сряда, 28 септември 2011 г.

Д-Р ПЕНЧО ИКОНОМОВ

Пенчо Икономов е роден на 6 януари 1890 година в Троян. Произхожда от патриотичния род Икономови, който е дал Ботевия четник и помощник – Димитър Икономов-Димитриката, чичо на Пенчо.
Първоначалното си образование получава в Троян, а гимназия завършва в Плевен. Отличава се с буден ум и любознателност.
След завършване на гимназията Пенчо Икономов учителства една година в с. Бели Осъм. Напуска учителството с надеждата да продължи образованието си. Поради липса на средства обаче, завършва само курсове за помощник аптекар и се установява в Троян. В годините на Първата световна война  е мобилизиран като офицер.
След завръщането си от фронта активно се включва в обществения живот на Троян. Става председател на Комитета за стопански грижи и обществена предвидливост, който  има за цел да се бори със спекулата и справедливо да разпределя оскъдните количества храни и стоки в следвоенните години. Същевременно Пенчо Икономов оглавява и Комисията към читалището, която има задача да издири, установи и подреди книжния фонд на библиотеката, пръснат и невърнат през военните години. През 1920 година е избран за председател на читалището.
Още в ученическите си години започва да чете социалистическа литература. По-късно става член на Социалдемократическата партия. На съвещанието на тесните социалисти в града на 20 септември 1923 г. за вдигане на въоръжено въстание Пенчо Икономов е посочен за ръководител на въстанието в Троян. Неуспехът на Септемврийското въстанието в страната принуждава мнозина комунисти, в това число и Пенчо Икономов, да избягат в чужбина.
Първо се установява в Берлин, а след това – в Дармщадт. Поради скъпия живот напуска Германия и отива в Прага. Там Пенчо Икономов завършва едновременно два факултета – география и фармация. Написва докторска дисертация „Българските тютюни” – труд, който излиза на немски език едновременно в три варианта: като докторска дисертация в научно списание, като издание на Немския географски институт в Прага, който разменя издания с всички институти по света и като обикновено издание на автора. Рецензиите на научната мисъл за този труд са блестящи както у нас, така и в чужбина.
През есента на 1928 г. д-р Пенчо Икономов се завръща в България. Здравето му е разклатено поради лишенията, несгодите и напрегнатия умствен труд. Затова се установява в курорта Вършец и става аптекар. Там през декември 1929 г. се оженва за Вера Георгиева Пенева – местна учителка. Една нейна смела реч на тържеството на 24 май 1933 г. става причина да бъде уволнена, без право да упражнява повече учителската си професия. Семейството напуска Вършец и се установява в София.
През 1935 г. Икономов публикува в пресата открито писмо, в което изнася информация за нередности и безобразия, вършени от органите на Министерството на народното просвещение и лично от тогавашния министър Бояджиев. Министърът завежда съдебно дело срещу Пенчо Икономов – процес, който предизвиква голям обществен интерес. Д-р Пенчо Икономов се защитава сам, без адвокат и е оправдан, тъй като изнесеното от него се оказва истина. В резултат на тази оправдателна присъда възвръщат правата на съпругата му да упражнява учителската си професия, но я изпращат в с. Долно село, близо до границата при Кюстендил.
В следващите години Икономов се отдава всецяло на научен труд. Заедно с проф. д-р Петър Николов и проф. д-р Аспарух Бойчинов разработват труд за лечебните растения. Книгата „Лечебни растения – описание, състав, лечебно действие, рецепти и дози на употребимите в научната и народна медицина растения от българската и чуждоземна флора” излиза през 1941 година. Обемът й е 500 страници. Този ценен научен труд намира изключително добър прием от медицинската научна мисъл у нас. Първото издание се изчерпва много бързо. Второ, преработено и допълнено издание на книгата със 188 фигури в текста и 12 цветни табла, излиза през 1947 година.
Смяната на властта на 9 септември 1944 г. заварва д-р Пенчо Икономов като мобилизиран аптекар във Вършец. Преместен е в София, където оглавява Аптечното предприятие.
През 1950 г. се завръща в родния Троян. „Нямам сили да работя повече. Завърнах се в Троян да подишам и да умра в реден въздух” – споделя сред приятели. Времето си запълва с четене – голямата му библиотека постоянно се допълва с нови книги. Радост и умствена отмора за него са ловните излети, които прави с дружинката всеки неделен ден през ловния сезон.
Умира на 8 април 1954 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар