, но и активно се включва в обществения живот. При освещаването на новопостроената църква в с. Еница Икономов успява да склони игумена на Врачанския манастир арх. Иларион да извърши освещаването вместо гръцкия владика. Самият той държи пламенна реч.
 През 1867 г. в Оряхово, в дюкяна на братята Цако и Димитър Милчеви, Димитър Икономов заедно с Ц. Вълчев, А. Лулчев и Георги Катранов от Свищов поставят основите на таен революционен комитет. Решават да установят връзка с българските емигранти в Букурещ, да съберат пари, да се закупи оръжие, да се събере чета, която да премине в България. Планът им не успява. Полицията залавя Д. Икономов, Ц. Вълчев и В. Аргиров, откарва ги във Видин и ги арестува. Ц. Вълчев като влиятелен чорбаджия е освободен, но помага за бягството на другарите си от парахода, с който ги изпращат на съд в Русе.
Завръщайки се отново в Румъния, Икономов не се задържа дълго. Скоро заминава за Белград, където се записва във Втората българска легия. След военното обучение в нея е произведен в чин капрал (ефрейтор). След разформироването й през август 1868 г. се завръща в Румъния. Установява се първо в Зимнич, а след това – в Турну Мъгуреле. През 1874 г. се заселва в Александрия, където отваря хлебарница. Над нея в празнични дни се развява знаме с лъв и тя става средище на българските емигранти. Димитър Икономов се включва в Българския таен революционен комитет и е един от най-дейните му членове.
През 1875 г. Христо Ботев става председател на БРЦК. На 10 август свиква събрание в Букурещ, в което Икономов участва като делегат на Александрийския комитет. Същата година през септември се състои историческото събрание, на което се взема решение да се състави една голяма чета, която под предводителството на Панайот Хитов да премине Дунава и да помогне на въстаниците в България. Димитър Икономов е автор на идеята за превземането на парахода  „Радецки” като начин четата да премине в България. По-късно лично отива да избере подходящо място на българския бряг, където да акостира параходът.
На 16 май 1876 г. след обяд Христо Ботев, поп Сава Катрафилов и Димитър Икономов се качват в Гюргево на „Радецки” като обикновени пътници. От всички пристанища на румънския бряг, където параходът спира, се качват четниците, облечени като работници. На 17 май сутринта, когато „Радецки” е над Оряхово, Ботев събира щаба си, в който влиза и Икономов. Уточнени са подробностите по превземането на парахода. Около обяд планът е успешно изпълнен, а в 3 часа след обед параходът спира на Козлодуйския бряг и четниците стъпват на родната земя. Започва  бойният път на четата – път към смъртта и път към безсмъртието…
След погрома на четата и смъртта на Ботев Д. Икономов оглавява група от 20 четника, които се укриват няколко дни. Останали без храна, боеприпаси и помощ, на 27 май те се вмъкват в една воденица до с. Литаково, за да утолят глада си. Тук са обградени от черкези и башибозуци, пленени и откарани в Орхание (Ботевград), а оттам – в Софийския затвор. Присъдата е смърт чрез обесване, но по случай възцаряването на новия султан присъдите на Димитър Икономов, Спас Дюлгеров от Тулча и Петър Ванков от Свищов са заменени с доживотен затвор в окови. Останалите четници са освободени. Осъдените са отведени в Цариград и оттам изпратени на заточение на о. Родос.
Освобождаването им идва с подписването на Сан Стефанския мирен договор. Димитър Икономов се завръща в Троян.
Троянци го избират за народен представител в Учредителното народно събрание, в Първото велико народно събрание и в ІV обикновено народно събрание. В свободна България Икономов става член на административното управление в Троян през време на окупацията, околийски началник в Дряново през 1880 г. и в Курт бунар (Тервел) през 1881-1883 г. След това се преселва във Варна, където през 1889 г. е избран за член на Окръжния съвет. След болести и лични страдания умира на 29 март 1896 г.  във Варна, където е и погребан.

Няма коментари:

Публикуване на коментар