сряда, 28 септември 2011 г.

МУЗЕЙНОТО ДЕЛО В ТРОЯН И МУЗЕЯТ НА ЗАНАЯТИТЕ

НАЧАЛОТО
Началото на музейното дело в Троян се поставя с малка музейна сбирка в читалището, създадена по инициатива на учителя-краевед Власи Илиев Лингорски – автор и на първата история на Троян. Годината е 1924-та. В продълговат шкаф със стъклени витрини са подредени еснафски кондики и чорбаджийски тефтери, рабоши и тапии, стари монети и случайни археологически находки от станциите по римския път и калетата из Троянския балкан. За отговорник на новообразуваната музейна сбирка е избран инициаторът – Власи Илиев. По-късно тези скромни експонати са подредени в специален шкаф-витрина. Грижата за тях поема Андрея Шипковенски, който ги описва в отделна инвентарна книга. Вестник „Хемус” (Троян) отбелязва: „Както съобщихме в миналия брой, читалищното настоятелство беше решило да активизира дейността на музея. По тая причина се наложи разместването на читалнята с библиотеката, като последната сега заема голямата зала. В същата освен книги ще бъдат изложени в шкафове музейните предмети. Освен това, до момента, в който читалището се сдобие с нова сграда – театърът и библиотеката – музей ще бъдат”. Шипковенски се изселва в София и музейната сбирка остава временно без отговорник.
         Трябва да се отбележи, че още през периода на Възраждането Троян се утвърждава като един от големите занаятчийски центрове в България. От своя страна създадената през 1914 г. Троянска популярна банка е институция, която излиза от чисто банковите си задачи и провежда разнообразни инициативи за популяризиране на занаятчийската продукция и търсене на чуждестранни и местни пазари за реализирането й. През 1932 г. в Троян е създаден Курортен комитет – гражданска организация, която работи за популяризирането на града и неговото занаятчийско производство с цел привличане на повече летовници. За дейността на Комитета Троянската популярна банка отпуска помощ от 5 000 лв. и кредит от 20 000 лв., предназначени за създаване на рекламен филм за града.
През 1933 г. Троянска популярна банка чрез Българската централна кооперативна банка (БЦКБ) урежда в Мюнхен изложба на занаятчийски произведения. За нея в. „Хемус” в броя си от 15 декември 1933 г. пише следното: „Изложбата на българските занаятчийски произведения, устроена от БЦКБ в Мюнхен, е имала неочакван успех. Произведенията на троянските занаятчии са направили много силно впечатление на немците. Поискано е от управата на банката да се устрои такава изложба в Хамбург и Виена. Идущата пролет ще има изложба в Милано.”
През същата 1933 г. банката урежда в Троян Постоянна занаятчийска изложба, която да популяризира и разпространява местното производство. Подборът на експонатите и аранжировката им са възложени на известния художник Александър Жендов. В тази, уредена по най-модерен за времето си начин, изложба намират място произведения на грънчарството, дърводелството, копаничарството, килимарството и други занаяти. Издаден е и Каталог на троянските занаяти на високо художествено ниво.
В отчета на Троянска популярна банка за 1933 г. се отбелязва: „С цел да рекламираме произведенията на занаятчиите, да помогнем на същите при пласмента и създадем съревнование за модернизиране на занаятите, открихме в центъра на града ПОСТОЯННА занаятчийска изложба. Макар и само за 5 месеца резултатът е повече от очаквания. В изложбата участват около 100 занаятчии и са извършени продажби за повече от 100 000 лв. Чрез нашата изложба занаятчиите от Троянско участвуваха и участвуват в изложбата на Б. Ц. К. Банка -  София, панаира в Бари (Италия), Прага (Чехия) и специалната изложба в Мюнхен (Германия), устроена от Б. Ц. К. Банка. Нашите занаятчийски произведения са имали всякъде голям успех и сме в проучвания да създадем връзки със странство. Получават се постоянно поръчки и запитвания за цените, искания на мостри от цяла България. За да улесним купувачите, а така също и занаятчиите, приготовляваме илюстрован каталог на всички троянски занаятчийски произведения. Добитите печалби от изложбата остават за подпомагане занаятчийството в околията.” (Отчет на Троянската популярна банка – кооперативно сдружение за кредит и доставки за 1933 г. Троян, 1934, с. 6.)
През 1939 г. читалищното ръководство възлага на учителя-художник от гимназията Петър Хаджиев отговорността за музейната сбирка – да я подреди отново и да поеме задължение за обогатяването й с нови експонати. Петър Хаджиев проявява особен интерес към проучване на етнографията, художествените занаяти и революционното минало на Троян и Троянско. Той събира оръжия, керамични и други съдове, закупува костюми – традиционна троянска носия. За събраните музейни материали не достига място за съхранение и те били „прикътвани” на читалищния таван. Не след дълго там избухва пожар, който унищожава и част от музейните предмети.
През 1942-1943 г. Петър Хаджиев оформя в горния етаж на гимназията (днес НУ „Св. Св. Кирил и Методий”) шкаф-витрина с исторически материали, свързани с живота и дейността на Васил Левски и местния революционен комитет. Сред експонатите е оригинален портрет на Левски, запазената част от знамето на Троянския революционен комитет, извезано в 1875 г., оръжия.
През 1944 г. Петър Хаджиев урежда музейна сбирка и в Троянския манастир. В стаята-скривалище на Васил Левски подрежда свои авторски материали – портрети и графични рисунки.
През 1957 г. Петър Хаджиев взема участие в проучването и уточняването на местата край с. Балканец и Троянския проход, където са се водили военните действия по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година. При с. Балканец са направени разкопки на местата, където са погребани убити при превземането на прохода руски воини. В проучванията участват и учителите Стефан Балевски и Ганчо Тотев.
През 1958 г. музейната сбирка при читалището вече съдържа голям брой експонати от керамика, стругарство, резба, тъкани. Това налага разширяването й и в съседните помещения – освободените адвокатски кантори. Експонатите от художествените занаяти, аранжирани на принципа на тяхната функционалност и подредба в дома, правят силно впечатление на посетителите.
През 1959 г. е построена новата сграда на читалището и библиотеката е преместена там.
В освободеното библиотечно помещение през 1960 г. се урежда изложба по повод на 60-годишнината на Троянската партийна организация. Експозиционният план и аранжировката са дело на Петър Хаджиев и Стефан Балевски. След закриването на изложбата всички ценни експонати са запазени за бъдещия исторически музей на Троян, който се очертава като една културна необходимост за троянската общественост.
През същата 1960 г. в родния дом на комуниста Спас Балевски по повод на 25-годишнината от убийството му е уредена музейна сбирка с лични вещи, документи и партийни материали.
В началото на 1961 г. Градският народен съвет формира щатна длъжност – уредник на музейната сбирка при читалището. На тази длъжност е назначен Дочо Дулев, който извършва усилена събирателска дейност за краткото време, за което я заема – до есента.
След неговото напускане длъжността е заета от Петко Съйчевски. Музейната сбирка наброява вече повече от 2 000 експоната. За следващата 1962 г. е запланувана Теоретична конференция за художествените занаяти, която да се проведе в Троян. По този повод Петър Хаджиев и Петко Съйчевски преустройват музейната сбирка като разширяват експозиционната й площ и в освободеното помещение на библиотеката в старата сграда на читалището.

КОНФЕРЕНЦИЯТА
На 27. и 28. април 1962 г. под ръководството на Института по изобразително изкуство при БАН е организирана първата Теоретична конференция за състоянието и развитието на народните художествени занаяти – „Състояние и перспективи на художествените занаяти в Ловешки окръг”. Целта на Конференцията е:
1. Да се изясни състоянието на художествените занаяти: керамика, пирография, резбарство, стругарство и текстил.
2. Да се набележат практически мерки за подобряване на организацията на производството, разнообразието на художествените предмети и повишаване на тяхното качество.
         На конференцията са изнесени следните доклади: „Художествените занаяти и тяхното развитие” от проф. Александър Обретенов; „Произход и значение на грънчарството и керамиката в Троянския край” от Петър Хаджиев, художник; „Стилови особености на троянската керамика” от Йова Раевска, художник; „Украса на дървените изделия” от Бочо Донев, художник; „Особености на битовия текстил” от Павлина Митрева, художник. След направените изказвания от стопански и политически дейци, художници, народни майстори, общественици Конференцията констатира:
         1. Художествените занаяти в Ловешки окръг от далечното минало се оформят като един от основните поминъци на населението.
         2. Те се развиват като типично самобитна проява на народното творчество и добиват признание не само у нас, но и в чужбина.
         3. Народните майстори на художествените занаяти са обединени в колективите на промкомбинатите, ТПК и работилниците на ТКЗС.
         4. В окръга съществува промишлено училище по керамика – в гр. Троян.
         5. Постигнати са добри успехи в производството на керамика и пирография. Произвежданата продукция намира добър прием в страната и голяма част се изнася в чужбина.
         Наред с положителните тенденции са отчетени и някои недостатъци:
         1. Значително е намалял броят на народните майстори, заети сега в производството, особено в керамиката.
         2. Не се подготвят млади кадри за производството. Промишленото училище в Троян на практика не подготвя кадри за керамичното производство поради ограничената учебна програма.
         3. Сериозни слабости се допускат по отношение на качеството: еднообразни и неиздържани форми, шаблонна украса, повърхностно подражание на чужди образци. Не се поддържа достатъчна връзка с най-хубавите народни традиции.
         Конференцията завършва със следните решения и предложения:
         1. Към производствените колективи да се привлекат по подходящ начин – на щат, като консултанти, временни проектантиq способни и подготвени по съответните специалности художници и специалисти.
         2. Системноq по специално изработена програмаq да се организират курсове за квалификация и преквалификация на наличните кадри под ръководството на специалисти.
         3. Да се издирят всички още живи народни майстори, да бъдат заведени на отчет, поощрени и привлечени на работа с цел да се създаде приемственост в народните занаяти и да се предаде опитът им на новите кадри.
         4. Периодично да се провеждат изложби, обсъждания и конкурси в областта на художествените занаяти със съответни награди и отличия.
         5. Да се предложи на Министерство на просветата и културата Промишленото училище в Троян да бъде преобразувано в Техникум по приложните изкуства със следните отдели: битова керамика, дървообработване, обикновен и технически порцелан и металокерамика.
         6. Да се предложи на БКП и БАН, на Централния съвет на Трудовопроизводителните кооперации утвърждаването на Музей на художествените занаяти и съвременната художествена промишленост в гр. Троян.
Срокът на това предложение е определен за 30.05.1962 г., а за отговорници за неговото изпълнение са определени Хр. Ботев и Г. Петрова.
В Протокол „А” № 296 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 21.10.1962 г. четем: „Не възразява музейната сбирка за художествени занаяти и приложни изкуства в град Троян да бъде превърната в Музей на художествените занаяти и приложните изкуства.” Видно е, че вероятно срокът за изпълнение на предложението от Конференцията е бил спазен и решението за създаване на музей в Троян е взето на най-високо правителствено ниво.

МУЗЕЙ НА ЗАНАЯТИТЕ
Пред новия музей са поставени много и амбициозни цели:
         1. Да издирва, събира и подрежда в експозицията си съгласно тематичната структура най-ценните изделия на изтъкнати майстори-занаятчии от Троянско, носещи белези на художествен облик, и оригинални творби на приложните изкуства от местни и други наши художници.
         2. Да привлича посетители: ученици, граждани, работници, летовници, екскурзианти, чужденци и специалисти и да ги запознава с богатото и оригинално наше художествено наследство.
         3. Да подпомага развитието на съвременната художествена промишленост в духа на народните традиции като й предоставя проекти и модели за внедряване в производството.
         4. Да служи за творческа база на специалисти: художници, технолози, майстори.
         5. Да спомага за развитието на естетически вкус и култура у посетителите, да възпитава и подтиква към творчество, да подпомага учащите се от специалните училища и техникумите.
         6. Музеят да се превърне в институт на народното творчество и художественото майсторство.
Изработена е специална Тематична структура на музея с два основни раздела – „Художествени занаяти” и „Приложни изкуства”.
В раздела „Художествени занаяти” са включени 6 теми: „Грънчарство и керамика”, „Дървообработване”, „Домашен текстил”, „Народно облекло”, „Металообработване”, „Обработка на кожи”.
В раздела „Приложни изкуства” са включени 5 теми: „Керамика” „Текстил”, „Резбарство, стругарство”, „Металообработване”, „Кожени изделия”.
За дом на новия музей е определена най-представителната сграда в центъра на града – старото училище. Това е първата обществена сграда, построена в 1881 г. при възстановяването на Троян след опожаряването му през м. август 1877 година. Майстор-строител е Уста Генчо Кънев от с. Генчовци, Габровско. През 1896 г. сградата претърпява пожар. След основен ремонт придобива сегашния си външен вид. Тогава в нея се настаняват Общинското управление, Мировото съдилище, Телеграфо-пощенските служби, дотогава помещавали се в частни къщи. През 1919 г., 1932 г. и 1934 г. сградата е седалище на трите Троянски комуни. След 9 септември 1944 г. в нея продължава да се помещава Общинският съвет.
Започва период на основен ремонт, подготовка и адаптиране на сградата. Реставрацията на сградата и адаптирането й за музей са дело на арх. Тома Богданов. Градският народен съвет – Троян формира и съответен щат за музейни уредници. Първите уредници на музея са: Стоянка Чолакова, Ганко Цанов, Андрей Андреев.
Автори на концепцията на музейната експозиция са: Ганко Цанов, Петко Съйчевски и художниците: Бочо Донев, Петър Хаджиев, Стефан Дачев, Иван Пеевски, Цочо Зюмбилски, Йовка Кънчева, Андрей Андреев. Автор на художествено-пространственото оформление е специалистът от национално ниво заслужилият художник Иван Радев. Във фоайето на втория етаж е монтирано декоративно пано, представящо отделните занаяти – дело на проф. Георги Богданов.
На 3 октомври 1968 г. по повод на 100-годишнината от обявяването на Троян за град новата експозиция на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства е открита лично от председателя на БАН акад. Ангел Балевски в присъствието на държавния глава – Тодор Живков.
Пръв директор на Музея на занаятите е Петко Съйчевски. Роден е на 27 ноември 1923 г. в с. Лесидрен. През 1945 г. завършва гимназията в Троян. В края на 40-те години учи в Театралното училище в София. От 1950 г. до 1961 г. работи в Общински съвет – Троян, отдел „Изкуство и култура”. В периода 1956 – 1958 г. е директор на създадения в Троян Държавен театър.
От началото на 1962 г., в продължение на 18 години, Петко Съйчевски е директор на Музея на занаятите. Под негово ръководство се създава и израства днешният Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства като научен, художествен и културно-просветен институт. Дейността на Петко Съйчевски е принос за музейното дело в града. Постиженията му са оценени на най-високо ниво. Два пъти е награден със значка „Отличник” на Комитета за изкуство и култура и с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен. През периода 1980 – 1982 г. е привлечен като сътрудник в Националния исторически музей.
Жизненият път на първия директор на Музея на занаятите завършва през 1995 година.
Другият колос от първите години в историята на Музея на занаятите е Ганко Цанов. Роден е на 15 септември 1923 г. в Троян. Завършил с отличие троянската гимназия през 1942 г., е приет да следва в Медицинския факултет на Софийския университет. Студент-медик трета година е изключен от университета поради някогашно членство в патриотични организации и като син на заможни родители. От този момент започва житейската му Голгота, по която върви цял живот и стоически понася. През февруари 1949 г. мина „Богданов дол” бележи началото на един жесток лагерен живот, който по-късно продължава и в Белене.
През 1952 г. започва работа като строителен работник в „Софстрой”, но присъствието му в София е нежелано от тогавашните управляващи. Изселен е в родния си град. Завръщайки се в Троян, започва работа в Мебелна кооперация „Стол”, но не се отказва от мечтата си да получи висше образование. Възпрепятстван от властите да завърши любимата си специалност, завършва икономика.
През 1964 г. Ганко Цанов започва работа като уредник в Музея на занаятите и отдава на музея 19 години от живота си. Ганко Цанов има изключителен принос при събирането на експонати и създаването на експозицията и богатите фондове на музея. Едновременно със събирателската си дейност в многобройните си публикации популяризира материалната и духовната култура на Троянския край.
Ганко Цанов е председател на художествения съвет на Ателието на троянските майстори. Активно участва в създаването на Националното изложение на художествените занаяти в с. Орешак, в изграждането на музея на Новоселското въстание в град Априлци.
Ганко Цанов е създател и ръководител на литературния кръжок „Минко Николов”, в който се провеждат литературни четения и срещи с изтъкнати дейци на българската култура.
Автор е на книгите: „Балканджийска летопис”, „Вода изпод корена”, „Керамиката през Възраждането”, ”Епопеята под Марагидик”. В съавторство с Марко Семов написва книгата „Продай нивата, купи си пушка”. Съавтор е на „Терминологичен речник на занаятите в Троянския край”.
За своята културна и научноизследователска дейност през 1997 г. получава награда на името на Иван Хаджийски. През 1998 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Троян”.
Земният път на Ганко Цанов завършва на 3 декември 2004 година.
Без мащабния организаторски размах на Петко Съйчевски и без аристократичния и изискан стил на Ганко Цанов Музеят на занаятите не би съществувал. Направеното от тях е безценно, предизвикателство и отговорност към следващите поколения.

МУЗЕЯТ НА ЗАНАЯТИТЕ – НАУЧЕН И МЕТОДИЧЕСКИ ЦЕНТЪР В ОБЛАСТТА НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАНАЯТИ
В началото на 70-те години на ХХ век под ръководството на тогавашния Комитет за култура се разработва и утвърждава Структура на троянските културни институции в областта на занаятите.
1. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства като център, който да събира, съхранява и реставрира експонати от керамика, художествено дървообработване, художествено металообработване, народни художествени тъкани и костюми, изобразително и приложно изкуство. Друга задача пред музея е да търси нов подход към художественото ни наследство, да проучва и да популяризира чрез научните си издания народното изкуство и историята на региона.
2. Ателие на троянските майстори – обединение на майстори от различни занаяти, което да осъществява на практика художествената програма на музея. Продукцията на майсторите в Ателието да бъде  предимно изработени копия и реплики на музейни оригинали.
3. Национална изложба-панаир на народните художествени занаяти в с. Орешак – изложение, където да се представят достиженията на всички етнографски райони и школи и непосредствено да се обменя опит.
За реализирането на тази Структура вече съществува Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Още през 1966 г. под негово ръководство девет ентусиасти поставят началото на Ателие на троянските майстори – единствено по рода си в страната. Деветимата основатели са: Стоян Йовков Стоянов – керамик, дългогодишен директор на училището по керамика, Найден Тотев – медникар, Петър Цанков – керамик от с. Орешак, Станчо Казълски – керамик от с. Терзийско, Минко Лалев (Левски), Христо Ангелов, Цочо Чернокожев – керамици от Троян, Христо Русков – дървостругар, Марин Чонов – дърворезбар от с. Черни Осъм. Основна задача на Ателието е да съживи и развие троянската занаятчийска школа и в икономическо, и в естетическо отношение. Изработените в Ателието произведения са вдъхновени от музейни образци, одобрявани са от специален художествен съвет. Негов председател е Ганко Цанов.
Ценна помощ за създаването на нови модели, за издигане нивото на творческата дейност на майсторите оказва Музеят на занаятите в лицето на неговия директор Дочо Лазаров и уредниците Ганко Цанов, Стоянка Чолакова, Тотю Тотевски, Пенка Петрова-Голийска. Специализирана помощ на майсторите оказва и художникът Бочо Донев – със съвети, указания и изработени от него модели.
Броят на майсторите в Ателието непрекъснато се увеличава. През 1988 г. в него работят повече от 120 майстори от различни занаяти. Голяма част от продукцията се реализира в чужбина. В някои години 80% от нея се изнася за културните центрове в социалистическите страни. Със свои изделия майсторите участват във всички изложби, организирани в Изложението на народните художествени занаяти в с. Орешак, а така също и в чужбина – Прага, Будапеща, Берлин.
Ръководството на Ателието се осъществява от Съвет на майсторите в състав: Иван Николов, Ценко Донев, Христо Чернокожев, Тотю Найденов, Баю Добрев, Найден Марешки, Цочо Ковачев.
Четирима от майсторите на Ателието са носители на званието „Заслужил майстор на народните художествени занаяти” – Стоян Стоянов, Найден Тотев, Цочо Ковачев и Баю Добрев.
По-късно настъпилите промени в икономическите условия налагат Ателието да се преобразува във фирма „Троянски майстори”, която съществува до 1998 година.
През 1971 г. в с. Орешак е създаден Национален панаир-изложба на народните художествени занаяти, преименуван по-късно в Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата. Мястото не е избрано случайно. В с. Орешак още през втората половина на ХVІІІ век се провежда занаятчийски панаир. Той се организира в близост до Троянския манастир в деня на храмовия празник – Успение Богородично (15 август). На площ от 50 дка са изградени 8 зали с обща изложбена площ от 4 500 кв. м. и една многофункционална конферентна зала. Основна цел на Изложението е да представя народните художествени занаяти и да стимулира развитието им. За тази цел ежегодно се организират авторски и общи изложби с участие на майстори от цялата страна и от чужбина. Изложбите започват още в годината на неговото откриване – 1971 г. и продължават вече 40 лета. От 1978 г. на всеки три години организираните изложби са с международно участие. В залите на панаира са гостували майстори от 25 страни на Америка, Африка, Азия и Европа. Тук се заражда и дарителска традиция – от български и чуждестранни майстори са подарени над 2 500 предмета. В една от залите е разположен базар с богат асортимент от произведения, изработени от български майстори.
Така създадената структура по същество е триединна система, изградена от три звена: научно и методическо (Музей), производствено (Ателие) и изложбено (Изложение в с. Орешак). Тази система допринася за разчупване на традиционната дотогава рамка на музея като местна институция и довежда до превръщането му в център с национална значимост.
Музеят се утвърждава като единствен по рода си в страната, представящ народните художествени занаяти в тяхното историческо развитие – като инструментариум, като форми, функции и декоративни системи. В експозицията на музея са показани образци от керамика, художествено дървообработване: горянство, дървостругарство, бъкличарство, пирография; резбарство; иконография; писано дърво; художествено металообработване: ковачество, медникарство, златарство; народни художествени тъкани и традиционни костюми. Попълването на музейния фонд се осъществява чрез събирателска дейност на музейните специалисти и дарения на творци и граждани. За периода 1962 – 1968 г. фондовете на музея достигат 7 000 експоната. Музейните ценности, които се пазят тук, представляват почти 2% от музейния фонд на страната и почти 8% от етнографския ни музеен фонд.
Днес, 50 години по-късно, Музеят на занаятите съхранява повече от 19 000 експоната, разпределени в следните фондове: фонд „Народни художествени тъкани и традиционни костюми” (2 715 бр.), фонд „Оръжие” (325 бр.), фонд „Градска къща” (429 бр.), фонд „Художествено дървообработване” (2 225 бр.), фонд „Художествено металообработване” (2 218 бр.), фонд „Археология” (2666 бр.), фонд „Керамика” (7 264 бр.) и фонд „Изобразително изкуство” (1 254 бр.).
         В Музея на занаятите се съхраняват и фондовете на закрития Исторически отдел – фонд „Документи” (3 627 бр.), фонд „Снимки” (3 558 бр.( и книжен фонд от стари и редки издания (книги и периодика) – 2 547 броя. Музеят на занаятите разполага и с фонд „Фото и видео материали”, който наброява 5 091 броя инвентарни единици.
         В отговор на новите изисквания на 21. век за съвременната обработка на музейните фондове през 2005 година Музеят на занаятите внедри специализиран софтуер за изработване на научни паспорти на музейните експонати, финансиран изцяло със собствени средства. Софтуерът позволява пълно описание на инвентарната единица и „прикачване” на изображение в цифров вид. Създадената по този начин база данни дава възможност за пълни, точни и експресни справки относно фонда по различни признаци.


МУЗЕЯТ – ПОПУЛЯРИЗАТОР НА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАНАЯТИ И НАРОДНОТО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО
През 70-те години на ХХ век Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства организира свободен факултет „Изкуството по нашите земи” за методическа работа с майсторите. Лекции, беседи, прожекции на видеоматериали изпълват със съдържание тази музейна практика. Гостуват утвърдени специалисти в различни направления на представяната проблематика: професорите Магдалина Станчева, Атанас Божков, Любен Прашков, Цветана Павловска, доц. Николай Колев, старши научните сътрудници: Йордан Алексиев, Диана Гергова, Богдан Султов, Виолета Василчина, Анна Рошковска, н. с. Пенко Пунтев и много други авторитетни личности. Изнасяните беседи са с различна тематика: „Международно значение на Първа и Втора българска държава” (ас. Магда Богданова, ВТУ „Кирил и Методий” – В. Търново); „Преславска керамика” (н. с. Тотю Тотев); „Варненският некропол и проблемите на праисторията по българските земи” (н. с. Иван Иванов); „Градът на победата при Дунав” (проф. Теофил Иванов); „Помпей, Херкулан, Рим” (проф. Теофил Иванов); „Средновековно изкуство – крепостни съоръжения ХІІ-ХІV век” (археолог Иван Захариев); „Българската шевица – източник на етногенетични и етнокултурни данни” (н. с. Пенко Пунтев – ЕИМ при БАН); „Накити и облекло през българското Средновековие” (н. с. Виолета Нешева – АИМ при БАН); „Мотиви и символи във възрожденската ни резба” (н. с. Валентин Ангелов); „Десет века българска икона” (доц. Любен Прашков – ВИИИ „Н. Павлович” – София); „Българска народна керамика от Западна България” (н. с. Пенко Пунтев); „Скулптурата през Възраждането” (н. с. Ива Любенова).
Друга важна част от образователната и популяризаторска дейност на музея са организираните кинолектории по проблеми на приложното изкуство, Детската школа „Знаме на мира”, кръжоците по краезнание, работата с учениците от художественото училище по въпросите на праисторическата и античната керамика днес.
От 1975 г. в продължение на почти едно десетилетие Музеят на занаятите организира национална изложба-конкурс „Троянски майстор”. Ежегодно в залите на панаира в с. Орешак се представят майстори от цялата страна. Творчеството им се оценява от комисии, чиито членове са изкуствоведи и водещи специалисти. Учреден е специален медал „Троянски майстор” в три степени – златен, сребърен и бронзов. По-нисшите отличия са: „Златен пояс на първомайстора”, диплом, грамоти.

МУЗЕЯТ – НАУЧЕН ИНСТИТУТ
Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства се утвърждава като специализиран художествено-естетически институт, който търси и намира нов подход към художественото наследство – не само да съхранява народното изкуство и вековните традиции, но и да ги проучва и популяризира. Заслуга за това безспорно имат двамата директори на музея Дочо Лазаров (1980-1987) и Тотю Тотевски (1987-2002). През 1984 г. музейните специалисти Ганко Цанов, Пенка Петрова-Голийска, Мария Балболова-Иванова, Антон Сомлев и Тотю Тотевски с помощта на специалисти от Окръжна библиотека – Ловеч подготвят и издават сериозен научен труд – „Народните художествени занаяти в България. Библиографски указател”. Справочникът обхваща изследванията и текущите публикации за българското народно приложно изкуство за периода от 1956 г. до издаването му – повече от 1 500 на брой. Включените в указателя книги, монографии, очерци, статии са разпределени тематично в 12 раздела. Снабден е с изключително добър справочен апарат – именен, географски, тематично-предметен показалец.
През 1988 г. Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства поставя началото на една амбициозна идея – издаването на периодичен сборник „Културно-историческото наследство на Троянския край”. До 2010 г. от поредицата са издадени 20 тома – изследователски материали на музейни специалисти, материали от тематични конференции, авторски проучвания. Целта на изданието е да се популяризира богатото културно-историческо наследство на Троянския край. В същото време материалите са безценен принос в историята на района.
„Речник на троянския говор” и „Терминологичен речник на занаятите в Троянския край” са други две амбициозни и с безспорна научна стойност издания. „Речник на троянския говор” е задълбочено проучване на диалектната лексика в общините Троян и Априлци, чийто говор се отнася към централния балкански. В речника са събрани и публикувани 2 750 лексеми и 1 677 фразеологизми. Изданието е предназначено за филолози, етнолози, историци.
„Терминологичен речник на занаятите в Троянския край” е съвместно издание на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян и Етнографски институт с музей при БАН. Това е едно ценно изследване на професионалната терминология на 33 занаята, упражнявани в Троянския край през Възраждането. Съдържа 4 953 термини и изрази, събирани повече от две десетилетия, голяма част – за първи път установени. Книгата представлява безспорен интерес за етнографи и фолклористи.
         Макар и специализиран в областта на народните художествени занаяти и приложните изкуства, музеят като единствена по рода си институция в Община Троян се включва и в провеждащите се археологически проучвания в района. През 1979 г. в изпълнение на съвместна програма между Музея на занаятите – Троян, АИМ при БАН и Института по тракология започва мащабно проучване на тракийското наследство по горното течение на реките Бели и Черни Осъм.
         По-късно се проучват три могили в м. Гергьова черква в близост до кастела Состра. При тези проучвания е открит медальон-камея от син лазурит в златна рамка с изображение на богинята Изида – най-ценният археологически експонат в нашия музей. Проучванията на некрополи с надгробни могили в близост до кастела Состра продължават и през 80-те години на ХХ век. Поради повишения интерес към археологическите проучвания и открития в района към Музея на занаятите е учреден средношколски клуб за археологически проучвания „Хермес”, чиито членове вземат участие в проучванията на тракийски могили – в района на РТПК „Мебел” и по пътя между станциите Состра и Монтемно.
През 1990 г. експедиция от Музея на занаятите, ръководена от Тотю Тотевски, поставя началото на археологически разкопки на кастела Состра. Проучени са източната порта и външното лице на всички крепостни стени. Определена е външната планировка на съоръжението.
Иманярска интервенция в периода 2000 – 2001 година е повод за възобновяване на археологическите проучвания на крепостта Состра. През 2002 г. стартира спасителна програма за обекта. Работа започват експедиции на Националния исторически музей под ръководството на д-р Иван Христов, подпомогнати от Община Троян и Музея на занаятите. Цялостно са проучени западната част на принципията и западната двупроходна порта. Проведени са спасителни разкопки на ранно-християнската базилика в м. Гергюва черква.
През 2004 г. е изготвена цялостна стратегия за проучване, консервация и реставрация на Состра. В следващите години експедиции на Националния исторически музей, подпомагани отново от Община Троян, Музея на занаятите и Ротари клуб – Троян извършват огромна по обем работа на обекта Состра. Под ръководството на н. с. д-р Иван Христов (НИМ) са проучени принципиите на крепостта. Надградени са източната порта, фланкиращите кули към нея и югоизточната кръгла кула. Извършени са: консервация на ранно-християнската базилика „Свети Георги”; консервация и реставрация на източната порта и фланкиращите кули; консервация на южната порта и прилежащите съоръжения; консервация на източната крепостна стена; реставрация на главната източна порта; консервация на римския мавзолей; изграждане на параклис „Свети Георги” в м. Гергюва черква.
Изработен е общ градоустройствен план на територията на археологическия комплекс Состра. Изградена е подходяща инфраструктура и леснодостъпен път с паркинг към обекта. Благодарение на всички тези дейности, Состра е обявена за паметник на културата от национално значение.

МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ
През 1970 г. в реставрираната сграда на бившия турски конак към Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства е открита музейна сбирка „Националноосвободително движение и революционни борби”. Сградата е архитектурно-исторически паметник на културата. Това е първата обществена сграда, построена след обявяването на Троян за град в 1868 г. от местни майстори със средства на еснафските организации и дарения на граждани. В продължение на век сградата е център на политическия и обществения живот в града. Преди Освобождението тук се помещава турската администрация. В зандана на конака са затваряни Тодор Каблешков, Никола Обретенов, Захари Стоянов. На диреците на конашката порта са били набучени главите на Ботевите четници Стоян Ловчалията и Никола Войновски.
Това е единствената сграда, оцеляла от пламъците при опожаряването на града през 1877 г. по време на Руско-турската война. Тук е бил щабът на ген. Карцов – командир на Троянския отряд. Тук заседава военният съвет и се съставя планът за превземането на Троянския проход След Освобождението в сградата се помещава Околийското управление.
В периода 1868 – 1968 г. административните и стопански нужди налагат преустройства, които довеждат до архитектурно обезличаване на сградата. Реставрирана е от Националния институт за паметниците на културата съгласно проучвания и данни за първообраза. В нея на първия етаж се настанява експозиция „Националноосвободителни борби” (днес Експозиция „Възраждане”).
Чрез снимки, графики и вещи се проследява икономическото развитие на Троян, учебното и културното дело в града, хайдутството в района, дейността на Троянския революционен комитет, основан от Васил Левски, участието на троянци в Новоселското въстание от 1876 г. и в Ботевата чета. Естествен епилог на експозицията е зимното преминаване на Троянския проход от руските войски на генерал-лейтенант Павел П. Карцов, помощта на местното население и участието на троянци в Българското опълчение.
Централно място в експозицията заемат макетите на няколко емблематични за Троян сгради от епохата на Възраждането – Взаимното училище, Жълтото училище, църквата „Св. Параскева”, ханът на Васил Спасов.
На втория етаж се устройва експозиция „Работническо революционно движение в Троян и Троянския край”, която обхваща периода от Освобождението в 1878 г. до 9. септември 1944 година. Чрез фотоси, графики, документи се проследяват историческите събития от посочения период. Тази експозиция съществува до 1991 г., когато е закрита и помещенията се използват за временни изложби – на музея и гостуващи.
Със създаването на двете експозиции в Музея на занаятите е открит и „Исторически отдел” с трима уредници. В него се събират, съхраняват и популяризират снимки, документи и изследвания за Троян и Троянския край. Уреждат се тематични изложби. Организират се чествания на бележити годишнини на лица и събития. Отделът съществува до 1999 г., когато икономическите условия в страната налагат драстично съкращение на щатовете, включително и на музея. Фондовете от снимки, документи и краеведски изследвания на „Историческия отдел”, вече бивш, днес се съхраняват в библиотеката и архива на музея.
През годините Музеят на занаятите поддържа още две къщи-музеи. В къща-музей „Спас Балевски” (1977) е уредена експозиция за живота на Спас Балевски и лекционна зала с 50 места. В къща-музей „Власи Власковски” (1983) е подредена фотодокументална експозиция за живота и дейността на Власи Власковски – виден деец на комунистическото движение в Троян и народен представител, и за историята на Троянската партийна организация. На първия етаж са организирани възстановки на кафтанджийски дюкян и сарашка работилница. Двете експозиции престават да съществуват в началото на 90-те години.
През 1982 г. в родната къща на социолога Иван Хаджийски (1907 – 1944) е открита музейна експозиция, грижата за която отново поема Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. С богат илюстративен и документален материал се проследява формирането и творческото развитие на видния български учен.
За разностранната си, богата и задълбочена дейност по повод на 25-годишнината от съществуването си Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян през 1987 г. е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен.

ПРОМЯНАТА – 1989
С промяната на политическата и икономическа система на България след 10 ноември 1989 г. се променя и нормативната уредба, регламентираща дейността на музеите, тяхното ръководство и организация. Посочената по-горе структура се променя с оглед на динамиката на обществените процеси. Законът за закрила и развитие на културата и Правилникът за устройството и дейността на държавните и общински музеи и галерии в Република България позволяват на Общински съвет Троян да вземе Решение № 325 от м. февруари 2001 г., с което музеят получава статут на юридическо лице на бюджетна издръжка. По силата на това решение музеят разполага със самостоятелен бюджет, включващ общинска субсидия и собствени приходи. След Решение № 340 от м. март 2001 г. в Музея на занаятите се прилага принципът на „делегираните бюджети”, който позволява собствените приходи да постъпват директно в самостоятелния бюджет на институцията.
От 01.10.2002 г. директор на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства е Елеонора Авджиева – първата жена директор, млада и амбициозна дама, с модерни разбирания за развитието на музейното дело. Една от важните идеи в Програмата, с която спечелва конкурса за директор на музея, обявен от Община Троян, е реновирането на музейната експозиция. Благоприятно обстоятелство за реализирането на тази идея е осъществяването на втората фаза на програма „Обществен форум” в Община Троян, финансирана от Швейцарското правителство. В края на 2002 г. музеят разработва проект „Искри от загаснало огнище” – образователни програми и атракции за туристите в Музея на занаятите. Проектът е одобрен на последната сесия на форума. Финансовата му стойност е 69 880 лв., разпределена съответно 68 % от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и 32 % от Община Троян. Конкурсът за фирма-изпълнител е спечелен от „АРКА – ООД – ЛТД” – София.
С обновяването на музейната експозиция по същество не се променя нейната концепция. Консултант в това отношение е проф. Маргарита Ваклинова – тогава Зам. директор на Археологически институт с музей при БАН. Именно тя консултира музейния екип за промените, които са насочени към корекция на текстовете – въвеждащи и анотации, както и за добавянето на още обяснителни текстове. Обособяване на акценти в залите, графични реконструкции и професионално аранжиране са част от препоръките.
Консултант за текстовете, отнасящи се до керамиката, е проф. Александър Фол – виден български историк, траколог и филолог.
Много от текстовете са прецизирани и съответстват на интелектуалното ниво на развитие на историческата наука. Консултанти в това отношение са специалисти от Фондация „Тангра – ТанНакРа” с личната ангажираност на г-н Димитър Димитров – съпредседател.
Проектът за художествено-пространствено оформление на експозицията е дело на фирма „АРКА – ООД” – водещи специалисти в изграждането на музейни експозиции в България. В същия период от време те изграждат експозициите на Националния военноисторически музей – София. Носители са на награда на Европейски музеен форум 2003 г. за създаването на новата експозиция на Националния исторически музей. Художественият проект и немалка част от стойността за реализацията му са дарение от „АРКА”.
В резултат цялата музейна експозиция, разположена в 10 зали на площ от 400 кв. м., е обновена по един безспорно съвременен начин – на експониране на предметите, на илюстративния и информационния материал. Официалното откриване е на 3 юни 2005 година.
Новият облик на експозицията на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства поражда амбицията за промяна и на експозиция „Възраждане”. Начинанието се реализира изцяло със средства от музейния бюджет. Денят на откриването е 3 март 2007 година.
Воден от грижата за съхраняване на историческата памет, музеят е инициатор за реновиране и на родната къща на Иван Хаджийски и превръщането й в място за общуване и гордост със забележителния ни съгражданин. На 13 октомври 2007 г. по случай 100-годишнината от рождението на големия български социолог тържествено е открита осъвременената експозиция с подходящо аранжирани експонати.
През всичките години на съществуване на музея стои въпросът за осигуряване на подходящи помещения за съхранение на богатите фондове – над 132 000 броя предмети. Проблемът се изостря особено много през 90-те години на ХХ век, когато финансовото състояние на музея и общината налага да бъдат освободени някои бази, ползвани досега под наем. Фондовете са прибрани в помещения, крайно неподходящи за фондохранилища. В малки пространства експонатите са струпани един върху друг. Влагата в помещенията е далеч над допустимите норми.
Проблемът намира разрешение през 2002 г., когато Общински съвет Троян предоставя безвъзмездно на музея помещения с обща площ 363 кв. м. от нефункционираща вече детска градина (Решение № 675/12.03.2002 г.). До края на 2002 г. е извършено архитектурното проектиране. Същинските ремонтни дейности се осъществяват през периода април – юни 2003 година. Единадесет помещения, преустроени и оборудвани с необходимата музейна мебел, климатични инсталации и най-съвременна охранителна система се превръщат в нов дом на хиляди експонати, съхранявани при неподходящи условия и премествани десетилетия наред. Откриването на музейния фондохранилищен комплекс е на 25 септември 2003 година.
Музеят на занаятите поддържа библиотека с фонд над 3 500 тома специализирана литература и периодика. Съхранява и комплектува издания в областта на етнологията, историята, археологията, изкуствознанието и архитектурата, енциклопедии и албуми. Във фонд „Краезнание” се съхраняват научни изследвания и проучвания за Троян и региона, издания на музея и на автори, свързани с Троянския край. В библиотеката се съхранява и книжен фонд от стари, редки и ценни издания – над 2 500 тома.
Научният архив на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства наброява повече от 1 000 архивни единици – материали и документи, създадени в резултат на научноизследователската, фондовата, експозиционната и културно-просветната работа на музейните специалисти.
Във фонд „Документи и снимки” се съхранява сбирка от над 3 600 документа и повече от 1 500 снимки, свързани с историята на Троян и региона от епохата на Възраждането до наши дни.
От 2004 г. библиотеката и архивът на Музея на занаятите разполага със специализиран софтуер за обработка на фондовете, което е гаранция за тяхното опазване и по-широко популяризиране.
В своята 50-годишна история Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян е организатор на десетки изложби за популяризиране на народните художествени занаяти, представяне на творческите постижения на майсторите, отбелязване на годишнини от исторически събития. От 1971 г. ежегодно заедно с Изложението на народните художествени занаяти в с. Орешак е съорганизатор на Националните изложби на занаятите в залите на Изложението. През 1978 г. за първи път изложбата е с международно участие. Оттогава насетне на всеки три години се запазва международния характер на годишните изложби. През 1966 г. Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян организира своя изложба в Ташкент. Това е само началото на пътуванията на музейните експонати по света. В 1976 г. е организирана изложба в Япония. Следват: СССР (Рязан), Япония, Ерфурт (Германия), Мексико. Музеят подпомага организирането на повече от 84 авторски изложби на майстори от различни занаяти в страната и чужбина – Холандия, Будапеща, Варшава, Прага, Москва, Монреал, Фаенца (Италия).
Наред с изложбите на произведения на народните художествени занаяти, музеят е организатор и на множество тематични изложби, свързани с годишнини на личности и събития: „Стогодишнина на безсмъртието” – фотоизложба за Васил Левски (1973), Юбилейна изложба живопис на художника  Пенчо Балкански (1978), „Народни тъкани от Троянския край” (1982), „Народните майстори през погледа на художника” – изложба-живопис (1983), „Троян – град на българщината и комунизма” (1983), „Народни тъкани и костюми от Ловешки окръг” (1984), „Съвременно народно изкуство” – Троян (1986), „Възрожденски икони” – Ловеч (1986), „Троянската градска община 1878-1944 г.” (1991), „Троянци в борбите за национално обединение” (1994), „Знаци на националното достойнство” – възрожденски печати (1999), „Като камъчета от мозайка” – изложба в НДК – София (2000), „125 години от Априлското въстание” (2001), „Възрожденски книги от фонда на МНХЗПИ” (2001), „Троян – град на майстори и занаяти” – изложба в НИМ – София (2003), „Старият Троян – архитектура и бит” (2003), Изложба, посветена на 60-годишнината от гибелта на Иван Хаджийски (2004), „130 години от Априлското въстание” – съвместно с РИМ – Плевен, ИМ – Тетевен, РИМ – Враца (2006), „Възпоминание за 34-ти пехотен Троянски полк” (2006), Изложба за краеведа Ганко Цанов (2006), Изложба живопис и графика на худ. Григор Първев (2007), „Археологическото наследство на Троянския край” (2007), „Иван Хаджийски и неговите съвременници-троянци в културния живот на България” – в Троян и в НБКМ – София (2007), Гостуваща изложба от фондовете на музея в гр. Правец (2007), „Граници на българската храброст” – оригинални топографски карти от Музея на под. 24 430 – Троян (2008), „Майстори и майсторлък” (2008), Изложба творби на худ. Пенчо Балкански (2008), Изложба творби на худ. Иван Пеевски (2008), „Разказът на документите” – по повод на 40 г. от откриването на експозицията на МНХЗПИ (2008), „Св. Петка – небесната покровителка на град Троян” – изложба икони (2008), „Магия за любов” – съвместно с ЕИМ при БАН (2008), „Животът в позитив” – авторска изложба фотография на Цветан Тончев (2009), „Копаничарството – един забравен занаят” – авторска изложба на майстора Георги Мицовски, гр. Бяла Слатина (2009), „110 години от рождението на Пенчо Доков – един позабравен троянски светлописец и спомен за сина му – журналиста Минчо Доков” (2010), „Историческо оръжие” (2010).
Изражение на научната дейност на специалистите от Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства са организираните няколко научни конференции и симпозиуми – Международна научна конференция „Народното изкуство на Балканския полуостров – традиция и настояще” с участието на учени от България, Хърватско, Гърция и Македония през 1994 г.; научна сесия „120 години от Новоселското въстание” съвместно с Община Априлци през 1996 г.; научна конференция „Централният Балкан и Освободителната война 1877-1878 година” през 1998 г.; научна среща „Градът – история, етнология, култура” през 2006 година.
След реновирането на експозицията през 2005 г. Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян разполага с многофункционална зала. Възможностите, които тя дава за провежданена образователни програми, прожекция на видеоматериали с различно съдържание, атрактивни занимания за посетителите превръща музея в предпочитан обект за туристически посещения.
В стремежа си за популяризиране на своята дейност и привличане на повече посетители музеят използва различни спомагателни ресурси: участие в туристически борси, издаване на рекламни дипляни и флайери, изграждане на съоръжения за достъп на хора с увреждания, мултимедийно озвучаване на части от експозицията.
         От 2005 г. с помощта на фирма „АртСтудиоБМ” Музеят на занаятите поддържа съвременен и модерен сайт – www.troyanmuseum.com. Тук са представени както основните експозиции на музея, така и временните изложби, организираните събития и чествания. Сайтът дава богата информация относно историческото развитие на всички представени в експозицията занаяти, музейните колекции и фондове, живота и дейността на видни личности от Троянския край.
Оскъдното финансиране, което винаги са получавали българските музеи, е предизвикателството, което налага специалистите от Музея на занаятите в периода 2003 – 2010 година да търсят алтернативни източници за финансиране. Такъв източник са проектите, насочени както към подобряване на материалните условия, така и към осъществяването на определени дейности, присъщи на музея. За посочения период в Музея на занаятите са разработени повече от 20 проекта, от които 18 са одобрени и са получили финансиране:
·        „Троян. Културно-исторически пътеводител” (2004) – издание, представящо по съвременен и модерен начин културно-историческото наследство на Троянския край. Проектът е финансиран от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства към Министерство на културата.
·        Проект за нова охранителна система в Музея на занаятите (2006), финансиран от Община Троян.
·        „Троянски старини” (2006) – преиздаване на ценни за историята на Троянския край книги. Проектът е финансиран от г-н Найден Найденов – потомък на медникарска фамилия Тотеви от гр. Троян.
·        „Личности” (2006-2007) – създаване на филмова поредица за личности, дали своя принос за духовното израстване на Троян. Проектът е финансиран от собствени приходи на Музея на занаятите, Община Троян и фирма „Калинел” – ЕООД с президент г-н Марин Радевски.
·        Създаване на пространство за временни изложби (2007), финансиран от Община Троян.
·        „Народни песни от Троянския край” (2007) – издание на ръкопис с текстове на песни от района. Проектът е финансиран от Министерство на културата.
·        „Библиотеката – съвременен център за информация и комуникация” (2007, 2008) – попълване на фонда на библиотеката на музея с нови заглавия. Проектът е финансиран от Министерство на културата.
·        „Майстори и майсторлък” (2008) – форум за майстори медникари от страната, изложба, презентация и издаване на мултимедиен диск. Проектът е финансиран от Швейцарската културна програма за югоизточна Европа.
·        „Изграждане на съоръжения за достъп за хора с увреждания до музейните сгради” (2008), финансиран от Община Троян.
·        „Краят на пътуването” (2010) – реставрация на икона, рисувана от художника Николай Павлович, собственост на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян. Проектът е финансиран от Национален дарителски фонд „13 века България” и собствени средства на Музея на занаятите.
Признание за усилията Музеят на занаятите да бъде модерен и атрактивен пазител на вековни традиции, популярен и посещаван туристически обект е наградата, получена през 2003 г. от РТА „Стара планина” – „Най-добър музей в региона на Централна северна България”.
На 3. октомври 2008 г. Общински съвет – Троян удостоява Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян с Почетен знак „Златен герб – Троян” не само по повод на 40-годишнината от откриването на първата музейна експозиция, но и като признание за ролята на институцията в изучаването, опазването, популяризирането не само на народните художествени занаяти и приложните изкуства, но и на историята и традициите на Троянския край.

Няма коментари:

Публикуване на коментар