сряда, 28 септември 2011 г.

МИНКО ИВАНОВ МАРКОВСКИ

ТРОЯНСКИЯТ ЗАХАРИ СТОЯНОВ
(150 години от рождението на Минко Ив. Марковски)

Не подлежи на съмнение фактът, че Троян, макар и да не става център на мащабни исторически събития в хода на националноосвободителното движение, е гнездо на патриоти и смели борци за национална независимост.
Троянци има в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа, Филип Тотю, Христо Македонски. Троян дава 8 свои чеда в четата на Христо Ботев. 63-ма са опълченците от нашия край.
До голяма степен обаче техните дела щяха да потънат в забрава, ако не бяха усилията и родолюбивите пориви, подтикнали един троянец да събере факти, документи, спомени на още живи участници в събитията, на близки на загиналите, да ги обобщи и да ни ги завещае. Името на този патриот е МИНКО ИВАНОВ МАРКОВСКИ. На 15 февруари тази година се навършиха 150 години от неговото рождение.
Минко Иванов Марковски произхожда, както става ясно от фамилията му, от големия и известен троянски род Марковски. Син е на Иван Марков Марковски – абаджия по занятие и родолюбец по призвание. Човек, с голямо влияние сред населението на града. Кмет на Долни край, когато Троян се е състоял от две части – Горни и Долни край. Член на Троянския революционен комитет…
Брат на Минко е Марко Ив. Марковски – също участник в революционната дейност на троянци по време на национално-освободителното движение. Член на Троянския революционен комитет, ушил знамето на комитета и с това останал в историята като може би единственият мъж, извезал знаме. По-късно – опълченец и участник в Сръбско-българската война от 1885 година.
Минко Ив. Марковски няма такава бурна революционна биография, но неговото дело в никакъв случай не е по-малко значимо.
Мемоарният труд, който ни е оставил, книгата „Спомени и очерки из българските революционни движения” е обемно, задълбочено и ценно изследване на историческите събития в Троян и Троянския край в последното десетилетие преди Освобождението.
Минко Ив. Марковски е роден на 15 февруари 1862 година. Основно училище завършва в Троян. След това неговата издръжка поема по-големият му брат Стойко и Минко учи три години в Пловдивската гимназия. Завръща се в Троян и става учител – първо в Орешак, после в Голяма Желязна и отново в Орешак.
След това напуска учителството и става писар в Троян. После работи в Околийския съд в Ловеч. Завръща се отново в Троян – като просбописец.
През 1897 г. по покана на братовчед си Стойко Ив. Казанджиев заминава във Враца и 7 години е подсекретар на Врачанския окръжен съд. Тази служба продължава да изпълнява и когато се премества в Оряхово през 1904 г., а после – в Плевен през 1906 година. През 1908 г. сменя длъжността и става съдебен пристав (съдия изпълнител) отново в Плевен. За кратко (1911-1912) се мести в Свищов, но се завръща в Плевен и става ходатай при Плевенския окръжен съд. От 1913 до 1924 г. е касиер-счетоводител в пивоварна фабрика „Червен рак”. Умира на 29 декември 1924 година.
В годините, които прекарва във Враца, Минко Ив. Марковски подготвя и дава за печат първата книга от своите „Спомени и очерки из българските революционни движения 1868 – 1878”. Тя е отпечатана през 1902 г. в печатницата на М. Богданов, където се издават предимно книги с по-особено съдържание и в малък тираж.
Втората част на книгата подготвя след пенсионирането си, но за съжаление не успява да я види отпечатана. Тя е издадена в Ловеч от Ученическото историко-археологическо дружество през 1925 г. – една година след смъртта му. Отпечатана е в печатницата на Д. Мичев, където също са печатани изключително книги с малък обем и с местно значение. И двете части са отпечатани в обичайни за времето малки тиражи. Това са причините от тези първи издания на двете книжки днес да са запазени единични екземпляри само в някои от големите библиотеки.
За периода 1896 – 1908 г. Минко Ив. Марковски обнародва 22 статии в списанията „Светлина”, „Искра”, „Българска сбирка”, „Летописи”. Повечето от тях по-късно включва в своите мемоари.
Първата книга на „Спомени и очерки из българските революционни движения 1868 – 1878” обхваща дейността на Левски и неговите сподвижници в Троянско от 1868 до 1873 година. Спомените на Марковски са особено ценни, защото те предават дейността на Апостола така, както е виждана от редовите дейци на комитета и жителите на Троянския край. Записките са ценни и с конкретните примери, случки и сцени, които допълват представата за провежданите по онова време заседания на местните революционни комитети с участието и на Апостола в тях. Минко Ив. Марковски предава пряко и непосредствено атмосферата на епохата, регистрира фактите, но в същото време дава възможност да се проникне и в психологията на събитията.
Втората част обхваща периода  от 1873 до 1877 година. В нея авторът документира положението и дейността на Троянския революционен комитет след гибелта на Левски, подготовката и неуспелите опити за вдигане на въстание в Троян през пролетта на 1876 г., Новоселското въстание и последвалия погром, разкриването на Троянския революционен комитет.
Записките започват от ограничения кръг на Троян и Троянско, но само за да прераснат в описание на общонационални събития и факти от значение въобще за българското националноосвободително движение. Изградено на основата на спомени, повествованието е запазило първичната сила на възпоминанията на участниците в описваните събития. Не на последно място разказът е интересен и с подробностите около бита, обичаите и фолклора в Троянския край преди Освобождението.
От запазените архиви на Минко Ив. Марковски се вижда, че той е поддържал връзка с останалите живи поборници и с техни потомци, които са му предоставяли конкретни факти и данни. Записваните сведения авторът е проверявал многократно. За педантизма, с който се отнася към цялата събрана информация и към документите преди да ги предложи на вниманието на читателя, говори и фактът, че немалка част от спомените му се потвърждават по-късно от изследвания и намерени материали.
През 1976 г. под редакцията на Веселин Трайков и Димитър Марковски двете книжки на Минко Ив. Марковски са обединени в едно цяло и издадени от издателство ОФ. Към текста на вече публикуваните две книжки са прибавени още 7 глави, останали в ръкопис в архива на автора. В тях са описани събитията около арестуването на членовете на комитета, тежката им съдба в затворите в Ловеч, Севлиево, Търново и Русе, ограбването и опожаряването на Троян през 1877 година… По този начин е оформено пълно издание на записките на Минко Ив. Марковски. Книгата е обогатена с 348 пояснителни бележки в края на повествованието, основна заслуга за които има уредникът от Музея на занаятите Ганко Цанов.
„Спомени и очерки из българските революционни движения 1868 – 1878” на Минко Ив. Марковски е безспорно обемен и ценен труд за историята на Троян и Троянския край в последното десетилетие преди Освобождението. „Заслугата на Минко Иванов Марковски се заключава преди всичко в това, че без неговото перо немалко сведения или щяха да изчезнат безследно, или с течение на времето щяха да се превърнат в откъслечни предания-легенди.” Такава е оценката на Веселин Трайков и Димитър Марковски – автори на предговора към изданието от 1976 година.
Минко Ив. Марковски с основание би могъл да се нарече „троянският Захари Стоянов”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар